Решение № 1926 от 21.12.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1926 гр. Варна, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100501988 по описа за 2021 година докладвано от съдията К. И. и да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 649/14.06.2021 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от КР. СТ. ИВ. против държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, отрицателен установителен иск за собственост и е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че държавата не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Свети Никола“ № 117, представляващ реална част с площ от 311 кв. м. от ПИ с идентификатор *** по действащите КККР на гр. Варна, защрихована с лилав цвят в комбинирана скица № 5 към заключението на СТЕ, на л. 107 от делото на РС-Варна, която скица, приподписана от съда, е неразделна част от решението.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим поради липса на правен интерес иск. Неправилно е прието, че към момента на предявяване на иска ищецът е владял процесния имот и че към този момент са изтекли 10 години от установяване на владение върху имота от страна на ищеца, тъй като подобен извод не може да се изведе от събраните по делото доказателства. С оглед приетото от първоинстанционния съд, че ищецът е установил фактическа власт върху имота найкъсно през 2010 год., то до предявяването на иска на дата 24.08.2020 год. не е изтекъл предвидения в ЗС десетгодишен давностен срок, поради което и ищецът правен интерес от иска няма, което има за последица и недопустимост на решението, като постановено по процесуално недопустим иск.

В евентуалност са изложени оплаквания, че решението е неправилно и 1 незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.

Неправилно е прието, че държавата не е придобила собствеността върху процесния имот въз основа на съдебното решение, с което е постановена конфискация на 1 / 2 ид. част от имот с пл. № 2014 по КП от 1956 год. и извършената впоследствие съдебна делба.

Навежда още, че дори и да се приеме, че държавата не е придобила собствеността върху процесния имот по силата на конфискация от Г.В.М. на 1 / 2 част от имот с пл. № 2014 по КП от 1956 год., то собствеността е придобита по силата на извършеното одържавяване на имоти с пл. № 2014 и 2014А, предмет на АДС № 11973/09.07.1973 год., като в тази връзка неправилно не е зачетен легитимиращия ефект на цитираният АДС № 11973/09.07.1973 год.

Твърди се още, че предвид наведените от ищеца твърдения, че имотът не е държавна или общинска собственост, същият не е ангажирал никакви доказателства, установяващи, че след извършеното одържавяване имотът е излизал от патримониума на държавата, респ. доказателства, че след извършеното одържавяване друг правен субект е придобил собствеността върху имота.

Отправено е искане за обезсилване на решението и за прекратяване на производството. В евентуалност се настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на жалбата не е подаден.

В съдебно заседание държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител, поддържа въззивната жалба и настоява да бъде уважена.

В съдебно заседание въззиваемият – ищец по отрицателния установителен иск за собственост – КР. СТ. ИВ. от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а атакуваното решение – допустимо и правилно и настоява да бъде потвърдено.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от КР. СТ. ИВ. против държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, отрицателен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че държавата не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Свети Никола“ № 117, представляващ ПИ *** по КК на гр. Варна, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; *** и *** по КК на гр. Варна.

Ищецът навежда следните твърдения:

През 2005 год. е установил владение (чрез завладяване) върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Свети Никола“ № 117, съставляващ имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна. Към момента на установяване на владението имотът е бил изоставен. От 2005 год. до настоящият момент ищецът владее непрекъснато, спокойно и явно гореописания имот в трайно установените му граници и с изтичане на предвидения в закона 10 годишен давностен срок е придобил собствеността върху имота по давност. През 2019 г. решил да предприеме действия по снабдяване с нотариален акт за собственост върху процесния имот по обстоятелствена проверка, но узнал, че е съставен АЧДС № 9033/11.04.2016 г., с който имотът е актуван като държавен, на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС и чл. 104, ал. 1, т. 8 от ППЗДС. Ищецът оспорва държавата да е собственик на имота на посоченото в акта за частна държавна собственост основание или въз основа на друг, предвиден в закона придобивен способ. Ищецът обосновава правният си интерес от водене на иска с наличието на издадения АЧДС за процесния имот, което препятства възможността му да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност и 2 да се снабди с констативен нотариален акт за собственост върху имота по обстоятелствена проверка.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията между страните, че държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Свети Никола“ № 117, представляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, при граници: ПИ с идентификатори ***;

***; *** и ***.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът – държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител, оспорва иска. Твърди, че е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищецът няма защитимо право, което да брани чрез избраната форма на защита – отрицателен установителен иск и настоява за прекратяване на делото. Твърди, че имотът е собственост на държавата, ищецът не го е придобил по давност, с оглед разпоредбата на § 1 от ЗР към ЗД на ЗС. В евентуалност твърди, че искът е неоснователен.

Навежда, че процесният имот е актуван като държавен с АДС № 9033/11.04.2016 г. въз основа на предходен акт за държавна собственост. Имотът представлява част от бивш имот с пл. № 2014 по КП „Крайбрежието“ от 1956 г., с вписани собственици в разписния лист към плана – С. и Г. В.. С Присъда № 251/11.01.1961 г. по н. о. х. д № 276/1958 г. на Варненския градски съд са конфискувани от Г.В.М. от гр. Варна в полза на държавата няколко имота, включително и 1 / 2 ид. част от лозе с вила в местността „Свети Никола“ № 87. С Решение от 07.12.1962 г. по гр. дело № 538/1962 г. на Варненския народен съд е извършена делба на съсобствения имот и на държавата е възложен имот, представляващ лозе от 2500 кв. м. с построената в него вилна сграда. Въз основа на влязлото в сила решение по извършване на делбата е съставен АДС № 6016/03.04.1965 г., като правото на собственост на държавата върху конфискувания с присъдата имот попада в обхвата на чл. 3, т. 5 от ЗДС, в редакцията на нормата към 2005 год. Твърди, че няма данни присъдата за конфискация да е била обезсилена или собствеността върху имота да е променена на друго основание. Навежда, че неправилно в разписния лист към КП от 1999 год. за собственик на имота е записана Община Варна, тъй като не е посочен титул за собственост, нито конкретен придобивен способ, легитимиращ общината като собственик. В подкрепа на това е и обстоятелството, че за имота няма съставен акт за общинска собственост, нито е отправяно искане за отписването му от актовите книги за имотите – държавна собственост. Навежда още, че по силата на мораториум от 31.05.2006 г. давността за придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост е спряна до края на 2022 г., поради което и ищецът не би могъл да придобие процесния имот по давност въз основа на осъществявано владение с начало на владението от 2005 год.

По изложените съображения счита, че искът е неоснователен и настоява да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска си, а ответникът поддържа подадения писмен отговор.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Съгласно удостоверение от 23.07.1966 год., изд. от ГНС – Варна, с присъда № 251/11.01.1961 год. по н. о. х. д. № 276/1959 год. на ВнГС от Г.В.М. са конфискувани в полза на държавата 1 / 2 ид. част от лозе - овощна градина, цялото на площ от 6, 8 дка, както и цялата вила, находящи се в местност „Св. Никола, землище Варна.

С влязло в сила Решение от 07.12.1962 г. по гр. дело № 538/1962 г. на Варненски народен съд, в собственост на Градския народен съвет – Варна са възложени имоти, включени в дял първи и втори от заключението на в. л. инж. С. от 30.10.1962 г. (жилище и магазини, находящи се в гр. Варна, ***), както и имот, включен в дял първи по вариант трети от заключението на в. л. инж. С. от 17.11.1962 год., представляващ лозе с 3 площ от 2500 кв. м., ведно с построената в него вила и кьошк, находящ се в местност Свети Никола № 87, Варненско землище. С решението в дял на съделителите С. Г. М. и С.В.М. са възложени имоти, включващи дял трети от заключението на в. л. инж. С. от 30.10.1962 г. – жилище на втория етаж, находящо се в гр. Варна, ***), както и имот, включен в дял втори по вариант трети от заключението на в. л. инж. С. от 17.11.1962 год., представляващ лозе и овощна градина с площ от 4300 кв. м., находящ се в местност „Свети Никола“ № 87, Варненско землище.

С АДС № 6016/03.04.1965 год. е актуван като държавна собственост, считано от 11.01.1961 год., имот, представляващ лозе с овощни насаждения от 2500 кв. м. в местност „Св. Никола“ № 87, както и вила, находяща се в горното място; като в близост до вилата се намира и кладенец. Като основание за издаването на горния акт за държавна собственост са посочени – присъда № 251/1961 год. по н. о. х. д. № 276/1959 год. и решение за делба на народния съд от 7.ХII.1962 год. по гр. дело № 538/1962 г., а за бивши собственици са посочени Г.В.М. и С. Г. М..

С писмо № 2918/25.05.1965 г. от началника на отдел „Финанси“ и ст. инспектор „Държавни имоти“ на директора на СП „Жилфонд“ е указано да поеме стопанисването на държавни имоти – лозе с овощни насаждения от 2500 кв. м. в м-ст „Свети Никола“ № 87, както и находящите се в него вила и кладенец.

В удостоверение от 23.07.1966 г. издадено от Варненски градски народен съвет е удостоверено, че с присъда № 251 от 11.01.1961 г. по нар. дело № 276/1959 г. са конфискувани в полза на държавата от Г.В.М. имоти, сред които 1 / 2 ид. част от лозеовощна градина, цялото от 6, 8 в м-ст „Св. Никола“ и цялата вила в м-ст „Св. Никола; посочено е още, че с решение от 07.12.1962 г. на III район по гражд. дело № 538/1962 г. на Народния съд в собственост на държавата са възложени имоти, вкл. лозе с овощни насаждения от 2500 кв.м. в м-ст „Св. Никола“ с вила и кладенец.