Решение № 234 от 26.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. П., 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Б.а като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500351 по описа за 2023 година

Производството е въззивно - по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение №404 на Районен съд П., постановено на 13.04.2023 г. по гр.д.№3796 по описа на съда за 2022 година са отхвърлен предявения от Национален осигурителен институт, ЕИК 121082521, седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, представлявано от управителя И.И., против ответниците Т. А. А., ЕГН **********, с адрес: с. М.К., ул.„30-та“ №52 и „Г.Е.“ ЕООД, ЕИК 203458161, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.„З.Н.Ч.“ №11, ет.1, ап.2, иск с правно основание чл.74, ал.3 във вр. с ал.1 КТ да признае сключения между „Г.Е.“ ЕООД и Т. А. А., ЕГН **********, трудов договор №63 от 18.05.2020 г. за недействителен поради противоречие и заобикаляне на закона, като неоснователен и недоказан.

Осъден е Национален осигурителен институт, ЕИК 121082521 да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК, на „Г.Е.“ ЕООД, ЕИК 203458161, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„З.Н.Ч.“ №11, ет.1, ап.2, разноски в 1 размер на 400 лв.

В срок така постановеното решение е обжалвано от НОИ.

Излагат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Съдът приел, че сключеният между Т. А. и „Г.Е.“ ЕООД трудов договор е действителен, респективно не противоречи на закона и не го заобикаля.

Съдът не обсъдил приетото по делото писмо на ТП на НОИ - П. с изх.

№1029-12-1786 от 05.08.2022 г. до ДГС П. и полученият отговор с изх.№16421#1 от 12.08.2022 г., от което било видно, че не може да се добие такова количество гъби, каквото е декларирано от „Г.Е.“. Дружеството твърди, че е добило приблизително 700 тона диворастящи гъби, видно от приетите по делото протоколи за добив, докато ДГС П. сочи, че възможният добив е приблизително около 10 тона и то за една календарна година. Протоколите за добив били единствените първични документи, които могат да обезпечат последвалите ги счетоводни операции, реално върху които съдът стъпва, за да признае, че дружеството е упражнявало търговска дейност в пълен обем.

Това писмено доказателство /отговор с изх.№16-421#1 от 12.08.2022 г./ опровергавало изцяло представените протоколи и тяхната доказателствена стойност и будело основателно основание, че същите са изготвени, за да послужат на ответниците по заведените от НОИ съдебни производства.

В писмото на ДГС П. била приложена извадка от горско стопански план на същото, който имал срок на действие 10 години. Набраните и реализирани количества от работниците на дружеството дори не се приближавали до стойностите на горско-стопанския план на ДГС П., а го надвишавали седемдесет пъти.

Съдът обсъдил доказателствата едностранно и не взел предвид доводите на ищеца, подробно развити в неговата писмена защита и застъпвани в течение на цялото производство и отново изложени във въззивната жалба.

Изводът, че ответникът А. реално е упражнявал трудова дейност почивали върху дадените от него сведения и приложените от „Г.Е.“ ЕООД документи. Нито един останал документ по делото не установявал пряко, че лицето действително е престарало труд. Наличието на справки декларации по ЗДДС за процесния период, платежни ведомости и фактури не установявали 2 по категоричен начин реалното изпълнение на трудова дейност от А. в полза на дружеството. Не се установявало и по безспорен начин реализиране на търговска дейност от дружеството. Считат, че доказателствата водят до извод, че трудова дейност от страна на ответника А. по сключения с ответното дружество трудов договор не е осъществявана.

Според разпоредбата на чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установявал с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документи по утвърден образец. Такива по делото не били представени, а единственият представен, а именно трудова книжка, не отговарял на законоустановените изисквания за нейното оформяне, тъй като липсвал подпис на главен счетоводител.

Представените ведомости били частни документи, които не доказват реално осъществяване на трудова дейност и не могли да служат като основно доказателство по делото.

От останалите документи, като например: позволително за ползване на недървесни горски видове, удостоверение за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби, договори за наем не следвал извод, че дружеството е осъществявало дейност. Те установявали, че то е имало право да упражнява дадения вид дейност, но не и че такава е имало или в декларирания обем. Не било установено, че сочените лица, в т.ч. и А. са преминали инструктаж за осъществяване на съответната дейност. Нямало потвърждение от Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и плодове в България.

Имало явни противоречия, които съдът не съобразил.

Дружеството било със седалище в гр.Б. и трудовия договор според отразеното в него бил подписан там. Това не съответствало на обясненията на А..

Според ответниците дружеството осъществявало търговска дейност от началото на 2020 г. до месец януари 2021 г. Съгласно писмо с вх. №Ц9101-12287#2/17.09.2020 от ТД на НАП - Б., приложено с исковата била предоставена информация, че за „Г.Е.“ ЕООД, ЕИК 203458161 има данни от регистриран касов апарат с фискална памет (ЕКАФП) с per.№DY512041, съгласно приложена справка с данни от Z задачи за ФУ/ИАСЕД 4412868, в 3 която са отразени 76 отчета единствено за периода от 18.05.2020 г. до 28.08.2020 г., което не съответства на твърдяното от ответника „Г.Е.“ ЕООД в отговора на исковата молба, в която се казва, че дружеството е започнало да осъществява дейност от началото на 2020 г.

