Определение № 7369 от 20.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7369 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110149452 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба и от ищеца ********, чрез ******, с която е направено искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № *********. в частта му за разноските, като на ****** бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната от негова страна на ищеца безплатна правна помощ в размер на още 97,78 лева, доколкото минимално дължимото възнаграждение в случая е 571,78 лв. с ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Съдът като съобрази данни по делото и становищата на страните, намира искането ищеца за НЕОСНОВАТЕЛНО, поради следните съображения:

Предвид постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските 1 възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В този смисъл и абстрахирайки се от нормите на НМРАВ, за да извърши преценка дали възнаграждението е прекомерно, респективно какъв размер да присъди за предоставена от адвоката безплатна права помощ, то следва да се съобразят обективни критерии, като фактическата и правна сложност на делото, броя на проведени заседания, обема на събраните доказателства, в това число каква част от тях са гласни доказателства и каква част експертизи, както и конкретно проявената процесуална активност от адвоката.

Предвид горното, съдът съобрази, че в производството по делото ищецът е представляван от ********, като представителството е осъществявано безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Поради тази причина и доколкото предявеният иск е уважен, съдът е определи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за оказаната безплатна правна помощ в размер на 245,42 евро или 480 лв., като в този размер е включил дължимото от адвоката ДДС.

При определяне на размера на възнаграждението съдът е съобразил фактическата му и правна сложност, размера на защитавания материален интерес и конкретно проявената працесуална активност на страна и същевременно не са налице факти, които да налагат неговото увеличаване. Поради изложеното молбата следва да се остави без уважение.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца ********, чрез ****** за изменение на Решение № *********., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2