Решение № 1439 от 06.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1439 гр. Варна, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110203720 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 204830885, гр. София, р-н Младост, ул. „Павел Красов“ №35, представлявано от изпълнителния си директор А. Е. Г., подадена чрез процесуален представител- адв. Л. Ц., член на САК, срещу Наказателно постановление №66/ 01.08.2023г. , издадено от Началник в ГПУ-Летище Варна при РДГП-Аерогари, ГДГПМВР, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лв., на основание чл.51 от ЗЧРБ за нарушение на чл.20, ал.1, т.1 , вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.

В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изтъква се, че делото е подсъдно на Софийски районен съд, тъй като нарушението е извършено в чужбина.

В АУАН и НП не било посочено времето и мястото на извършване на нарушението, поради което било допуснато съществено процесуално нарушение. Сочи се още, че не било допуснато административно нарушение, тъй като не е осъществено преминаване на външни граници на ЕС, а само на вътрешни такива, с оглед направлението на полета. В заключение се излагат аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

1

Въззивното дружество, редовно призовано чрез процесуален представител-адв.Ц., не се представлява по делото и не изразява становище по същото.

Наказващият орган – Началник в ГПУ-Летище Варна при РДГП-Аерогари, ГДГПМВР не се явява не се представлява, но ангажира писмено становище по съществото на делото чрез надлежно упълномощен юрисконсулт. В писменото становище са развити подробни аргументи за законосъобразност на издаденото НП. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 204830885 осъществява дейност като въздушен превозвач на пътници и организира полети на пътници от и към Република България.

На 31.05.2023 г., около 16.12ч., на летище Варна пристигнал полет BUC 3208 на Авиокомпания „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД с направление от гр.Дюселдорф до гр.Варна. След слизане на пътниците, същите били подложени на входящ граничен контрол от служители на ГПУ-Летище Варна. При проверка на пътника SALAM ALLAHAM, роден на 30.03.1997 г., гражданин на Сирия той представил на граничните власти обикновен паспорт на Сирия № N014703537, издаден на 13.06.2021 г. и валиден до 12.12.2023 г., и разрешение за пребиваване в Германия №Y04C18CJX, валидно до 18.11.2021 г. При физическата проверка на документа, било установено, че в паспорта на пътника SALAM ALLAHAM няма положена валидна българска виза. На същия бил издаден отказ за влизане в страната № 35/31.05.2023 г.

Поради установеното нарушение, на 01.06.23г., до управителя на авиокомпания „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД била изпратена покана за явяване за съставяне на акт, която изпълнителния директор отказал да получи, което било описано докладна записка, приложена по преписката.

Поради горното, на 28.06.2023 г. , при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, Д. К. на длъжност КО при ГКПП Аерогара Варна съставила срещу „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД акт за установяване на административно нарушение № 66/28.06.2023 г., където от фактическа страна описала, че около 16:12 часа на 31.05.2023 г. на ГКПП-Аерогара Варна, при извършване на гранична проверка за влизане в Р България на пътниците , превозени с полет BUC 3208 на Авиокомпания „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД от гр.Дюселдорф до гр.Варна било установено, че е бил превозен пътник без валидна виза 2 за влизане в Р България или валидно разрешително за пребиваване в България гражданин на Сирия SALAM ALLAHAM, роден на 30.03.1997 г., притежаващ обикновен паспорт на Сирия № N014703537, издаден на 13.06.2021 г. и валиден до 12.12.2023г. и разрешение за пребиваване в Германия №Y04C18CJX, валидно до 18.11.2021 г. В АУАН било посочено, че превозвачът не е установил наличието на валидна виза или валидно разрешение за пребиваване , каквито се изискват за пребиваване каквито се изискват за притежатели на обикновен паспорт на Сирия по смисъла на Приложение №1 от Регламент на ЕС 2018/1806 на ЕП и Съвета от 14.11.2018г. и е извършил услугата превозвайки пътника по линията гр.Дюселдорф до гр.Варна. Така описаното деяние било квалифицирано като нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.

Екземпляр от акта е бил връчен на представляващия дружеството жалбоподател срещу подпис на 13.07.2020 г., като последният е възразил срещу съставения АУАН. В депозираното възражение било посочено, че нарушението е извършено в чужбина, като извършеният полет от гр.Дюселдорф до гр.Варна се явява вътрешен.

Впоследствие, въз основа на описания акт, било издадено обжалваното НП, където в текстовото описание на нарушението също се сочи, че превозвачът е превозил пътник - гражданин на Сирия - SALAM ALLAHAM. роден на 30.03.1997 г. като не е установил наличието на валидна виза или разрешение за пребиваване , каквито се изискват за гражданите на Сирия съгласно Приложение №1 от Регламент (ЕС) № 2018/1806 на ЕП и Съвета от 14.11.2018г. и е извършил услугата. АНО е възприел и дадената от актосъставителя правна квалификация на деянието – по чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал.

