Определение № 389 от 10.10.2023, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 389 гр. С., 09.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20235400500407 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 407 от ГПК.

С Разпореждане, обективирано в резолюция на молба вх. № 1721/16.06.2023 г. от М. Й. А. /л. 139 гр. д. № 121/2022 г. на РС – Ч. за издаване на изпълнителен лист за сумата от 1 802, 20 лева, съдът е постановил издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение на ОС – С..

Това разпореждане се обжалва пред С.ски окръжен съд от длъжникът А. Й. М., чрез пълномощник адв. Н.С., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.

В частната жалба се твърди, че към датата на издаване на изпълнителния лист – 19.06.2023 г., въззивното решение в частта относно разноските, имащо характер на определение, не е било влязло в сила. Твърди се, че въпреки депозираната молба по чл. 248 от ГПК, известна на РС – Ч., районният съд е постановил издаване на изпълнителен лист преди произнасяне на въззивната инстанция по реда на чл. 248 от ГПК. Сочи се, че на 20.06.2023 г. жалбоподателката е изплатила с пощенски запис сумата в размер на 901, 10 лева, представляваща половината от присъдената солидарно сума в размер на 1 802, 20 лева, а незаконосъобразните действия на районния съд водят до незаконосъобразно образувано изпълнително дело срещу жалбоподателката, което я натоварва с допълнителни разноски.

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от ищецът М. Й.

А., чрез пълномощник адв. Н.П., с който се признават обстоятелствата, че изпълнителния лист е издаден преди въззивната инстанция да се произнесе по реда на чл. 248 от ГПК и че с определението по чл. 248 от ГПК въззивният съд е постановил всеки от длъжниците поотделно да заплати сумата от 901, 1

10 лева, поради което диспозитива на изпълнителния лист се различава от окончателния акт на въззивния съд относно разноските.

Твърди се в отговора, че въпреки горепосоченото, издаденият изпълнителен лист № 34/19.06.2023 г. не влияе по никакъв начин на изпълнението на заведеното от М. А. изпълнително дело № 41/2023 г., след като жалбоподателката доброволно е изплатила чрез пощенски запис от 20.07.2023 г. сумата от 901, 10 лева и изпълнителното производство спрямо нея е прекратено. В тази връзка се твърди, че за жалбоподателката липсва материален интерес от настоящото производство, поради което се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Писмен отговор от ищецът М. Й. А. е депозиран и чрез пълномощник адв. А.А.. В този отговор се твърди недопустимост на частната жалба поради следните съображения:Твърди се, че предвид разпоредбата на чл. 274 ал. 4 от ГПК разпореждането за издаване на изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение се явява необжалваемо. Оспорва се и твърдението, че въззивното решение не е влязло в законна сила.

Алтернативно се твърди и неоснователност на частната жалба.

Възразява се срещу твърдението в частната жалба, че в частта относно разноските въззивното решение не е влязло в законна сила, за което в жалбата не се излагат правни аргументи. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 274 ал. 4 от ГПК се твърди, че решението на въззивния съд в частта относно разноските е влязло в сила от датата на неговото постановяване.

Твърди се, че след като молбата по чл. 248 от ГПК е постъпила след издаване на изпълнителния лист, не може да бъде прието за незаконосъобразно обжалваното разпореждане. Сочи се, че и издаването на изпълнителния лист предхожда извършеното от жалбоподателката плащане на сумата от 901, 10 лева.

С отговора се възразява на жалбоподателката да й бъдат присъждани разноски с оглед недопустимост и неоснователност на частната жалба; претендират се разноски за настоящото производство, за което се представя списък и договор за правна помощ.

С.ски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна.

Разпоредбата на чл. 407 ал. 1 от ГПК изрично предвижда обжалване на разпореждането, с което съдът се произнася по молба за издаване на изпълнителен лист, като разпоредбата на чл. 274 ал. 4 от ГПК не касае разпореждания за издаване на изпълнителен лист. Налице е правен интерес у жалбоподателката, въпреки извършеното от нея плащане на ½ от дължимите разноски, доколкото с Изпълнителен лист № 34/16.06.2023 г. същата е осъдена солидарно с другия ответник да заплати дължимите разноски, а с последващия акт по чл. 248 от ГПК всеки от длъжниците е осъден поотделно да заплати ½ от дължимата сума за разноски, като се имат предвид различните правни последици от солидарното осъждане на длъжниците.

2

По същество частната жалба е основателна по следните съображения:

С Решение № 181/15.06.2023 г. по В. гр. д. № 172/2023 г. С.ски районен съд е отменил решението на районния съд, уважил е исковата претенция по чл. 135 от ЗЗД на М. Й. А. и е осъдил ответниците Ц. А. П. и А.

Й. М. да му заплатят солидарно направените разноски пред двете инстанции общо в размер на 1 802, 20 лева.

Въз основа на това въззивно решение и по молба вх. № 1721/16.06.2023 г. на М. Й. А., на 16.06.2023 г. районният съд е постановил издаване на изпълнителен лист, връчен на А. на 30.06.2023 г.

На 22.06.2023 г. в ОС – С. от ответницата А. Й. М. е постъпила молба вх. № 2223, с която се иска по реда на чл. 248 от ГПК да бъде изменение Решение № 181/15.06.2023 г. По тази молба е постановено Определение № 301/26.07.2023 г., с което въззивното решение е изменено в частта относно разноските, като са осъдени Ц. А. П. и А. Й. М., всеки един от тях поотделно да заплати по 901, 10 лева разноски пред двете инстанции на М. Й. А..

Поради това така издадения изпълнителен лист не съответства на окончателния въззивен акт относно възлагане на деловодните разноски по делото. Решение № 181/15.06.2023 г. не подлежи на касационно обжалване, но в частта относно разноските всеки съдебен акт може да бъде изменян по реда на чл. 248 от ГПК и в сроковете, предвидени в тази разпоредба.

Издадения изпълнителен лист не отразява окончателно присъденото от въззивния съд относно деловодните разноски. Такъв окончателен съдебен акт относно разноските, подлежащ на принудително изпълнение по смисъла на чл. 404 т. 1 от ГПК, в случая е Определение № 301/26.07.2023 г., с което въззивното решение е изменено в частта относно разноските, като се осъдени Ц. А. П. и А. Й. М., всеки един от тях поотделно да заплати по 901, 10 лева разноски пред двете инстанции на М. Й. А..

Следва обжалваното разпореждане да се отмени като незаконосъобразно, като по реда на чл. 38 от ЗА за оказаната правна помощ на жалбоподателката на адв. Н.С. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева на основание чл. 7 т. 7, във вр. с чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Поради това С.ски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ от 16.06.2023 г. по гр. д. №

121/2022 г. на Чепеларски районен съд, обективирано с резолюция на молба 3 вх. № 1721/16.06.2023 г. от М. Й. А., въз основа на което издаден Изпълнителен лист № 34/19.06.2023 г., с който се осъждат Ц. А. П. и А. Й. М. солидарно да заплатят на М. Й. А. направените разноски пред двете инстанции общо в размер на 1 802, 20 лева.

ОБЕЗСИЛВА Изпълнителен лист № 34/19.06.2023 г., с който се осъждат Ц. А. П. и А. Й. М. солидарно да заплатят на М. Й. А. направените разноски пред двете инстанции общо в размер на 1 802, 20 лева.

ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 1721/16.06.2023 г. на М. Й. А. за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА М. Й. А., ЕГН **********, от с. З., общ. Ч., обл. С. на основание чл. 38 от ЗА в полза на адвокат Н.С. да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4