Определение № 955 от 24.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 955 гр. Стара Загора, 24.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. М.ва като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500498 по описа за 2023 година Производството е на осн. чл. 413, ал.2 от ГПК във вр. с чл. 417 и чл.418 от ГПК.

В.ч.гр.дело е образувано по повод настъпила в законния 1- седмичен срок частна жалба вх.№ 17665/07.07.2023г. от “Б.Д.”- АД, гр.С. срещу Разпореждане № 3831/21.06.2023г. по ч.гр.д.№ 2564 /2023г. по описа на РССт.Загора, с което е било частично отхвърлено писменото му Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за сумите 224, 97 лв. – лихвена надбавка за забава от 10.09.2021г. до 28.05.2023г. и 120 лв. – разходи при изискуем кредит. Излага подробни фактически и правни мотиви в оплакването си за твърдяната неправилност на обжалваното Разпореждане, поради постановяването му в противоречие със закона. Претендира отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми, със законните последици от това.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по писмено заявление от 16.06.2023г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК от заявителя “Б.Д.”- АД, гр.С. срещу длъжника- пълнолетния български гражданин М. И. Х. от с.Х.А., *** за няколко отделни вземания, а именно: 19583,09 лв. - главница по Договор за кредит; 2212.83 лв. - договорна лихва за периода от 10.09.2021г. до 28.05.2023г.; 224,97 лв.- лихвена надбавка за забава от 10.09.2021г. до 28.05.2023г.; 99,40 лв. – обезщетение за забава от 29.05.2023г. до 13.06.2022г.; 120лв. – разходи при изискуем кредит. Като самото вземане произтича от Договор за кредит от 25.05.2021г. С обжалваното Разпореждане РС е постановил отказ само за сумите 224, 97 лв.лихвена надбавка за забава от 10.09.2021г. до 28.05.2023г. и за 120 лв.1 разходи при изискуем кредит, като заповедният съд е отхвърлил частично така подаденото заявление, като е приел, че в тази му част относно искането на заявителя противоречи на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК.

При така установените обстоятелства въззивният съд прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законния 1- седмичен срок, от легитимирано да обжалва лице/заявител/, против подлежащ на институционен контрол първоинстанционен съдебен акт, поради което тя е процесуално допустима и по нея настоящия въззивен съд следва да се произнесе по съществото на направеното оплакване.

Разгледана по същество частната жалба се явява изцяло неоснователна, тъй като, съобразно разпоредбата на чл.417 от ГПК заповед за изпълнение може да се иска, ако се основава на изчерпателно изброените от т.1 до т.10 документи. За да издаде заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист, заповедният РС извършва формална преценка дали документът е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник. Съобразно чл.418, ал.3 от ГПК, когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ, като такова обстоятелство се явява и обявяването на кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл разпоредбата е изтълкувана и в т.18 от ТР № 4/2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС- С., с която се е приело, че предпоставките по чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице само, ако получаването на уведомлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, независимо дали страните са уговорили клауза за автоматична изискуемост, предоставяща на кредитора възможност да се позове на уговорен факт, без да дължи уведомяване за това.

Настоящият въззивен състав, при преценка на представеното към процесното заявление извлечение от счетоводни книги констатира, че то съдържа всички изискуеми задължителни реквизити и съответства на разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, поради което и съдът го приема като редовен от външна страна документ.

По отношение на претендираната от заявителя лихвена надбавка за забава върху главницата за посочения период, въззивният съд намира, че Банката- заявител основава претенцията си на Договор за кредит от 25.05.2021г., който е потребителски по естеството си и следователно за него са приложими нормите на Закона за потребителския кредит/ЗПК.

Разпоредбата на чл.33 от ЗПК предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, както и че паричното обезщетение за забава не може да надвишава размера на законната лихва. В този смисъл предвиденото в чл.9 от договора за кредит наказателни надбавки/лихва за забава, приложими към 2 сключения потребителски кредит се явява в противоречие с императивната норма на чл.33 от ЗПК, защото видно от същата клауза на договора лихвите са в размер на номиналния фиксиран лихвен процент от 5.77 % годишно, плюс наказателна надбавка от 6 %, или в размер на общо 11.77 % годишно, поради което в сбора си те надвишават законната лихва, която за същия период е 10 % годишно съгласно ПМС № 426/18.12.2014г., Обн. в бр.106/2014г. на Държавен вестник.

Следва да се има предвид, че наименуването на вземането по този начин не променя неговия правен характер, а именно, че са такива във връзка с усвояването и управлението на кредита и това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя. Съобразно чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, само ако видът, размерът и действието, за което се събират са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Отделно от това, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл и правилно заповедният съд е преценил, че клаузата за дължимост на разходи при изискуем кредит противоречи на ЗПК.

Предвид всичко гореизложено се налага фактическия и правен извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва изцяло да се потвърди, ведно със законните последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо воден от гореизложеното и на осн. чл.413, чл.417 и чл.418 от ГПК във вр.с чл.33,ал.1 и ал.2 от ЗПК, въззивният ОС-Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 3831/21.06.2023г. по ч.гр.д.

№ 2564/2023г. по описа на РС- Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3