Решение № 91 от 30.04.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. С., 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500089 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 478/29.12.2023 г. по гр. д. № 560/2023 г. С.ски районен съд на основание чл. 56 ал. 1 от Закона за наследството е унищожил в полза на РВК „Орфей“ гр. С. направения от Ю. З. С. отказ от наследството, оставено от нейния баща З.А.Р., починал на 15.08.2010 г., който отказ е в особената книга, водена от РС – С. под № 35/01.06.2023 г. съгласно Разпореждане на РС – С. № 1018/31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 478/2023 г.; ответницата е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 1 593, 60 лева, както и в полза на РС – С. допълнителна ДТ в размер на 132, 90 лева.

Това решение се обжалва пред С.ски окръжен съд от ответницата Ю. З. С., чрез пълномощник адв. М.О., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно.

Във въззивната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил поотделно и в тяхната взаимовръзка установените по делото факти, поради което е формирал неправилни правни изводи.

След посочване на фактологията по делото, в жалбата се твърди, 1 че от смъртта на бащата на ответницата – 16.08.2020 г., до настоящия момент процесният имот се ползва само от единия от наследниците – С.Р.; още преживе бащата е дарил чрез неформален договор на своя син С.Р. целия имот. Прави се позоваване на обстоятелствата, визирани в писмения отговор.

Твърди се, че на практика ответницата се е отказала конклудентно от наследството на баща си непосредствено след неговата смърт; необходимостта от вписване на изричен отказ от наследство се е появила именно след получаване на съобщенията за наложена възбрана и предприет опис на имота през май 2023 г. по искане на взискателя – ищец. Сочи се, че за отказ от наследство няма определен срок и той може да бъде извършен без ограничение във времето, независимо колко време е минало от смъртта на наследодателя, поради което е напълно действителен.

Сочи се, че ответницата не е декларирала имота, това е направил брат й, който е заплащал и всички данъци и такси.

Сочи се, че ищецът не е поискал да удовлетвори вземането си в продължение на 9 години, а понастоящем, след вписване на отказа от наследство претендира унищожаването му под предлог, че не може да се удовлетвори от имуществото на ответницата; твърди се, че това не е основание за унищожаване на отказа, тъй като с него се цели неправомерно навлизане в чужда правна сфера /включително и таза на брата на ответницата и неговото семейство/ и принудително изпълнение върху чужд имот.

По-нататък във въззивната жалба се твърди, че братът на ищцата е придобил процесния имот по силата на давностно владение и ответницата не притежава право на собственост върху ½ ид. ч. от него, поради което с отказа си от наследство тя не намалява имуществото, от което ищецът би се удовлетворил.

Накрая в жалбата се излагат твърдения, че не е изследван въпроса дали другият солидарен длъжник разполага със секвестируемо имущество, с което да погаси солидараното задължение.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът РВК „Орфей“ гр. С., чрез пълномощник адв. И.А., с който се оспорва въззивната жалба. Твърди се, че правилно съдът е приел, че ищецът е кредитор на ответницата, прието е наличие на дълг в съответния размер, предмет на изпълнително производство. Твърди се, че ответната страна не е установила възложеното й в тежест за доказване наличие на имущество за удовлетворяване на вземането на кредитора; ответницата е съсобственик на жилище, което е СИО и е несеквестируемо като единствено. Твърди се, че ответницата не е ангажирала други доказателства, от които да се установява, че притежава имущество, годно да послужи за удовлетворяване на кредитора 2 съобразно разпределената доказателствена тежест от съда.

Като неотносимо за предмета на иска се сочи възражението, че взискателят не е поискал да удовлетвори вземането си от ответницата в продължение на 9 години; производството по чл. 56 от ЗН няма за предмет да се установи вземането на кредитора; решението по този иск не формира сила на присъдено нещо относно съществуването или несъществуването на вземането и неговия размер.

С отговора се прави искане първоинстанционното решение като правилно да бъде потвърдено.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща процесуален представител. От пълномощникът й адв. М.О. е постъпила писмена молба, с която се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и се постанови отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

За въззиваемия адв. И.А. оспорва въззивната жалба.

С.ски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежни страни, ДТ е внесена, а по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и установи:

Според Изпълнителен лист от 11.04.2016 г. ответницата Ю. З. С. е осъдена да заплати /солидарно с Д.П.Ц./ на ищеца РВК „Орфей“ сумата от 25 588, 60 лева, ведно със законна лихва от 01.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 4 568, 49 лева, както и разноски в размер на 6 634, 56 лева.

Според Удостоверение от 24.01.2023 г. размера на дълга по изп. д.

№ 285/2022 г. по описа на ЧСИ – Мачкърски, образувано въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист, вземането на взискателя към 24.01.2023 г. възлиза на: 25 588, 60 лева – главница, законна лихва върху главницата, считано от 01.02.2014 г., 4 568, 49 лева неолихвяеми вземания, 4 613, 09 лева присъдени разноски в гражданското производство, 1 147 лева приети разноски по изпълнителното производство и 174 лева разноски за предплатени такси по ТЗЧСИ.

