Решение № 94 от 09.12.2020, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Варна , 08.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Георги Н. Грънчев

Светослава Н. Колева

Светла В. Даскалова

Петранка А. Паскалева

Станислав Дончев Андонов (АП-Варна) като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20203000600278 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид:

С присъда № 15 от 03.07.2020 г. по НОХД № 238/2019г. Силистренският окръжен съд е признал подсъдимия П.И.П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343а, ал.1, б.“б“ вр. с чл.343, ал.1 б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ и чл.36 от НК му е наложил наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а, ал.2 т.1, 2 и 5 НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност на явяване и подписване 2 пъти седмично, за срок от една година и шест месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца; поправителен труд, с удръжки върху трудовото му възнаграждение в полза на държавата, в размер на 10%, за срок от две години. На основание чл.343г във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият П.И.П. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

Със същата присъда, подсъдимият е осъден да заплати сумата от 539.76 лв., в полза на ОС-Силистра, сумата от 4047.12 лв. в полза на ОДМВР -Силистра и сумата от 1638 лв. в полза на ОСлО при СсОП, представляващи направени разноски в съответните фази на процеса. По реда на чл.306 ал.1, т.4 от НПК е постановено определение №96 от 07.07.2020г. по НОХД № 238/2019г. при ОС-Силистра на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия П. е осъден да заплати сумата от 60 лева в полза на ОС-Силистра, представляваща съдебни разноски за явяването в съдебно 1 заседание на вещите лица Л.И.М. и М.Н.С..

Въззивното производство пред Апелативен съд - Варна е образувано по жалба на подсъдимия П., чрез упълномощения му защитник, в която се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата се моли съда да измени присъдата, като определи минимални размери на наложените наказания.

В настоящото производство е депозирано възражение от частните обвинители:

Р. К. В., П. И. И. и Н. И. К., всички представлявани от упълномощен повереник. Моли се съда да остави без уважение жалбата на подсъдимия П., като неоснователна и да се потвърди първоинстанционната присъда.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият П. се явява лично, представлява се и от упълномощения си защитник, участвал в разглеждането на делото пред първостепенния съд. Последният поддържа жалбата и моли за намаляване на наложените наказания на подзащитния му. Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият също моли съда наказанията му да бъдат намалени.

Частните обвинители: Р. К. В., П. И. И. и Н. И. К., редовно призовани не се явяват, представляват се от повереник. Последният моли съда да остави без уважение жалбата на подсъдимия П. и да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и обоснована.

Представителят на Апелативната прокуратура-Варна счита, че постановената от първоинстанционния съд присъда е справедлива, с оглед характера и вида на деянието, настъпилите общественоопасни последици, в това число счита, че съвсем правилно са отчетени отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Пледира същата да бъде потвърдена.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият П. моли да бъде намалено кумулативно наложеното му наказание – „лишаване от право да управлява МПС“, като навежда довод, че с изпълнението на това наказание има вероятност да си загуби работата.

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, като по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:

Съдебното производство пред Окръжен съд -Силистра е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1 . подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъдебното производство, след което е провел съдебното производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.

2

Въз основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. П. е правоспособен водач на МПС, притежаващ различни категории между които „В,С, А“ и др.

На 17.10.2017 г., около 13:30- 13:40 часа, подсъдимият П. се движел по бул.“В.Търново" в гр.Силистра, в посока към ул."Тутракан", управлявайки л.а. марка „Фолксваген“, модел "Шаран" с рег.№ FH 54 FCV. Бил сам в автомобила. По същото време, по бул.“Велико Търново“ в посока към ул.“Тутракан“ се е движил и велосипед марка „ХВЗ“, управляван от К.З.Й.. Наближавайки дом № 20 на бул.“В.Търново, П. забелязал, че криволичейки в неговата лента за движение, попътно се движи велосипедист. Времето било ясно, слънчево, пътната настилка била суха, като участъкът от бул.“Велико Търново“, в района пред дом №20, бил прав с надлъжен наклон при спускане по посока на движение на двете пътни превозни средство (ППС) 4%. Пътната настилка била дребнозърнест, гладък асфалт, без повреди и неравности по него, ширината на пътното платно - 12,05 м без видима разделителна линия за лентите за движение. Движението по бул.“В.Търново“ в участъка около и пред дом № 20 било двупосочно. Към 17.10.2017 г. встрани от пътното платно и на него нямало препятствия, които да пречат на видимостта на водачите на пътни превозни средство, движещи се по бул.“В.Търново“.

Пострадалият К.Й. управлявал велосипеда по средата на платното, а П. го възприел на разстояние от около 117 метра. П. имал добра видимост, която не била ограничена от неблагоприятни метеорологични условия, други превозни средства пред него или друго препятствие, което да ограничава видимостта му. Виждайки велосипедиста Й., П. задействал спирачната система на управлявания от него автомобил и го насочил надясно в лентата, по която се движил. Продължил движението си в нея с по-ниска скорост.

