Решение № 110 от 25.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Пловдив, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Търговско дело № 20205300900534 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. Г. К., ЕГН **********, и Н. П. К., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес- **** чрез пълномощника им адвокат З., против ЗАД ”ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.”Г. М. Димитров” №1, с която са предявени активно субективно съединени искове с правна квалификация чл.432, ал.1 от КЗ.

Изложени са в исковата молба обстоятелства, че ищците са родители на И. Н. К., ЕГН **********, починал при ПТП, настъпило на *** г. в ***. На посочената дата около 22,00 часа И.Б. Ч. управлявал личния си автомобил „СААБ“ с рег. №****, като се движил по платното за движение на *** в посока от север на юг. Като пътници в автомобила се возили Б. К. С. и синът на ищците, който седял на задната седалка зад шофьора. В един момент автомобилът достигнал до ляв завой на пътя, в който водачът навлязъл със скорост от около 97 км/ч, близка до критичната. Ч. не успял да овладее с действията си автомобила, който станал неуправляем и напуснал платното за движение, след което се ударил в метален стълб, а впоследствие се преобърнал на лявата си страна. В резултат на реализираното ПТП И. К. починал. По случая било образувано н.о.х.д. №781/2019 г. на ОС- ***, приключило с влязла в сила присъда №47/29.05.2019 г., с която подсъдимият Ч. е признат за виновен в това, че на ***г. в ***, при управление на МПС- лек автомобил „СААБ“ с рег. №****, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. К.- престъпление по чл.343, ал.1, б.“В“ вр. с чл.342, ал.1 от НК. Твърди се, че вследствие неочакваната загуба на сина им, с когото са били в изключително близки 1 отношения, ищците са били съкрушени, претърпели са огромни по обем и интензитет болки и страдания и понастоящем все още не са се отърсили от шока, който са преживели. По време на катастрофата синът им е бил едва на *** години, току-що започнал своя самостоятелен житейски път. Същият е живял с ищците в едно домакинство, бил е опора и радост за родителите си, отношенията помежду им се основавали на обич, разбирателство и взаимна привързаност. Твърди се, че за лекия автомобил „СААБ“, рег. №****, е била сключена застраховка „ГО“ при ответното дружество, със срок на действие от 09.09.2016 г. до 09.09.2017 г., валидна към датата на застрахователното събитие. Ищците са предявили претенции пред застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като по образуваните преписки №*** и №*** са им били определени и изплатени обезщетения в размер от по 50 000 лв., които същите считат за крайно занижени и несъответстващи на степента, характера и интензитета на търпените от тях болки и страдания. Ето защо, се иска от съда да постанови решение за осъждането на ответното застрахователно дружество да им заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на причинената смърт на сина им И. Н. К. при ПТП, станало на ***г., в размер от по 200 000 лв., представляващи разликата между определения от тях справедлив размер на обезщетяване от по 250 000 лв. и изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на по 50 000 лв.

Претендира се и присъждане на законната лихва върху главниците, считано от *** г. до изплащането им. Съображения са изложени в писмена защита на адвокат Т.Й.пълномощник на ищците.

В срока по чл.367 от ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции по основание и размер. Изложено е, че вредите, чието обезщетяване се търси в настоящото производство, са репарирани в пълен обем от страна на дружеството с изплащане на ищците на сумите от по 50 000 лв., като определеният размер на обезщетенията е съобразен с реално претърпените вреди, със съдебната практика по аналогични случаи за процесния период, с общественоикономическите условия в страната към *** г., с доходите и стандарта на живот на ищците и загиналия им син приживе, както и със значителния принос на пострадалия за настъпване на вредоносните последици. Оспорва се изключителната вина на водача на застрахования в дружеството лек автомобил за настъпване на вредите от пътнотранспортното произшествие. Направено е възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И. К., изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП; доброволно качване и пътуване в автомобил, управляван от рисков водач, за когото загиналият предварително е знаел, че шофира рисковано и безразсъдно, с висока скорост, с умишлено предизвикване на загуба на устойчивост на автомобила /дрифтиране/, като по този начин загиналият сам е поставил живота и здравето си в опасност; доброволно качване и пътуване в автомобил, управляван от водач, за когото предварително е знаел, че по принцип употребява и че преди да предприемат процесното пътуване е употребил наркотични вещества и е бил под тяхното въздействие в нарушение на ЗДвП. Оспорват се от ответника твърденията в исковата молба за претърпени от ищците неимуществени вреди и че загиналият и родителите му са имали добри взаимоотношения и силна духовна и 2 емоционална връзка. Оспорва се също размера на претенциите като прекомерно завишен и несъответстващ на реално претърпените вреди и на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. На следващо място, ответникът оспорва и началната дата на лихвата за забава, претендирана с исковата молба, като счита, че при основателност на исковите претенции лихва би могло да се претендира от 05.05.2020 г., когато застрахователят се е произнесъл по извънсъдебните претенции на ищците. Признава обстоятелството, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение относно лек автомобил „СААБ“ с рег. №****.

