Определение № 1370 от 14.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1370 гр. Варна, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20253100500423 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 524 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 97516/03.12.2024 г. на „РОСА ФЕРОСА ЕООД“, ЕИК202865866, седалище и адрес на управление: гр.

Кърджали, ж.к. Възрожденци № 58, вх. А, ет. 1, ап. 2 против Определение № 11895/21.10.2024 г. постановено по ч. гр. д № 11148/ 2024г. по описана на Районен съд – гр. Варна, с което е върната молба с вх. № 69821/30.08.2024 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 11148/2024 год. по описа на ВРС, подадена от РОСА ФЕ3РОСА ЕООД, ЕИК202865866, седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ж.к. Възрожденци № 58, вх. А, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Маргарита Суан с искане на основание чл. 524 ГПК да бъде спряно изпълнението по изп. д. № 20207180400116 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова с район на действие Окръжен съд- Варна.

В жалба се излага следното:

Съдът не се е мотивирал, защо приетото от ЧСИ наличие на предпоставките по чл. 523, ал. 2 от ГПК е неправилно. Молбата отговаря на изискванията за допустимост, тъй като се основа на разпореждане на ЧСИ Станимира Данова по ИД 116/2020г.

Варненски окръжен съд приема, че подадената жалба е редовна и допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, има необходимото съдържание.

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в частната жалба и приложените по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството пред ВРС е образувано по молба на жалбоподателя с искане на основание чл. 524 ГПК да бъде спрян въвода владение на ПИ с идентификатор **********.1529 находящ се в гр. Варна, Община Варна, район Приморски.

1

Твърди се, че с обратен изпълнителен лист В. Б. Н. е осъдена да предаде владението върху Вилно място с идентификатор **********.1529 на Р. Д. Я..

Имотът е придобит от В. Б. Н. на публична продам на 03.12.2013г.

Р. Я. е загубил владението върху имотите още през 2012 г., когато В. Б. Н. го е предоставила на В.П с договор за наем.

В. Б. Н. е прехвърлила на „РОСА ФЕРОСА ЕООД“ собствеността и владението на посочения по горе недвижим имот с договор за замяна на недвижим имот срещу ценни книжа от 13.01.2014г.

С влязло в сила решение № 105 от 06.01.2017г. по гр.д № 1091/2016г. ВКС, е отхвърлян предявения иск по чл. 108 ЗС на Р. Д. Я. срещу „РОСА ФЕРОСА ЕООД“ за процесния имот.

Въпреки, че е налице влязло в сила решение Р. Д. Я. е предявил ревандикационен иск срещу „РОСА ФЕРОСА ЕООД“ с предмет процесния имот, който е уважен от ВОС и в момента е висящ пред Апелативен съд – Варна.

Видно от разпореждане № 1283/09.07.2019г. е издаден обратен изпълнителен лист в ползва на Р. Д. Я. против В. Б. Н. да върне собствеността върху имот с идентификатор **********.1529, срещу насрещно задължение за връщане на сумата от 135 800 лв.

От нотариален акт за замяна на недвижим имоти срещу ценни книжа е видно, че на 13.01.2014г В. Б. Н. прехвърли собствеността и владението на РОСА ФЕРОСА ЕООД“ върху ПИ с идентификатор **********.1529 При извършване на въвода във владени на описания по горе имот управителят на „РОСА ФЕРОСА ЕООД“ - Маргарита Суан, направила възражение, че от 2013г. дружеството владее имота и го е придобило по давност.

Съдебният изпълнител отложил изпълнението и дал 3 – дневен срок на „РОСА ФЕРОСА ЕООД“ да поиска спиране от РС – Варна.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 522, ал. 1 ГПК предвижда, че лицето, на което е присъден недвижим имот, се въвежда във владение на същия, като длъжникът се отстранява принудително. В случай, че съдебният изпълнител намери имота във владение на трето лице, той въвежда взискателя във владение на имота, ако установи, че третото лице е придобило владението след предявяване на иска, по който е постановено изпълняваното решение - чл. 523, ал. 1 ГПК. Ако това трето лице предяви самостоятелни права, изключващи правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице срок да поиска спиране на изпълнението - чл. 523, ал. 2 ГПК.

Съгласно разрешенията дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК. В случай, че третото лице пропусне срока за обжалване на извършения въвод, то може да предяви владелчески иск по чл.

2

75 или чл. 76 от ЗС срещу взискателя. Това лице не може да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита. Съгласно постановеното в тълкувателното решение правното положение на третото лице, което е придобило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняемото решение, е различно, тъй като това лице не може да бъде обвързано от постановеното по делото решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК. По отношение на него правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително основание, което води и до невъзможност за реализирането им чрез производството по принудителното изпълнение по аргумент на обратното от чл. 523, ал. 1 ГПК. За да не може да се извърши въвода, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя. Това следва от обстоятелството, че установените с изпълнителното основание права на взискателя не обвързват третото лице, за разлика от хипотезата на чл. 523, ал.

2 ГПК, където такава обвързаност се предполага на основание чл. 226, ал. 3 ГПК. Затова третото лице, придобило владението върху имота преди завеждането на делото, не може да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и в чл. 524 ГПК защита, а и няма интерес от същата. Правото да обжалва въвода по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК е предоставено само на третото лице, което е било във владение на имота преди предявяването на иска, решението, по който се изпълнява. За да бъде уважена жалбата, е достатъчно да се установи само факта на владението и на придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани евентуалните права на третото лице върху имота.

Пропускането на срока за обжалване на извършения въвод не води до санирането му, тъй като в този случай третото лице може да предяви владелчески иск по чл. 75 или по чл. 76 ЗС срещу взискателя. Това сочи, че в случаите, когато имотът, предмет на въвода, се владее от трето лице и то е установило владението си преди завеждането на делото, по което е постановено обжалваното решение, съдебният изпълнител не може да въведе длъжника във владение, а ако направи това, извършеното действие е незаконосъобразно и подлежи на отмяна по силата на чл. 435, ал. 5 ГПК. След като поради съществуващата законова забрана въводът не може да бъде извършен, той не може да бъде отлаган по реда на чл. 523, ал. 2 ГПК, тъй като отлагане е възможно само по отношение на действия, които могат да бъдат извършени. Това води до неприложимост на предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл.

524 ГПК защита в случаите, когато третото лице е установило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение. От съществуващата между двете алинеи на чл. 523 ГПК връзка следва, че от защитата по чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК могат да се ползват не всички трети лица, а само тези, по отношение на които въводът може да бъде извършен по силата на ал. 1.

В настоящия случай от твърденията на молителя, както и от предоставения нотариален акт се установява, че владението върху процесния имот е придобито през 2014г, преди образуване на производството, по което е издаден изпълнителен лист, подлежащ на изпълнение по изпълнително дело – 2015г.

Действията по изпълнение срещу третите лица, установили владение 3 върху имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, са незаконосъобразни и защитата на молителя в този случай следва да се реализира чрез обжалване на осъществения въвод във владение по реда на чл.

435, ал. 5 ГПК, евентуално чрез предявяване на владелчески иск, поради което съдът намира, че подадената молба е недопустима.

Възражението, че молбата е допустима защо се основава на разпореждане на ЧСИ е неоснователно. Съдът не е обвързан с преценката на съдебния изпълнител относно допустимостта на производството по чл. 524 от ГПК.

Предвид съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции обжалвано определение следва да бъде потвърдено.

По обжалваемостта на настоящото определението:

Съгласно Определение № 2859 от 05.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3036 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, то не подлежи на обжалване.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11895/21.10.2024 г. постановено по ч. гр. д № 11148/ 2024г. по описана на Районен съд – гр. Варна ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4