Когато автомобилът на подсъдимия наближил до велосипедиста, пострадалият Й. се насочил с велосипеда наляво и навлязъл в платното за движение за насрещно движещите се пътни превозни средства. Скоро след това, Й. рязко свил надясно и навлязъл в лентата, по която се движил с ниска скорост автомобилът на подсъдимия. За да избегне удара П. отклонил автомобила вляво и отново задействал спирачната система. Въпреки това последвал удар между десния край на предната броня на автомобила, управляван от П. и задния калник, в дясна странична част, на велосипеда, управляван от пострадалия Й.. Ударът бил страничен, приплъзващ за автомобила спрямо велосипеда. Сблъсъкът между автомобила и велосипеда станал пред дом №20 на бул.“Велико Търново“, на около 29 м след определената първоначална линия на огледа и на около 3,85 м вляво от десния край платното за движение по посока на движението на участниците в пътнотранспортното произшествие - към ул.“Тутракан“.

Непосредствено преди произшествието л.а. „Фолксваген Шаран" с рег.№ FH 54 FCV се е движил със скорост около 29,9 км/ч, а велосипед „ХВЗ“ - около 12, 5 км/ч.

В резултат на удара велосипедът и Й. паднали на платното за движение.

Велосипедът паднал наляво по посоката на движение, пострадалият - вдясно. При падането К.Й. - ударил главата си в платното за движение и останал да лежи на него.

След удара П. спрял автомобила. Слязъл от него и отишъл при пострадалия Й.. На 3 място дошли и свидетелите В.В., Р.С. и А.А.. П. позвънил на ЕЕНСП 112 с молба за лекарска помощ и уведомил оператора за настъпилото пътнотранспортно произшествие. На мястото на произшествието пристигнал екип на ЦСМП - Силистра, а също така и служители на сектор „ПП“ при ОД МВР - Силистра. К.Й. бил откаран в ЦСМП-Силистра, а след това настанен в ХО на МБАЛ-Силистра, където по-късно същия ден починал. П. останал на местопроизшествието, където бил изпробван за употреба на алкохол, с техническо средство, който отчел отрицателен резултат. На място пристигнал дежурен екип, извършен бил оглед. В кръвната проба взета от К.З.Й. също не се доказало наличие на етилов алкохол.

Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел след анализ на гласните и писмени доказателства и доказателствени средства- показанията на всички разпитани свидетели, свидетелство за съдимост, ДСМПИС, заключения на експертизите, протоколи за оглед на пътнотранспортни произшествия, скици, протокол за следствен експеримент, медицинска документация, справки, съобщения и др. приобщени по реда на чл.283 от НПК. В мотивите си е отделил внимание на безпротиворечивостта, обвързаността и последователността на съвкупността от доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. Доказателствените източници са кредитирани изцяло.

Първоинстанционният съд е анализирал събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съпоставяйки ги със самопризнанията на подсъдимия. По делото са назначени няколко съдебно-технически експертизи, чиито заключение съдът е анализирал внимателно. Изложил е аргументи защо не се доверява изцяло на заключенията на вещите лица по тройна СТЕ, изготвена от вещите лица Ж., Т. и С., допълнителната тройна АТЕ, от същите вещи лица, петорна комплексна автотехническа-съдебномедицинска експертиза/в автотехническата част/ - и защо приема за обективно, обосновано и доказано заключението на последната съдебнотехническа експертиза - допълнителна автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица Ж., Д.в и И.. Съдът е съпоставил заключенията на вещите лица със свидетелските показания, с протокола за оглед и с другите факти, установени по делото и е стигал до извода, че заключение на първите три съдебнотехническите експертизи не са достатъчно обосновани. Доверил се е на последната съдебно-техническа експертиза допълнителна автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица Ж., Д.в и И., защото тя е съобразена с резултатите от извършения следствен експеримент, допълнителния оглед на местопроизшествието и допълнително събраните доказателства по делото. Тази експертиза в пълна степен потвърждава приетите за установени и признати от подсъдимия факти по делото.

Обсъдил е и всички свидетелски показания, имащи отношение към предмета на делото. Приел е показанията на свидетелите А., С. и Г., че велосипедистът се е движел по средата на пътното платно, криволичейки пред автомобила на подсъдимия.

Анализирани са и заключенията на съдебномедицинските експертизи. Съдът е приел заключенията, според които К.Й. е получил черепно-мозъчна травма, довела до централно-мозъчна дисфункция, поради мозъчна контузия със субдурален и субарахноидален кръвоизливи, и развитие на тежък общомозъчен оток с челно и малкомозъчно вклиняване. Уврежданията са от удар с или върху твърди 4 тъпи/тъпоръбести предмети и повърхности и могат да бъдат обяснени с механизма на пътнотранспортното произшествие. Между произшествието на 17.10.2017 г. и смъртта на К. Й. същия ден в 19.20 ч. от медицинска гледна точка е налице пряка причинноследствена връзка.

Въззивната инстанция констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на Окръжен съд - Силистра е приобщил към доказателствения материал по делото и въз основа на тях е достигнал до фактически изводи, които изцяло се възприемат и от въззивната инстанция. Първоинстанционният съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. В хода на въззивната проверка не се навеждат възражения, а и не бяха констатирани нарушения в избора и провеждането на процедурата по изслушване на изявлението на подсъдимия П..

Разпечатката съдържа 39 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ec9f3d8-6554-4622-becb-0f8da7776768