1, т. 1 от ЗЧРБ , като наложил на въззивното дружество административно наказание от вида на имуществената санкция.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, които като непротиворечиви и кореспондиращи по между си се кредитират от съда.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП /връчено на 09.08.23г./, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана 3 по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Началника на ГПУ-Летище Варна при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР-Варна, съгласно заповед № 8121з-378/06.04.2020 г. на Министъра на вътрешните работи..

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Действително в АУАН не фигурират адресите и ЕГН на свидетелите по акта, но съдът намира, че това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на обвинения субект.

Издадените АУАН и НП са съобразени с нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН.

Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. В случая правото на защита не е нарушено по никакъв начин, включително и чрез непосочване на доказателствата на които установяват и потвърждават изложеното в НП, което се установява от съдържанието на жалбата срещу постановлението. Посочени са датата , мястото и обстоятелствата на извършването им, доказателствата които ги потвърждават, конкретизирани са нарушените правни норми.

Административното нарушение е довършено на територията на Република България /в гр. Варна, където е приключил полетът/, поради което съгласно чл. 4 от ЗАНН приложимо е българското законодателство, в случая са нарушени материалноправните норми на ЗЧРБ. Ето защо и настоящият състав прима, че е местно компетентен да разгледа делото, като не споделя становището в жалбата, че нарушението е извършено в чужбина.

Правилно е определена и датата на нарушението – 31.05.2023 г., когато е осъществен процесният полет.

Още при съставянето на акта са описани съществените обективни елементи, които са сред задължително предвидените във фактическия състав на нарушението по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ . В акта е посочено, че сирийският гражданка е превозен от възз. дружество с полет от гр.Дюселдорф до гр.Варна без да има положена в паспорта валидна виза или разрешение за пребиваване, каквито се изисквали съгласно Приложение №1 от Регламент на ЕС 2018/1806 на ЕП и Съвета от 14.11.2018г., т.е. безспорно ясно е че пътникът не отговаряла на условията за влизане в страната, а превозвачът не е изпълнил задълженията си по чл. 20, ал. 1, т.1 от ЗЧРБ- текст вписан и в двата акта . Описанието в АУАН обективно дава възможност на нарушителя да узнае какви свои задължения конкретно не е изпълнил в случая, както и по какви причини превозваният от дружеството сирийски гражданин не отговаря на условията за влизане в Република България - липса на положена в паспорта валидна виза или разрешение за пребиваване.

4

Действително, разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т.1 от ЗЧРБ вменява в задължение на превозвача, преди да извърши услугата да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква.Тези случаи са изрично упоменати в Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване и в частност в Приложение І, т.1, където Сирия изрично е посочена сред държавите, чиито граждани трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите-членки. В случая, цитираните норми от Регламента са директно приложими, поради което превозвачът не е изпълнил задължението си преди да извърши превозната услуга, да установи наличието на редовни документи за пътуване, сред които и валидна виза или разрешение за пребиваване, каквато за пътника SALAM ALLAHAM, роден на 30.03.1997 г., сирийски гражданин, се изисква на основание чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ във връзка с Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година.

Следователно актосъставителят правилно е направил препратка към Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година, посочвайки нормативната разпоредба, съгласно която лицето, посочено в АУАН и НП, е следвало да има валидна виза.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ съдържа изброяване на условията за влизане или транзит през страната, и съответно е адресиран и въвежда задължения за чужденците, които влизат или преминават транзитно през територията на Република България, а не за превозвача, но доколкото в случая препращането към нея не е ограничило правото на защита на жалбоподателя - същият е бил запознат с фактите, въз основа на които е формулирано обвинението. Допуснатата неточност не може да се приеме за съществена и водеща до опорочаване на административнонаказателното производство.

По делото е приложено копие от международния паспорт на сирийския гражданин, разрешение за пребиваване в Германия №Y04C18CJX, валидно до 18.11.2021 г. и списък на пътниците от полет BUC 3208 на Авиокомпания „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД от 31.05.23г. с направление гр.Дюселдорф до гр.Варна. Освен това фактът, че сирийският гражданин е бил на борда на процесния полет, респективно, че същият е пътувал без валидна виза или разрешение за пребиваване не се оспорва от въззивното дружество.

Съдът намира за неоснователни възраженията свързани с твърденията, че не е осъществено преминаване на външни граници, а само на вътрешни такива, с оглед направлението на полета. В Регламент № 562/20006 г. и Регламент /ЕС/ № 399/2016 на ЕП и на Съвета от 9.03.2016 г. относно Кодекса на Съюза за режима на движение на лица през границите /Кодекс на шенгенските граници/, са дадени легални определения на понятията "вътрешни граници" и "външни граници". В чл. 1 от 5