Решение № 10 от 04.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330204934 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 714388F714002/25.07.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на „Авитохол-153" ЕООД, ЕИК 115310956 с управител А. И. Д. – К. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС.

По съображения изложени в жалбата си, “Авитохол-153" ЕООД, моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призованo, дружеството се представлява от А. И. Д. – К., която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – ТД на НАП - гр.Пловдив се представлява от юрк.

С., която пледира да бъде потвърдено наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във 1 връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено против „Авитохол153" ЕООД за това, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 16.05.2023 г. се установило, че търговецът, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазил установения от Закона срок за подаване на справкадекларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив за данъчен период 01.04.2023 г. - 30.04.2023 г., а именно до 15.05.2023 г. включително.

Справката-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС била подадена на 30.06.2023 г. в ТД на НАП гр.Пловдив по електронен път с вх.№ 16005501245/30.06.2023г.

Въз основа на горните констатации бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F714002 от 04.07.2023г. за нарушен състав на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС, който бил съставен в присъствието на управителя на дружеството Д. – К.. Тя се запознал с него и го подписала без възражения, а въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното НП.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел бе разпитана актосъставителят В. Г. К., която потвърждава отразените в акта констатации. Допълва, че от нея управителят на дружеството-жалбоподател е разбрала за смъртта на счетоводителката, която е обслужвала фирмата, като след съставеният акт била подадена и справката -декларация.

Съдът кредитира показанията на св. В. Г. К. като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От събраните по делото доказателства съдът приема, че действително за данъчен период 01.04.2023г.-30.04.2023г. жалбоподателят „Авитохол-153" ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило законоустановения срок до 15.05.2023г. да подаде справка-декларация по смисъла на чл.125 от 2

ЗДДС в ТД на НАП Пловдив, с което не е изпълнил задължението си по чл.125 ал.5, вр. чл.125 ал.1 от ЗДДС, като обстоятелствата, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение не се оспорват от никоя от страните по делото.

Въпреки това настоящата съдебна инстанция намира, че при санкционирането му за деянието по чл.125 ал.5, вр. чл.125 ал.1 от ЗДДС е допуснато нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС: „За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справкадекларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124", а според правилото на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС: "Заедно със справка-декларацията по ал.

1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период".

Нарушението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е на просто извършване, като съставомерната форма на изпълнителното му деяние представлява бездействие да се изпълни задължението за подаване в срок на посочените в правната норма данъчни документи.

В процесния случай задълженията за подаване на справка-декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на данните от значение за законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/. Задълженията за подаване на справки-декларации и на отчетни регистри съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125 ал. 3 от ЗДДС/ се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК, като частично изпълнение е технически невъзможно, доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125, ал. 7 от ЗДДС, не допуска отделно подаване и приемане на справка-декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без справка-декларация.

По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен 3 административен съд и Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на Върховен административен съд преценката дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по смисъла на чл. 18 от ЗАНН се прави въз основа на следните обстоятелства:

-дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние;

-дали установените противоправни действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет.

Задълженията за подаване на справка-декларация и на отчетени регистри за един и същи данъчен период, както се посочи по-горе нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел – надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, необходими за формирането на данъчния резултат за съответния данъчен период.

Съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал. 3 от ЗДДС/ задължението за подаване на справка-декларация и на отчетните регистри към нея се изпълнява наведнъж, едновременно и по един и същи начин – по електронен път при условията и по реда на ДОПК.

При така изяснените принципни положения относно правния характер на задължението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС настоящият състав приема, че изпълнението на това задължение (за подаване на справка-декларация и на отчетни регистри) се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението му представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие. Следователно неподаването както на справкатадекларация, така и на отчетните регистри или неподаването им в срок се осъществява чрез единно поведение и представлява едно бездействие, в нарушение на една материалноправна норма – чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, като води и до един и същи противоправен резултат по недеклариране на данък по реда и в срока, установени от закона.

Нарушението може да бъде осъществено в две алтернативни форми на изпълнителното деяние – недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок, но и в двата случая се върши едно единно 4 нарушение, за което следва на основание чл. 18 от ЗАНН да се наложи една санкция. В процесната хипотеза е налице деклариране на данъка извън установения срок, което следва да се приеме и за по-малко укоримата форма на изпълнителното деяние. Наказващият орган обаче незаконосъобразно е мултиплицирал отговорността на жалбоподателя, като за едно бездействие е наложил две отделни имуществени санкции – една за неподаването в срок на справка-декларацията за данъчен период 01.04.2023 г. - 30.04.2023 г. и още една за неподаването в срок на отчетните регистри: дневник за покупките и дневник за продажбите. Броят на нарушенията не зависи от броя на неподадените в срок документи, а от това колко съставомерни деяния са извършени. В този смисъл са: Решение № 1283 от 23.06.2021 г. по к. а. н. д. № 465/2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2123 от 11.11.2021 г. по к. а. н. д. № 2112/2021 г. на Административен съд – Пловдив.

От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение за подаване на справка-декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие, за което следва на основание чл. 18 от ЗАНН да се наложи една единна санкция.

Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай, доколкото на настоящия състав е служебно известно, че АНД № 4935/2023 по описа на ПРС има за предмет издадени АУАН № F714006 от 04.07.2023г. и НП № 714390-F714006/25.07.2023 г., с които същият субект е наказан за неподаване в срок на отчетните регистри за същия данъчен период 01.04.2023г.-30.04.2023г.

С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на материалния закон, административнонаказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса. Това води до извод за незаконосъобразност на процесното НП, поради което същото следва да бъде отменено.

Отделно от горното, съдът намира, че в случая са били налице и предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайните деяния от 5 същия вид, поради значителния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. За такива се приемат незнанието от страна на дружеството за настъпилата смърт на счетоводителя му, отстраняването на последиците на нарушението в кратък и разумен срок, като нарушението е отстранено преди да бъде съставен АУАН, липсата на настъпили вредни последици, нулевият резултат на забавената справка-декларация и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, изрично посочено в НП, т. е. към датата на деянието липсват влезли в сила наказателни постановления за такъв вид нарушения.

Накрая следва да се отбележи, че в случая липсва опит за данъчна измама или стремеж към избягване на данъчно облагане от страна на задълженото лице. Не е направен и опит за укриване на облагаеми доставки или на събития, свързани с тях. Последиците от нарушението са отстранени.

Предвид нулевия резултат в справката-декларация от деянието не са засегнати и обществените отношения, свързани с правилното отчитане на извършваната в страната търговска дейност и движението на паричния поток.

Тъй като наказващият орган е подходил формално и не е преценил и обсъдил всички факти и обстоятелства около нарушението, по този начин е издал незаконосъобразно наказателно постановление. Следвало е с оглед на посочените по-горе обстоятелства да се счете, че се касае до маловажен случай на административно нарушение, при което да се използва правомощието по чл.28, б.”а” от ЗАНН /действаща разпоредба към момента на издаване на наказателното постановление/.

Поради това и за съда остава възможността да отмени атакуваното наказателно постановление, като на осн. чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Това обстоятелство отново демонстрира, че конкретното деяние разкрива пониска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи.