Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 158 от 13.02.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 2335/2023
Вид
Решение № 158
Подписан
13.02.2024
В сила
11.02.2025
Състав
Светла Илменова Замфирова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Плевен, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20234430102335 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по депозирана искова молба от А. Т. В., чрез процесуалния му представител адв. В. В. против *** ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, пререгистрирано в

Търговския регистър, с ЕИК *********, чрез пълномощника адвокат А. М. К.,Съдебен адрес: ***.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Доказателствената тежест при отрицателния установителен иск с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си против дължимостта на вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Не е спорно наличието на правните действия от страна на цедента и ответното дружеството, извършени по повод образувано заповедно производство, а впоследствие и изпълнително дело против ищеца.

Не е спорно, че изпълнително дело № 35 / 2013г. по описа на ДСИ към Районен съд Плевен е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и че към датата на подаване на иска е настъпила петгодишна погасителна давност, по силата на която е 1 погасено ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО СЪБИРАНЕ на процесното вземане.

Предвид липсата на изпълнителни действия спрямо ищеца и невъзможността ответното дружество да ползва осъдителния титул /посочен в исковата молба/ по повод същото задължение, е погасена по давност ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПРИНУДИТЕЛНО СЪБИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО, а не самото вземане. Ответникът не е предприел каквито и да било действия, с които да засегне правната или материалната сфера на ищеца.

Поводът за завеждане на настоящия иск, съгласно твърденията в исковата молба, че до А. В. е изпратено писмо с изх. № ** *******/**.**.****г. от *** ЕООД, в което ищецът се уведомява за извършената цесия между цедента *** АД и *** ЕООД. Предоставена му е възможност за доброволно уреждане на отношенията и срок, в който да заплати задълженията си.

В писмото е посочено, че на основание сключен договор за цесия от **.**.****г., цесионерът *** ЕООД е придобил вземането, произтичащо от Договор за кредит № *** ****** от **.**.****г. на А. Т. В., от цедента *** ЕАД.

Ищецът е извършил справка за кредитната си задлъжнялост в Централния регистър към БНБ, като е установил, че към датата на справката **.**.****г. има непогасено задължение в размер на 12 403лв. към *** ЕООД.

Няколко месеца, след извършената справка, до *** ЕООД е изпратена покана, заведена в системата на *** ЕООД под номер вх.№ ВЖ- *****/**.**.****г, в която ищецът А. В., е предоставил тридневен срок, в който да се предприемат действия по заличаване на цитираното задължение от Централния кредитен регистър.

В отговор на поканата, до ищеца е изготвен и изпратен отговор с изх. № *****/**.**.****г. в който подробно е изложено становище.

В подкрепа на твърдението, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска и че не може да предприеме каквито и да било правни действия по събиране на задължението, с настоящия отговор е отправена покана до ищеца да получи от ответното дружество оригиналния екземпляр на изпълнителния титул, а именно ИЛ, издаден на **.**.****г. по ч.гр.д. ****/2012 на P C Плевен или да посочи адрес, на който да му бъде изпратен чрез куриер.

Ищецът не е отправял искане на връщане на изпълнителния лист, за да се приеме, че това е отказано или неизпълнено от ответното дружество, а само искане за заличаване на информацията към Централния кредитен регистър.

Във връзка с изложеното, може да се направи изводът, че между страните липсва спорно право, респ. за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия иск, поради което същият се явява недопустим.

В този смисъл е определение, по идентичен случай, с което съдът е приел, не е налице правен интерес - т.д. № 13/2023 на ОС Добрич.

Редно е да се признае настъпване на погасителна давност по отношение принудителното събиране на вземането, но не спрямо самото вземане. В исковата молба се твърди, че вземането е погасено по давност. Не е основателно искането да се признае за установено, че не се дължи процесната сума поради погасяване по давност, доколкото не се отрича в исковата молба наличието на материалното правоотношение по сключения договор за кредит. Вземането дори и погасено по давност, може да бъде изпълнено доброволно.

Разноските следва да останат за ищеца, предвид това, че дружеството не е дало повод за делото и с настоящия отговор признава иска. Ищецът сам е направил изявление, че изпълнителното дело е прекратено основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поради 2 действително погасяване по давност на възможността за принудително събиране на взмането, последващи действия по изпълнение не са предприемани от *** ЕООД. Заявил е също и че принудителни действия спрямо него не са извършвани. Вписването на задължението в ЦКР е нормативно определено задължение на ответното дружество и не навлиза в материалната сфера на ищеца.

Съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази връзка може да се изведе и от разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане, представлява погасяване на съществуващо задължение и то на същото задължение, което е съществувало и преди изтичане на давностния срок. В този смисъл твърдението на ищеца, че не дължи сумата по прехвърленото вземане е неоснователно.

В светлината на горните мотиви иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника процесната сума, означава иск за признаване за установено, че не съществува вземане за сумата. Вземането продължава да съществува, но се погасява възможността да бъде събрано по съдебен ред. В исковата молба ищецът не оспорва съществуването на валиден договор за кредит, неизпълнението си по този договор за кредит, както и дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение.

В тази връзка, следва да се вземе под внимание и постановеното в Решение № *** от **.**.**** г. на ВКС по гр. д. № ***/2019 г„ III г. о., ГК - „Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността. “ „В хипотезата на висящ изпълнителен процес (в какъвто контекст е поставен правният въпрос), предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния процес (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение.

С оглед на гореизложеното, исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на процеса, направените разноски по делото се възлагат на ищеца.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. Т. В., ЕГН **********, гр. ***, против *** ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ул. *** №

***, пререгистрирано в

Търговския регистър, с ЕИК *********, чрез пълномощника адвокат А. М. К.,Съдебен адрес: ***, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 7359,52 3 лв., за която е издаден изпълнителен лист от **.*.**** г. по ЧГД № **** от 2012 г., поради погасяване вземането по давност, считано от **.*.**** г.

Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

4