Определение № 238 от 15.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2284/2025
- Вид
- Определение № 238
- Подписан
- 15.01.2026
- В сила
- 03.03.2026
- Състав
- Валерия Родопова Диева
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 2 · Закон за пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 238 гр. София, 15.01.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20251100902284 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от „ЕЛИДИ-2008“ ЕООД срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД и Агенция „Пътна инфраструктура“ осъдителни искове за присъждане на сумата от 30 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, които дружеството-ищец е понесло от увреждането на собствения му автомобил „Ивеко 35 Ц15“, както и сумата от 12 700 лв. – мораторна лихва за периода от 21.11.2022 г. до 21.11.2025 г.
Съгласно чл. 115, ал. 2 ГПК исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател (какъвто именно е ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД), Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. За спазване на специалната подсъдност по дела с предмет вземания по КЗ, съдът следи служебно – чл. 119, ал. 3 ГПК. Следва да се посочи, че терминът „увредено лице“ всъшност следва да се разбира като „правоимащото лице“. По отношение на предявения иск с ответник „Застрахователна компания Лев Инс“ АД разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК е приложима, тъй като искът е предявен именно срещу застраховател, а законът не прави разграничение дали увреденото „лице“ е физическо или юридическо такова, предвид използваният израз „седалище“, каквото притежават само юридическите лица.
В случая седалището на ищеца (правоимащото лице) е гр. Банско, поради което по този признак делото би било подсъдно на ОС-Благоевград.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София. Предвид нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК (нова - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) преценка на подсъдността по чл. 108, ал.2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК се 1 извършва при възражение на ответника в срока за подаване на отговора на исковата молба и служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Тази разпоредба намира приложение по отношение на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Агенция „Пътна инфраструктура“ безспорно е юридическо лице (по арг. от чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата). Следва да се посочи, че съгласно трайната практика на ВКС местната подсъдност на исковете срещу държавни учреждения се определя от мястото, където е възникнало правоотношението, от което произтича спорът съгласно чл. 108, ал. 2 ГПК. Това е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, тъй като за тази подсъдност съдът следи служебно, съгласно цитираната разпоредба на чл. 119, ал. 3 ГПК.
Нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална, поради което дерогира изборната подсъдност за деликтни искове, уредена в чл. 115 и чл. 105 ГПК (в този смисъл е Определение № 60462 от 21.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4946/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о. и цитираните в него съдебни актове).
В случая е безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило на територията на община Елин Пелин, поради което местно компетентен да разгледа спора не е Софийски градски съд, а Софийски окръжен съд.
При това положение и предвид обстоятелството, че цитираните привръзки сочат, че не е налице нито една от хипотезите, обуславящи подсъдност на Софийски градски съд, а, както се посочи, за спазване на специалната подсъдност по дела с предмет вземания по КЗ, и чл. 108, ал. 2 ГПК, съдът служебно следи – чл. 119, ал. 3 ГПК, то съдът достига до извод, че следва да изпрати по подсъдност делото на Софийски окръжен съд, предвид изразеното и от страна на ищеца в молба от 13.01.2026 г.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 2284/2025 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2