Имало данни за регистрирани обекти от „ГРГ Е.“ ЕООД, ЕИК 203458161 на адреси гр.Б., бул.„М.Л.“ №29 и гр. С., район М., бул.„Ц.Ш.“ №135Д, но нито един в гр.П. или в М.К., или където н да било в област П., както твърдят ответниците;

ТП на НОИ - П. с писмо изх.№Ц1056-12-1171/20.08.2020 г. до едноличния собственик и управител на „Г.Е.“ ЕООД, Д.П.Б. е изискало представяне на ведомости за заплати, трудови досиета на наетите лица в дружеството и други документи, необходими за извършване на проверката.

На 21.09.2020 г. Д.П.Б. е представил декларация с вх.№Ц1056-12117#3/21.09.2020 г. с която декларира, че управляваната от него фирма „Г.Е.“ ЕООД се намира в гр.Б. на ул.„М.Л.“ №29. Всички документи се намират на друг адрес също в гр.Б., но същият не посочил точен адрес и лице за контакт/упълномощено лице за извършване на проверката в гр.Б., което отново не кореспондира с твърдяното от ответниците.

При извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ - Б. на адреса по седалище и управление на „Г.Е.“ ЕООД в гр.Б., бул.„М.Л.“ №29 е установено, че на този адрес се намира магазин за сервизни части за автомобили. Дружеството, което стопанисва магазина е „Б. БГ“ ЕООД.

В констативен протокол №КВ-5-02-00789845/27.07.2020 г. на контролните органи на ТП на НОИ - Б. било отбелязано, че в проведения разговор по телефона с Д.П.Б., е установено, че лицето е с постоянен адрес гр. П., ул. „А. I“ 21, ет.2, ап.2, ап.29 и настоящ адрес - гр.П., ул.„З.Н.Ч.“ №11, ет. 2, ап. 2 и тъй като е в гр.П., г-н Б. желае проверката да се извърши па територията па гр.П.. Счетоводителят на дружеството е от гр. П. и документацията е на територията на гр. П..

Управителят не е съдействал на административния орган. Напротив, чрез твърденията, че седалището е на друго място, чрез твърденията, че цялата документация е в гр.П., чрез неколкократната смяна на седалището и адреса на управление, чрез непредставяне на каквито и да било документи на контролните органи, осигурителят е възпрепятствал проверката.

4

След 01.01.2018 г. отпада изискването фирмите без дейност да подават декларация по чл. 92 от ЗКПО, както и изискването в този случай за публикуване на ГФО в Търговския регистър, но в този случай следва да има подадена до 31 март на следващата година декларация в ТР за липса на дейност (чл.38, ал.9, т.2, б. „а“ от ЗСч). Такава не била подадена. Тоест след като няма такава декларация, тогава на основание чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: всички търговци по смисъла Търговския закон - чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година.

Изложени са и доводи, основаващи се на доказателства събрани в рамките на водени наказателно и административно производства, които няма основание да бъдат обсъждани, тъй като евентуални административни нарушения на работодателя не са относими към действителността /валидността/ на трудовия договор.

Молят решението да бъде отменено и предявеният иск уважен.

Претендират юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника Т. А..

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Г.Е.“ ЕООД, действащо чрез адв.П. – Г., с изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка била пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал по делото. Правните изводи на съда – обосновани, намиращи опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Претендира разноски за въззивнатаинстанция.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е становище по хода на делото и по съществото на спора. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

5

Ответникът Т. А., редовно призован, не се явява и не се представлява. И от него е постъпило писмено становище по хода на делото и по съществото на спора.

Явява се процесуалния представител на дружеството ответник „Г.Е.“ ЕООД адв.П. – Г., която оспорва въззивната жалба изцяло. Поддържа съображенията, изложени в писмения отговор на същата.

Съдът, като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.74, ал.1 от Кодекса на труда.

В исковата си молба против Т. А. А. и „Г.Е.“ ЕООД ищецът Национален осигурителен институт твърди, че Т. А. подал заявление вх.№379 от 09.02.2021 г. в Дирекция „Бюро по труда” гр.П. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл.54а от КСО, като е декларирал, че правоотношението му с „Г.Е.“ ЕООД, ЕИК 203458161 е прекратено, считано от 31.01.2021 г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от Кодекса на труда - при намаляване на обема на работа, като е приложил и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №66 от 31.01.2021 г.

Позовават се на чл.74, ал.1, във връзка с чл.74, ал.3 от КТ и считат, че трудовият договор, сключен между Т. А. А. и „Г.Е.“ ЕООД, е недействителен, тъй като противоречи на закона и го заобикаля.

Заобикаляне на закона по смисъла на чл.74, ал.1 от Кодекса на труда, във връзка с чл.26, ал.1, предложение второ от ЗЗД било налице в случаите, когато страните по трудовия договор са постигнали споразумение по основните въпроси на трудовото правоотношение, съзнавайки че целят нещо забранено от закона като резултат, а именно - привидно извършване на трудова дейност от работника, без да е налице реално осъществяване.

На 18.08.2020 г. във връзка с възложена със Заповед №ЗР-5-1200799252/18.08.2020 г. проверка и при извършен обстоен анализ на данните в информационната система на НОИ, в Търговския регистър и в информационния справочник „Апис” и „Лакорда” било установено, че осигурителят „Г.Е.“ ЕООД, ЕИК 203458161 е регистриран на 18.03.2015 г. като дружество с ограничена отговорност и с едноличен собственик на капитала и управител Г.Р. Г., с адрес по седалище и управление на дружеството гр. С., район „М. 1“, бл.№89, вх.Ж, ет.1. ап.113.