Решение № 275 от 30.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Велико Търново, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20244100500288 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 781 от 11.12.2023 г. по гр.д. № 2043/2021 год. по описа на РС Горна Оряховица ответникът О. Г. Л. е осъден да заплати на ПТП-Горна Оряховица с ЕИК 175038560088 сумата от 3973,20 лв. – обезщетение за вредата, причинена на работодателя при изпълнение на трудовите задължения на 18.08.2021г., но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от 04.11.2021г. до окончателното плащане и 568,93 лв. – разноски по делото. Искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 5010 лв. като неоснователен и недоказан.

Против решение в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от ответника О. Г.

Л. чрез адв. Д. Ц.. Наведени са оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Районният съд при установяване на фактическата обстановка не е обсъдил всички събрани доказателства, а само тези от тях, които са били в интерес на мотивите, които е изложил; показанията на св. Ашъков били обсъдени частично и не било взето предвид неговото здравословно състояние. Не било обърнато внимание на приложеното гр.д № 109/2022г. на РС Горна Оряховица, с предмет законосъобразността на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата дисциплина, за което по настоящото дело се претендира ангажиране на имуществената му отговорност.

1

Ответникът оспорва да е извършил нарушения на задълженията си като ръководител на маневрата; Счита, че не имал ръководни функции, тъй като съгласно длъжността характеристика е подчинен на поне още седем длъжности. Ръководните функции се изразявали само по отношение на конкретно извършваната маневра. Поддържа твърдението, че е инцидента е резултат от нормален производствен риск и счита, че съдът не се е мотивирал защо приема обратното. Моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени това на районния съд в обжалваната му част и да отхвърли иска изцяло. Претендира разноските по делото.

Постъпила е насрещна въззивна жалба, подаден от ищеца чрез пълномощник юрисконсулт Я. Л., чрез която обжалва решението в частта, с която искът е отхвърлен.

Излага подробни съображения защо смята решението в тази му част за неправилно, а предявения иск основателен и доказан в пълен размер. Счита подадената въззивна жалба на ищеца за неоснователна. Излага подробен анализ на събраните доказателства, установените факти, относими към предмета на прания спор, и прави собствени фактически и правни изводи чрез които обосновава тезата за основателност на предявения иск в пълен размер, така както е предявен. Моли съда да постанови решение, с което на остави без уважение въззивната жалба, а да отмени решението в частта, с която искът е отхвърлен и постанови ново, с което да осъди ответника да му заплати и разликата от 1036,80 лв., а потвърди решението в останалата му част.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба, подаден от О. Л. чрез пълномощника адв. Д. Ц., чрез който се оспорва нейната основателност. Изразява становище, че решението в частта, с която предявеният иск е отхвърлен като неоснователен е правилно. Счита, че насрещната въззивна жалба има бланкетен характер по отношение наведеното оплакване за неправилност на решението в отхвърлителната му част. В останалата част от насрещната жалба били изложени съображения относно подадената от ответника въззивна жалба.

В съдебно заседание всяка една от страните поддържа подадените от тях жалби и пледира за тяхното уважаване, като бъде отхвърлена жалбата на другата страна.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения, обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с предмета на въззивната проверка, приема следното:

И двете въззивни жалби са подадени в срок от надлежно легитимирани страни, които имат правен интерес от обжалването, поради което съдът ги намира за допустими и следва да ги разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Относно проверката за правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите изложени във всяка 2 една от въззивните жалби Великотърновският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е предявен от „Поделение за товарни превози – Горна Оряховица“ ЕООД против О. Г. Л. иск с правно основание чл. 210, ал. 3 във вр. чл. 203, ал. 1 от КТ за реализиране ограничената имуществена отговорност на ответника като работник при ищеца и претендиране присъждане на обезщетение в размер на 5010 лв. Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответника са в трудово правоотношение, по силата на което Л. заемал длъжността „Началник влак, товарно движение“ в гара Горна Оряховица - разпределителна към Бизнес център Горна Оряховица при ПТП Горна Оряховица. Сочи, че на 18.08.2021 година е настъпил инцидент при и по повод изпълнение на трудовите задължения на ответника като ръководител на маневра, за което събитие след проведено разследване е издаден Окончателен доклад № 65 от заседание на Районна разследваща комисия Горна Оряховица, проведено на 14.09.2021г. Именно на това заседание и с този доклад било приключило разследването на железопътно произшествие - дерайлиране на подвижен жп състав, при който били нанесени имуществени вреди – увреждания по имуществото на ищеца -работодател - повреди на 3 товарни вагона и разходи за ремонт, възлизащи на повече от 36 672,14 лв. без ДДС по обобщена калкулация. С изготвянето на доклада работодателят окончателно узнал за извършеното нарушение, причинената вреда и субекта на нарушението. Излагат се твърдения, че на 18.08.2021г. ответникът О. Г. Л. в изпълнение на трудовите си задължения е ръководил извършване на маневра на посоченото място и подробно описва механизма на настъпилото произшествие и въз основа на посочения Окончателен доклад ищецът е приел, че ответникът, като на ръководител на маневрата, не е упражнил достатъчен контрол за правилното и безопасното й извършване, не е проверил дали стрелочникът Янков е изпълнил точно задълженията си по разкачване на вагоните, вследствие на което е допуснал изтегляне на първата група от 7 вагона, без да е разкачена от останалите 11 вагона, осигурени против самопридвижване със спирателна обувка, като този начин е допринесъл за настъпване на железопътното произшествие. За реализиране на ограничената имуществена отговорност била издадена заповед № ЛС-18/27.09.2021г., връчена на 05.10.2021г., в която били посочени и нарушенията, които били извършени - не е изпълнил задълженията си по чл. 396, ал. 1, ал. 3, т. 1, 2, чл. 399, т. 3 и чл. 400, т. 4 от „Правила за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт“.