В срока по чл.373 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищците оспорват възраженията на ответника, че с изплащането на сумите от по 50 000 лв. претенциите им са удовлетворени; че е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалия И. К., поради непоставяне на предпазен колан, както и поради това че се е съгласил да пътува в автомобил, управляван от рисков водач, който е употребил наркотични вещества. Същите твърдят, че получените от сина им травми са такива, че биха довели до летален изход, независимо дали пострадалият е бил с или без предпазен колан, а в проведеното наказателно производство не е било установено наличие на наркотични вещества в кръвта на И.Ч..

С допълнителен отговор ответникът заявява, че поддържа всички направени в първоначалния отговор на искова молба твърдения, възражения и оспорвания. Развива съображения по спора и в писмени бележки на *** К.И.- *** на ЗАД ”ДаллБогг Живот и Здраве” АД. Претендира присъждане на разноски.

От И.Б. Ч., с адрес- ****, конституиран в производството като трето лице- помагач на страната на ответника, е постъпило по делото писмено становище. Изложено е в него, че в случая са налице предпоставките по чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на сина им И. К., причинена при ПТП, реализирано на ***г., за което вината е на И.Ч., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Оспорва се от третото лице- помагач размера на претенциите като прекомерно и неоснователно завишен, съобразно претърпените вреди, социално- икономическия живот в страната и в противоречие с принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Третото лице се присъединява към възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Безспорно е между страните, а и се установява от представените- удостоверение за раждане и удостоверение за наследници №*** г., издадени от Община ***, че ищците са родители и наследници по закон на И. Н. К., ЕГН **********, починал на *** г.

Видно е от приложеното н.о.х.д. №781/2019 г. на ОС- ***, че с присъда 3

№47/29.05.2019 г., постановена по това дело, изменена с решение №36/06.03.2020 г. по в.н.о.х.д. № 33/2020 г. на АС- ***, подсъдимият И.Ч. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК- затова че на *** г. в ****, посока изток, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „СААБ“ с рег.

№****, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Н. К., за което му е наложено наказание- две години лишаване от свобода.

Не е спорно по делото и се установява от представената справка от ИЦ към ГФ, че лекият автомобил „СААБ“ с рег. №**** е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на събитието.

Няма спор между страните, че ищците са предявили претенции за обезщетяване пред застрахователя, като с писмо изх. № ***г. същите са уведомени, че им е определено и изплатено на 05.05.2020 г. обезщетение от по 50 000 лв. Последното обстоятелство се установява и от приложените по делото преводни нареждания, с които са преведени на ищците по посочените от тях банкови сметки, съотв. в *** и „***” ЕАД, горните суми, представляващи обезщетение по щета с №*** г.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите И.Г. Г. и В. Д. И.

Свидетелите депозират показания, че внезапната смърт на сина им причинила изключителни болки и страдания на С. и Н.К., същите били сломени от случилото се, животът им изцяло се променил. И. бил единственото дете на ищците, живеели заедно в едно домакинство, отношенията помежду им били много близки и топли, основавали се на взаимно уважение, доверие и разбирателство. Свидетелите описват И. като всеотдаен, целеустремен, креативен и отговорен, помагал на всички. Същият бил обграждан с много внимание и обич от родителите си. Смъртта му била голям удар за всички, родителите му изживели неописуема мъка, плачели, ходели често на гробищата, след инцидента здравословното състояние на майка му се влошило- получавала панически атаки, всеки път, когато минавала покрай мястото на ПТП, й прилошавало. Свидетелите сочат, че ищците все още не могат да преживеят смъртта на детето си, прекършени са мечтите и надеждите им, свързани с него, не искат да приемат случилото се. Болката им, не само че не е отшумяла, но се засилва с годините и особено на празници. И към момента домът им прилича на „гробница”, щорите са постоянно спуснати, навсякъде има снимки на И., стаята му е непокътната.

Във връзка с установяване на въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, по делото са изслушани показанията на свидетелите А. Е. Г., К.

И. Ц. и Б. К. С..

Първите двама свидетели са *** на ***, *** са мястото на процесното ПТП, но не си спомнят подробности за случая. Твърдят, че при инцидента имало починало момче, водачът 4 на автомобила бил притеснен, направили му тест за алкохол и наркотици.

Свидетелят С. посочва, че с И. К. пътували в автомобила, управляван от И.Ч., като И. седял на задната седалка зад шофьора. И. управлявал автомобила с несъобразена скоростнад 150 км/ч, като свидетелят твърди, че и друг път го е виждал да кара с висока скорост. И. не бил близък с Ч., дотогава не се е случвало тримата да пътуват заедно. Свидетелят не знае И. да е употребявал наркотици и алкохол преди инцидента, бил адекватен, държал се нормално.