Решение № 17673 от 30.10.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17673 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110119414 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. №

101665/11.04.2023 г., с която от името на С. Г. З. против ***** „*******“ АД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4857,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили вследствие от виновно неизпълнение от страна на туроператора „**“ * на *****ължение по договор за туристически пакет от 15.11.2019 г., сключен между С. Г. З. и „**“ *, поради изпадане на туроператора в неплатежоспособност и/или несъстоятелност, гражданската отговорност на което дружество към датата на договора е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /11.04.2023 г./ до окончателното ѝ изплащане.

Ищецът твърди, че на 15.11.2019 г. сключил с туроператора „**“ * договор за туристически пакет, по силата на който туроператорът се *****ължил да изпълни екскурзия до Египет в периода 11.04.2020 г. – 18.04.2020 г., за което ищцата му заплатила сума в размер на 4857,00 лв.

Сочи, че поради невъзможност екскурзията да бъде организирана в уговорения срок, туроператорът предоставил ваучер на стойност 4857,00 лв. за туристическа услуга по избор на клиента, като се *****ължил да предостави същата до 31.12.2021 г., но това не се случило. Ищцата поддържа, че заплатената от нея сума не била възстановена, поради което осъдила „**“ * с влязло в сила решение по гр. д. № 25269/2022 г., по описа на СРС, 128 състав да заплати същата. Сочи, че за събиране на присъдената сума е образувала изпълнително дело № 20238380400808/2023 г. по описа на ЧСИ 1

Милен Бъзински, рег. № 838, район на действие – СГС, по което било установено, че „**“ * няма активи и имущество, поради което вземането не може да бъде събрано. Излагат се твърдения, че между „**“ * и ответника „*******“ АД е сключен договор за застраховка „Отговорност на туроператора“, валиден към датата на договора за туристически пакет.

Ищцата поддържа, че на база застрахователния договор е отправила до ответника претенция за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 4857,00 лв., но ответната страна отказала плащане.

Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 4857,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили вследствие от виновно неизпълнение от страна на туроператора „**“ * на *****ълженията по договор за туристически пакет от 15.11.2019 г., сключен между С. Г. З. и „**“ *, поради изпадане на туроператора в неплатежоспособност и/или несъстоятелност, гражданската отговорност на което дружество към датата на договора е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /11.04.2023 г./ до окончателното изплащане.

Претендират се разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът ***** „*******“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва допустимостта на иска с твърдения, че за ищцата липса правен интерес от настоящото производство, тъй като процесната сума е присъдена с влязло в сила решение по гр. д. № 25269/2022 г., по описа на СРС, 128 състав. Ответникът признава фактите, че към датата на сключване на договора за туристическа услуга между С. Г. З. и „**“ * – 15.11.2019 г., е бил застраховал гражданската отговорност на „**“ * по застраховка „Отговорност на туроператора“. Поддържа, че планираната екскурзия до Египет в периода 11.04.2020 г. - 18.04.2020 г. не се е осъществила и договорът е прекратен, поради обективни причини, а именно обявено в Република България извънредно положение. В тази връзка посочва, че не се касаело за отказ на контрагенти или доставчици на туроператора да предоставят туристическа услуга, поради което не бил настъпил покрит застрахователен риск. Оспорва да е налице застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застрахователния договор. Излага доводи, че по реда на чл. 25 от ЗМДВИП, на 03.04.2020 г., на ищцата е издаден ваучер за туристически услуги срещу заплатената сума, което представлявало сключване на нов договор, попадащ извън периода на застрахователното покритие. Сочи, че ищцата е имала възможност да използва ваучера в периода 03.04.2020 г. – 31.12.2021 г., но по своя вина не е сторила това.

Поддържа, че туроператорът не е бил обявяван в неплатежоспособност или несъстоятелност с решение на съд през периода на застрахователното покритие, с оглед на което не бил настъпил покрит застрахователен риск.

Позовава се на чл. 2, Раздел II от Общите си условия, като обосновава недължимост на претендираната сума с твърдения, че ищцата е отправила 2 застрахователна претенция на 20.03.2023 г. - след срока на застрахователния договор. Излага съображения, че при евентуално уважаване на иска и определяне на дължимото застрахователно обезщетение на ищцата следвало да се присъди част от претендираната сума, тъй като страни по процесния договор за туристическа услуга освен ищцата били още две лица – *** и ***.

Моли се за отхвърляне на предявения иск.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Представен е договор за туристически пакет от 15.11.2019 г., сключен между „**“ *, в качеството му на туроператор, и С. Г. З., в качеството на възложител, съгласно който туроператорът се е *****ължил да предостави подробно уговорен туристически пакет с дестинация ******* за периода 11.04.2020 г. – 18.04.2020 г.

Не е спорно и от представените на л. 13 от делото фискални бонове се установява, че съгласно договора ищцата е заплатила на „**“ * сума в общ размер от 4857,00 лв.

Представен и приет като доказателство в настоящото производство е ваучер от 03.04.2020 г., издаден от „**“ * в полза на С. Г. З. за сумата от 4857,00 лв., със срок на ползване до 31.12.2021 г. Съгласно посоченото във ваучера, същият се издава, поради отлагане на изпълнението на договора за туристически пакет от 15.11.2019 г., като пътуващият има право да избере друга услуга или услуги, за които да сключи съответен договор с туроператора.