Заповедта била надлежно връчена и било подадено възражение от ответника като оспорил основанието на имуществената си отговорност. Ищецът отправя искане към съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер 3973,20 лв., представляваща причинената по небрежност вреда при изпълнение на трудовите задължения, дължима на основание чл.203,ал.1 от КТ в максималния размер по чл.206,ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.11.2021 г. до окончателното й изплащане. В съдебно заседание по реда на чл. 214,ал.1 от ГПК ищецът увеличава размера на претенция от 3973,20 лв. на 5010 лв.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК, поддържан и в съдебно 3 заседание, ответникът чрез пълномощника адв. Д. Ц. приема иска за допустими, оспорва неговата основателност. Направено е възражение за неспазване на срока по чл. 210, ал.1 от КТ – заповедта за реализиране на ограничената имуществена отговорност по чл. 206, ал. 2 от КТ била издадена след изтичане на едномесечния срок от откриването на вредата. Излага доводи, че вредата е открита на 18.08.2021 година - денят в който е настъпило произшествието, а заповедта е издадена едва на 27.09.2021г. Не оспорва фактическата обстановка, при която е настъпило произшествието, но оспорва да има ръководни функции и счита, че ако са налице предпоставки за реализиране на имуществената му отговорност, то е в размера по чл. 206, ал.1 от КТ – в размер на една брутна работна заплата. Оспорва да е извършил вменените му нарушения и твърди, че е изпълнил всички свои трудови задължения пи провеждане на маневрата, възложил е на стрелочника Янков извършването на определена работа по разкачването на вагоните, осигурил е достатъчна видимост за възприемане на сигналите и е възприел подаваните сигнали от стрелочника ясно и недвусмислено. Не оспорва механизма на произшествието. Не оспорва размера на щетите.

Не оспорва изложената в част IV Резюме от Окончателния доклад № 65 от 14.09.2021г. фактическа обстановка, но счита, че настъпилите имуществени вреди са резултат на нормален производствен риск по смисъла на чл. 204 от КТ и не следва да носи имуществена отговорност. Освен това оспорва вредата да е настъпила само от неговото поведение имало и други отговорни лица, поради което не следвало да носи сам имуществена отговорност.

Претендира отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

При тези фактически твърдения първоинстанционния съд е дал правилна правна квалификация и е разгледал иск с правно основание чл. 210, ал. 3 във вр. чл. 203, ал.1 от КТ.

Анализирайки събраните в хода на делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Установените от първата инстанция основни факти по делото относно съществуването на трудово правоотношение между страните, възникнало от трудов договор; длъжността, която е заемал ответника Л. и нейното съдържание като права и задължения; размерът на уговореното месечно трудово възнаграждение, не се спорят от страните по настоящото въззивно производство. Първоинстанционният съд в пълнота и въз основа на събраните по делото доказателства безпротиворечиво е установил и останалите факти, относими към предмета на делото, свързани с елементите на фактическия състав, който поражда имуществената отговорност на ответника по чл. 206, ал. 2 от КТ. Въззивният съд изцяло възприема всички фактически констатации, изложени в мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях и не намира за целесъобразно да ги излага повторно.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя ответник по иска свързани с допуснати от съда нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението и необсъждане на всички доказателства. Напротив районният съд подробно е извършил цялостен и подробен анализ на всички събрание в хода на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, приел е кои от тях са относими към предмета 4 на доказване. Независимо, че не се е позовал изрично на показанията на св. Едрев, то същите са отчетени при установяване на фактите по делото. Не се спори, че веднага след настъпване на произшествието е било съставено известие № 68/18.08.2021г., констативен протокол за техническото състояние на вагон от 23.08.2021г., доклад за разследване на леко железопътно произшествие, съставен на 03.09.2021г. от анкетна комисия втора категория, схема на мястото на дерайлиране при извършване на маневра в гара Горна Оряховица от БДЖ ТП на 18.08.2021г., окончателен доклад № 65 от заседание на РРК/н/ - Горна Оряховица, проведено на 14.09.2021г., който доклад окончателно установява всички значими факти относно правонарушението от обективна и субективна страна - деянието, нарушенията, които са извършени и субекта на нарушението, вината, кои действия се намират в пряка причинно следствена връзка с настъпилото произшествие, от което са произлезли имуществени вреди за работодателя, както и безспорно е установена и стойността на нанесената щета – уврежданията на имуществото на работодателя вследствие дерайлирането на вагоните, а именно обобщена незавършена калкулация – 36672,14 лв. без ДДС.