Решение № 1864 от 28.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1864 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100510082 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 6578 от 15.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 6149, по описа на СРС за 2022 г., 168 състав, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че П. Х. К. дължи на ЕС с адм.адрес - гр.София, район "Студентски", ул."*******, сумата от 1005,59 лв., включваща сумата от 576 лв. - вноски за управление на ЕС за поддръжка на зелени площи, за ел. енергия и за поддръжка на всеки обитател на апартамент № 12 за периода от 01.02.2018 г. до 31.07.2019 г.л сумата от 120,60 лв. - вноски за фонд "Ремонт и обновяване" за апартамент № 12 за периода от 01.02.2018 г. до 31.07.2019 г., сумата от 62,16 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.03.2018 г. до 02.10.2019 г. върху задълженията за апартамент № 12; сумата от 198 лв. вноски за управление на ЕС, за поддръжка на зелените площи, за ел.енергия за магазин № 2 за периода от 01.02.2018 г. до 31.07.2019 г.; сумата от 20,21 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.03.2018 г. до 02.10.2019 г. върху задълженията за магазин № 2, ведно със законната лихва върху главниците от 03.10.2019 г. до окончателното плащане на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 56541/2019 г. по описа на СРС, 78 състав. С решението ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца в размер на 380,85 лв. - разноски в заповедното производство, 620 лв. разноски по гр.д.№ 74404/2019 г. по описа на СРС, както и сумата от 400 лв. разноски по това дело.

1

Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от П. Х. К. против решението в неговата цялост. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което претенциите бъдат отхвърлени. Жалбоподателят сочи, че неправилно СРС приел, че същият отговаря за задълженията на всички обитатели на апартамент № 12 - неговата съпруга и дете, доколкото солидарна отговорност може да възникне само ако е уговорена, или предвидена в закона и то за задължения, възникнали от договор. Неправилно съдът отхвърлил предявеното възражение за прихващане, направено от ответника, с вземане в размер на 4674,24 лв. за извършен ремонт на общи части в сградата, тъй като от представените доказателства по делото се установявал както фактът на извършения ремонт и размерът на изразходваните средства, така и обстоятелството, че покривната тераса е обща част на сградата, както и това, че ремонтът бил необходим.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с който оспорва подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.

В откритото съдебно заседание въззиваемият представя извлечение от сметка, което е прието на основание чл.266,ал.2,т.2 от ГПК от въззивния съд, като заявява, че на 13.09.2023 г., - след подаване на въззивната жалба, ответникът е превел по сметка на ЕС сума в размер на 2 647,70 лв., като в тази сума изрично признава, че е включена и сумата от 1005, 59 лв., която е присъдена с първоинстанционното решение. Моли възражението за прихващане като лишено от основание да бъде оставено без уважение, тъй като е настъпило пълно погасяване на задължението.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.38,ал.1 от ЗУЕС.

Ищецът твърди, че с решение на ОС на ЕС от 22.01.2018 г. са определени размерите на паричните вноски, които етажните собственици се задължават да заплащат за ремонт, обновление и управление на ЕС. Сочи, че ответникът дължи неплатени вноски за магазин № 2 и апартамент № 12 за периода от м.02.2018 г. до м.07.2019 г., както в качеството си на собственик на имотите, така и като солидарно задължен за задълженията на съпругата, както и за детето си, спрямо което носи родителска отговорност за 2 обитаваното от тях жилище. Претендира и обезщетение за забава за периода от 01.03.2018 г. до 02.10.2019 г.

Ответникът от своя страна не оспорва, че е взето процесното решение, с което са определени вноски към ЕС, че живее със семейството си в апартамент № 12, който имот е тяхна собственост, че притежава магазин № 2, не оспорва и дължимостта на претендираните суми за посочените обекти.

Единствените два спорни момента касаят дали същият е материалноправно легитимиран да отговаря солидарно за задълженията на всички обитатели на процесния недвижим имот - апартамент № 12 - в случая за припадащите се части на съпругата и детето му от общите задължения към ЕС, както и дали въведеното от него възражение за прихващане с вземане за извършен ремонт на общи части на сградата в размер на 4674,24 лв. е основателно и би довело до пълно погасяване на двете насрещни вземания до размера на по-малко от тях - в случая това на ищеца.

Съдът намира оплакването на жалбоподателя за липса на материалноправна легитимация по отношение на припадащите се части на членовете на неговото домакинство - съпругата и детето му, за неоснователно. Съгласно чл.50 от ЗУЕС средствата във фонд "ремонт и обновяване" се набират от ежемесечни вноски на собствениците, определени с решение на ОС, съобразно идеалните им части, а съобразно нормата на чл.51,ал.1 от ЗУЕС разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят, като за лицата, ненавършили 6-годишна възраст не се заплащат разходи /ал.2/. Разпоредбите на чл.6, т.8 и т.9, т.10 сочат, че именно собствениците са тези, които са длъжни да изпълняват взетите решения на общото събрание и да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, както и за управление и поддръжка на общите части на сградата. В случая не е спорно, че ответникът и съпругата му притежават процесното жилище, което обитават заедно със своето ненавършило пълнолетие дете. Тези данни се установяват и от вписванията в книгата на собствениците, в която е посочено, че ответникът и съпругата му В.а К.-К.а са собственици на недвижим имот - апартамент № 12, като обитават същия заедно с детето си Х. К., което към момента на предявяване на иска е навършило 6-годишна възраст, но не е навършило пълнолетие. Съдът намира, че ответникът, който е собственик на имота и като родител на лице, обитаващо имота, навършило 6 години, но ненавършило пълнолетие, е задължен да заплаща всички разходи спрямо ЕС, които са дължими за него, съобразно посочените по-горе разпоредби.

Разпоредбата на чл.101 от ЗЗД сочи два начина, въз основа на които може да възникне солидарна отговорност - в определените от закона случаи 3 солидарност между двама или повече длъжници, както и когато е уговорена.

Съдът намира, че ответникът носи солидарна отговорност и по отношение на припадащата се част от задълженията на своята съпруга за задълженията към ЕС, тъй като изрично в закона и в частност в разпоредбата на чл.32 от СК се предвижда солидарна отговорност на съпрузите за задоволяване нуждите на семейството. В случая се касае за задължения спрямо етажна собственост във връзка с притежаван и обитаван от съпрузите семеен имот, поради което съдът намира, че тези задължения се отнасят за задоволяване на битовите, жилищните нужди на семейството и съпрузите са солидарно отговорни за погасяването им. Ето защо и с тези мотиви съдът намира оплакването за неоснователно.

С оглед основателността на главницата, правилно е уважена и акцесорната претенция за дължима лихва.

По отношение на второто въведено оплакване, съдът намира следното:

Както правилно е указал и първоинстанционният съд, за да бъде прието за основателно така въведеното възражение за прихващане, ответникът е този, който следва пълно и главно да докаже, че е извършил ремонт на сочената тераса, че тази тераса представлява обща част, както и размерът на сторените разходи. Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано, че ремонтът е извършен, както и че терасата представлява обща част на сградата. Тези обстоятелства не са безспорни между страните, тъкмо обратното - ищецът изрично е възразил, че терасата не представлява обща част на сградата, като тези обстоятелства не се установяват от представените по делото доказателства - сметка за ремонт и фактура, поради което правилно възражението е прието за неоснователно.

Въпреки изложеното, междувременно, в хода на въззивното производство е направено изрично съдебно признание на факта, че всички присъдени суми за главница и лихви от първоинстанционния съд, са платени от ответника. Съдът, преценявайки така направеното признание по реда на чл.

175 ГПК, намира, че същото следва да бъде взето предвид с оглед правилото, установено в нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед погасяването на вземанията в хода на процеса, решението като лишено от предмет, следва да бъде отменено, като исковите претенции бъдат отхвърлени, но не поради тяхната неоснователност, а поради това, че същите като основателни и доказани са били платени от ответника в хода на процеса. Въпреки отмяната на решението, разноски се дължат от ответника в полза на ищеца, доколкото същият е дал повод за завеждане на делото по аргумент от чл.78,ал.2 от ГПК, поради което в тази част решението на СРС, имащо характер на определение не следва да бъде отменяно.

Предвид изхода на спора, във въззивното производство право на разноски има въззиваемият. Същият е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв., като е представил доказателства за 4 заплащането му, поради което следва да му бъде присъдено.

Такава мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 6578 от 15.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 6149, по описа на СРС за 2022 г., 168 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК искове от Етажна собственост с адм.адрес - гр.София, район "Студентски", ул."*******, срещу П. Х. К., ЕГН: ********** за признаване на установено, че същият дължи на ищеца сумата от 1005,59 лв., включваща сумата от 576 лв. - вноски за управление на ЕС за поддръжка на зелени площи, за ел. енергия и за поддръжка на всеки обитател на апартамент № 12 за периода от 01.02.2018 г. до 31.07.2019 г.л сумата от 120,60 лв. - вноски за фонд "Ремонт и обновяване" за апартамент № 12 за периода от 01.02.2018 г. до 31.07.2019 г., сумата от 62,16 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.03.2018 г. до 02.10.2019 г. върху задълженията за апартамент № 12; сумата от 198 лв. - вноски за управление на ЕС, за поддръжка на зелените площи, за ел.енергия за магазин № 2 за периода от 01.02.2018 г. до 31.07.2019 г.; сумата от 20,21 лв. обезщетение за забава за периода от 01.03.2018 г. до 02.10.2019 г. върху задълженията за магазин № 2, ведно със законната лихва върху главниците от 03.10.2019 г. до окончателното плащане на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 56541/2019 г. по описа на СРС, 78 състав, поради осъществено плащане в хода на процеса от ответника, за което ищецът е направил изрично съдебно признание.