По искане на взискателя – ищец в настоящото производство, на 10.05.2023 г. е вписана възбрана /л. 9 от гр. д. 560/2023 г./върху недвижими имоти, собственост на ответницата Ю. З. С.: ½ ид. ч. от Апартамент № 41, представляващ СОС с идентификатор *** по КККР на гр. С., с площ от 106, 91 кв.м., с административен адрес гр. С., ул. „Н.“ № 9, вх. Г, ет. 7, ап. 41, както и ½ ид. ч. от Апартамент № 1, представляващ СОС с идентификатор*** по КККР на гр. С., с площ от 66, 12 кв.м., с административен адрес гр. С., ул. „Е.“ № 12-а вх. А ет. 1 ап. 1.

3

От представеното удостоверение за наследници се установява, че Ю. З. С. е дъщеря на З.А.Р., починал на 15.08.2010 г.; негов наследник – син, е и С.З.Р.. Не се спори от страните, а и от НА *** г. и документите от Данъчна служба гр. С. може да се направи извод, че З.А.Р. е бил собственик на Апартамент № 41, представляващ СОС с идентификатор *** по КККР на гр. С., с площ от 106, 91 кв.м., с административен адрес гр. С., ул. „Н.“ № 9, вх. Г, ет. 7, ап. 41.От Удостоверение № 1036/05.06.2023 г. на РС – С. /л. 15/ се установява, че в особената книга при съда за отричане от наследство отказа на ответницата Ю. З. С. от наследството на З.А.Р. е вписан под № 35/01.06.2023 г.

С молба от 07.06.2023 г. ответницата Ю. З. С. е представила по изпълнителното дело удостоверението, установяващо отказ от наследството на З.А.Р., с искане да бъдат преустановени изпълнителните действия по отношение на недвижимия имот, който е бил собственост на наследодателя на длъжника Ю. С., като бъде вдигната и наложената възбрана.

Настоящата инстанция приема, че искът на взискателя РВК „Орфей“ да бъде унищожен на основание чл. 56 ал. 1 от ЗН спрямо него отказа на ответницата Ю. З. С. от наследството на З.А.Р., е основателен и доказан. Искът е предявен преди изтичане на едногодишния срок по чл. 56 ал.

2 от ЗН.

С посочените по-горе доказателства се установява качеството на кредитор на ищеца, размера на дълга на ответницата към него, както и предприемане на изпълнителни действия по принудително изпълнение спрямо имота, оставен на ответницата в наследство от З.А.Р..

В настоящото производство не могат да бъдат предмет на разглеждане доводите, че процесният имот е придобит по силата на давностно владение от другия наследник на З.А.Р. – С.З.Р.. Това обстоятелство следва да бъде установено в друго исково производство – иск по чл. 440 ал. 1 от ГПК. Представят се доказателства, че такъв иск е предявен, като неговото предявяване не е основание за спиране на настоящото производство, тъй като изхода по спора по чл. 440 ал. 1 от ГПК е от значение за изпълнителното производство, не и за настоящото. Обстоятелствата, че в дълъг период от време кредиторът не е поискал предприемане на принудителни действия спрямо процесния имот, както и че задължението на ответницата е солидарно дължимо с друго лице, не се от значение за основателността на така предявения иск по чл. 56 ал. 1 от ЗН. С оглед доводите във въззивната жалба следва да се посочи, че основателността на иска по чл. 56 ал. 1 от ЗН не е обусловена от наличието или липса на секвестируемо имущество у солидарния длъжник; право на взискателя е да избере срещу кого от солидарните длъжници да предприеме действия по принудително изпълнение.

Ответницата по иска не се справя с доказателствената тежест да 4 установи, че притежава и други имущества, от които ищецът би могъл да се удовлетвори. В противоречие със съдебната практика е твърдението във въззивната жалба, че ищцовата страна носи тежестта да установи, че ответницата /а и солидарния длъжник/ не притежава друго секвестируемо имущество, от което кредиторът може да се удовлетвори – Решение № 1281/21.01.2009 г. по гр. д. № 5578/2007 г. на ІІ г.о. на ВКС. Установява се, че ответницата е собственик на ½ ид.ч. от жилище в гр. С. - Апартамент № 41, представляващ СОС с идентификатор ***, което е семейна имуществена общност и е несквестируемо като единствено жилище, за което обстоятелство страните не спорят. Ответницата не ангажира доказателства да притежава други имущества, от които кредиторът би могъл да се удовлетвори. Поради това и с отказа от наследството, оставено от баща й З.А.Р., ответницата уврежда интересите на кредитора, тъй като го поставя в затруднение и невъзможност да удовлетвори вземането си. Поради това ищецът като кредитор основателно претендира спрямо него този отказ на ответницата от наследство да бъде унищожен. За разлика от иска по чл. 135 от ЗЗД, при иска по чл. 56 ал. 1 от ЗН кредиторът не е длъжен да доказва наличие на знание за увреждането у длъжника. След като ответницата не установява да притежава друго имущество, от което кредиторът да може да се удовлетвори, с атакувания отказ се възпрепятства възможността кредитора да се удовлетвори, поради което отказа от наследство подлежи на унищожаване спрямо кредитора.

Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като допустимо, законосъобразно и обосновано постановено, а жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 1 000 лева.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се оспорва в случай, че е над минимума по НМРАВ, поради което е неоснователно.

Водим от гореизложеното С.ски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 478/29.12.2023 г. по гр. д. №

560/2023 г. на С. районен съд.

ОСЪЖДА Ю. З. С., ЕГН **********, гр. С., ул. „Е.“ № 12, вх.

5

„А“, ет. 1, ап. 1, да заплати на РВК „Орфей“ гр. С., ЕИК 000602409, разноски за въззивната инстанция в размер на 1 000 лева за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6