Между страните е безспорно и от представена застрахователна полица № 13160193990000001 се установява, че между ***** „*******“ АД и „**“ * е сключен договор за застраховка „Отговорност на туроператора“, със срок на действия от 23.02.2019 г. до 22.02.2020 г.

Съгласно представени и приети като доказателство по делото общи условия към застрахователния договор, предмет на застраховката е отговорността на туроператора за вреди, причинени на потребителите на организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена, вследствие неразплащане от страна на застрахования с негови контрагенти и/или доставчици, вкл. при негова неплатежоспособност и несъстоятелност.

Същата информация е посочена и в

Сертификат

№

13160193990000001/21.02.2019 г.

По предявена от ищцата застрахователна претенция срещу ***** „*******“ АД е образувана щета № 131623001000001, като с писмо от 27.03.2023 г. застрахователното дружество е отказало да изплати застрахователно обезщетение с мотиви, че претърпените вреди не са 3 настъпили вследствие от реализиран покрит застрахователен риск съгласно уговореното в застрахователния договор и общите условия към него, а именно – не било налице неразплащане на застрахования с негови контрагенти и/или доставчици и не бил обявен в неплатежоспособност или несъстоятелност.

Представено е съдебно решение от 19.10.2022 г., постановено по гр. д.

№ 25269/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, с което „**“ * е осъдено да заплати на С. Г. З. сумата от 4857,00 лв., представляваща предварително заплатена от ищцата сума по договор за туристическа услуга от 15.11.2019 г., поради неизпълнение на същия, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.05.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 103,89 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 23.02.2022 г.-13.05.2022 г. Дружеството туроператор е осъдено да заплати на ищцовата страна и разноски в размер на 244,28 лв.

По настоящото производство е прието като доказателство копие на изпълнително дело № 20238380400808/2023 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838, район на действие – СГС. От документите по същото е видно, че е образувано срещу „**“ * по молба на С. Г. З. от 20.02.2023 г., въз основа на издаден изпълнителен лист за горепосочените суми.

В кориците на горепосоченото дело не са налице доказателства за постъпили суми, като съгласно удостоверение изх. № 23379/10.04.2023 г. няма открито движимо или недвижимо имущество на длъжника, срещу което да бъде насочено принудително изпълнение, и по делото няма постъпили суми от запор или доброволно плащане.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Д. И. И. и К. Т. Т.

Свидетелката Д. И. И. посочва, че работи заедно с ищцата и познава същата от 2011 г., като е наясно за процесния договор за туристически пакет, тъй като и тя сключила такъв с „**“ *, за да отидат двете с децата си на екскурзия до Египет. Посочва, че екскурзията не била осъществена, поради отмЯ. на полетите заради пандемията от Ковид 19.

Изяснява, че на ищцата бил издаден заместващ ваучер за други екскурзии, но и те не били изпълнени. Свидетелката заявява, че е присъствала на срещи между ищцата и представителя на „**“ *, като организирането на екскурзия, респ., връщането на платената сума се отлагало постоянно във времето.

Свидетелят К. Т. Т. посочва, че ищцата е майка на децата му и е запознат с процесния договор, като пояснява, че заради пандемията от Ковид 19 екскурзията не се е състояла. Твърди, че бил издаден ваучер, но и по него пътуване не било осъществено. Посочва, че ищцата се е свързвала с управителят на „**“ * по телефона или на място, като в някои от случаите я е придружавал, но нещата само се отлагали, без да се организира реално екскурзия или да се върнат парите.

4

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Действително, и двете лица са близки на ищцовата страна, но това не може да е единствено основание за дискредитиране на показанията им, още повече, че не са налице други доказателства, които да разколебават достоверността на изнесеното от двамата свидетели.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи следните факти: 1/ наличието на валидно правоотношение по застраховка „Отговорност на туроператора“ между ответника - застраховател и туроператора „**“ *, обезпечаваща всички плащания по договор за туристически пакет от 15.11.2019 г., сключен между ищцата С. Г. З. и „**“ *; 2/ направено от ищцата плащане в полза на туроператора в размер на 4857,00 лв.; 3/ неизпълнение на съответните уговорени туристически услуги, което е следствие от неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност, обявени по надлежния ред, което събитие да представлява покрит риск по застрахователния договор.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

По делото се доказа, че е налице валидно правоотношение по застраховка „Отговорност на туроператора“ между ответника ***** „*******“ АД, в качеството му на застраховател, и туроператора „**“ *, в качеството му на застрахован, с период на застрахователно покритие 23.02.2019 г. – 22.02.2020 г. Доказа се, че между ищцата С. Г. З. и „**“ * е сключен договор за туристически пакет от 15.11.2019 г. /в срока на застрахователното покритие/, поради което следва да се приеме, че на основание чл. 97б от ЗТ ищцовата страна е имала качеството на ползващо се от застраховката лице. Следователно, по силата на чл. 103, ал. 1 и ал. 5, вр. чл.

Разпечатката съдържа 45 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ec84fb7-4725-46a9-8fc7-c69dc46c4770