Решение № 73 от 23.06.2021, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Сливен , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20212200500237 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №260174/08.03.2021г. по гр.д.

№3369/2020г. на Сливенски районен съд, с което „Електроразпределение – Юг“ ЕАД, гр. Пловдив е осъдено да заплати на „Аглика“ АД, гр. Твърдица сумата от 288 лева, представляваща обезщетение за периода 30.03.2016г. – 29.03.2017г., с която сума ответника се е обогатил в резултат на неплащането на цената за достъп на трансформаторен пост, представляващ сграда /трафопост/ с идентификатор №***, с площ 10 кв.м. на един етаж, с която сума ищецът се е обеднил като собственик на процесния трансформаторен пост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 09.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането. С решението са присъдени разноски на ищцовото дружество, изменени с Определение по чл.248 от ГПК от 22.04.2021г. по гр.д.№3369/2020г. на СлРС, в размер на 820лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „Електроразпределение – юг“ АД, гр. Пловдив и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

В жалбата си „Електроразпределение – юг“ АД, гр. Пловдив чрез пълномощника 1 юриск. К.Н. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Посочва, че съдът тълкувал доказателствата по делото превратно, единствено в полза на ищеца, като е пренебрегнал важни обстоятелства и така е достигнал до неправилни правни изводи. Заявява, че съдът е пропуснал да се произнесе по наведеното от него възражение, че „ЕР Юг“ ЕАД е придобило процесния трафопост по давност, поради което ищецът е изгубил правото си на собственост. Посочва, че възражението било въведено с отговора на исковата молба. Счита, че от разпита на свид. Терзиев се установило, че електроразпределителното дружество е владяло непрекъснато и необезпокоявано трафопоста повече от 10 години, обслужвало го и е извършвало ремонт на електрическите съоръжения в сградата, на покривната конструкция, на вратите и бравите. Достъп до съоръжението имали само неговите служители, като липсвало противопоставяне от страна на ищеца. Трафопоста бил заведен и в баланса на дружеството. За периода от 2005г. до подаване на исковата молба ищецът не е оспорвал собствеността върху изградения в неговия имот трафопост и ЕР Юг необезпокоявано и непрекъснато е владяло съоръжението. Ищецът нямал достъп до трафопоста и не го е владял. От друга страна посочва, че ищецът не успял да установи по безспорен начин, че е собственик на сградата, представляваща трафопост, тъй като ответното дружество с проведеното насрещно доказване оборило обвързващото легитимиращо действие на констативния нотариален акт. Поради това искът бил изцяло неоснователен, доколкото ищецът не бил собственик на процесния трафопост. На следващо място посочва, че ищецът не доказал размера на иска, тъй като поддържал, че следва да бъде определен въз основа на средния пазарен наем на помещението и в този смисъл изменил размера на иска. Посочва, че обезщетението следва да се определи на база приетата от КЕВР Методика, на основание чл.117, ал.8 от ЗЕ. В случая се прилагала специалната правна уредба на чл.117 от ЗЕ, а не принципът на пазарния наем.Излага подробни съображения в тази насока. Счита, че вещите лица в заключението си не са приложили формулата по Методиката в цялост, а само частично, тъй като показателя ДМА бил заместен с пазарната стойност. В съдебно заседание пред районния съд въззивникът посочва, че е възразил по начина на изчисление на вещите лица. Не направил искане за нова експертиза, тъй като ищеца поддържал искането си за определяне на обезщетението по пазарния наем. Поради това счита, че не е доказан размера на исковата претенция. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли предявения против него иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

2

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна - „Аглика“ АД, гр. Твърдица.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество „Аглика“ АД, гр.

Твърдица чрез пълномощника адв. Т. от АК – Монтана оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. Излага съображения в тази насока. Посочва, че ищцовото дружество е собственик на сградата, като не е губило собствеността си, имота не е бил отчуждаван. При отсъствие на договор между енергийното дружество и собственика за достъп до съоръженията, спорът следвало де се реши по правилата на неоснователното обогатяване. Ползването на достъп без постигнато съгласие било без правно основание, поради което се дължи от страна на ползвателя ