Решение № 260432 от 07.03.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ВИОЛЕТА

ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ДИМИТЪР КОВАЧЕВ при участието на секретаря Румяна Григорова, разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 3654 по описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 15.12.2020г., постановено по гр.дело № 8704/2020г. по описа на СРС, ГО, 153 състав Главна дирекция „П.б.и з. на н.“ при МВР е осъдена да заплати на П.И.С., на основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 179, ал. 1 чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от 1 713. 36 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд, за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.02.2020 г. до погасяването и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - сумата от 234. 64 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на възнаграждението за извънреден труд за периода 01.05.2017 г. – 18.02.2020 г.

Решението е обжалвано от ответника Главна дирекция „П.б.и з. на н.“ при МВР, с оплаквания за неговата неправилност. Поддържа се, че отразеният в приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза труд не е извънреден, тъй като е изчислен сумирано при полагане на нощен труд в часовия интервал 22.00 часа до 06.00 часа – 8 часа и е отчетен след прилагане на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.

Навежда доводи, че не е налице празнота в нормативната уредба по изчисляването на нощния труд за служители на МВР. В жалбата са изложени съображения, че отчитането и заплащането на нощния труд за служителите на МВР намира правната си регламентация в чл. 179, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и чл. 187, ал. 3 и ал. 9 от ЗМВР, както и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, а неговият размер се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. Посочва се, че нощният труд в случая е с норма от 8 часа, а не 7 часа както е предвидено в чл. 140 от КТ. С оглед изложеното въззивникът излага, че не следва да се прилагат чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСРОЗ, където положеният 7 часа нощен труд се заплаща като за 8 часа, след умножаване с коефициент 1.143, както е посочено в изготвената по делото експертиза. Поддържа, че уредбата на ЗМВР е специална по отношение на КТ. Моли да бъде отменено първоинстнационното решение и да отхвърли предявените искове, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна П.И.С., в депозиран отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Навежда доводи, че за процесния период не е налице уредба в ЗМВР или издадените въз основа на него подзаконови актове относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време. Излага доводи, че тази празнота следва да се преодолее чрез прилагането на чл. 9 от НСОРЗ. Твърди, че по аргумент от чл. 142, ал. 1 от ЗМВР е държавен служител, като съгласно чл. 67, ал. 3 от ЗДСл размерът на дължимото му допълнително възнаграждение за нощен труд не може да бъде по-ниско от определеното в трудовото законодателство. Поддържа, че при наличието на празнота в закона относно заплащането на нощния труд на служителите на МВР, с оглед спазване на принципа за недопускане на дискриминация, следва да намери приложение общата уредба по КТ. Излага съображения, че макар и специални по отношение на КТ, ЗМВР и ЗДСл не могат да поставят лицата, за които се прилагат, в по-неизгодно положение от общия трудовоправен режим, какъвто би бил резултата в случай, че не бъде приложена НСОРЗ. Навежда доводи, че неприлагането на уредбата за превръщане на нощния труд в дневен противоречи на правото на Европейския съюз, в частност Директива 2003/88/ЕО и чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основаните права на ЕС. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 259, ал.

1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника Главна дирекция „П.б.и з. на н.“ при МВР да заплати на ищеца П.И.С., на основание чл.

187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 179, ал. 1 чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, сумата 1 713. 36 лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд, за периода 01.01.2017г. – 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.02.2020г. до погасяването, както и сумата от 234. 64 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на възнаграждението за извънреден труд за периода 01.05.2017 г. – 18.02.2020 г. /допуснато увеличение на иска с определение 17.09.2020 г./.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът е оспорил предявените искове, като е посочил, че при служителите на

МВР времевата продължителност на работното време през нощта е 8 часа, а не 7, каквато е предвидена в КТ. Изложил е, че по този начин нощните часове са равни на дневните и не следва да се преобразуват при коефициент от 1,143.

По делото не се спори, че ищецът е заемал длъжността „младши инспектор“ в сектор „ПБЗН Летище София“ към Пета РС при Столична дирекция „П.б.и з. на н.“, както и че през процесния период 01.01.2017г. – 31.12.2019г. е работел на смени при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период.

Спорните между страните въпроси се концентрират около начина за отчитане и заплащане на положените от ищеца часове нощен труд, в частност - дали приложение намират разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и размера на работната заплата или специалната уредба по ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и, ал. 6 ЗМВР /изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./ - че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

С чл. 187, ал. 1 от ЗМВР

/изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./ е предвидена нормална продължителност на работното време от 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР /изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3).

В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.

60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от 10.01.2020 год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Следва да се посочи, че в тази наредба липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен подобно на това на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.

Съгласно цитираната законодателна уредба, нито в ЗМВР, нито в подзаконовите актове по прилагането му се съдържат правила относно отчитането на нощния труд. Настоящият съдебен състав намира, че липсата на такава регламентация не може да се разглежда като забрана за преизчисляването на положените часове нощен труд в дневен, а единствено като законова празнота, която следва да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, като бъде приложена общата трудовоправна уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд по КТ и НСОРЗ. Това разрешение съответства на общия принцип за равно третиране на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което се полага. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, предвиждаща, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., т.е. нощен труд, се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Приемане на противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /така решение № 311 от 08.01.2019 год. на ВКС по гр.дело № 1144/2018 год., ІV ГО/.

С оглед изложеното, правилни са изводите на СРС, че приложение следва да намери редът за отчитане на нощния труд, съдържащ се в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, съгласно който, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР през деня е 8 часа - чл. 187, ал. 1 от ЗМВР /ДВ, бр.53/27 юни 2014г./. Що се касае до нормалната продължителност на работното време през нощта, в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е предвидено, че работното време на държавните служите се изчислява в работни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ecc7c86-8fb0-4bec-b97f-f09de85ce965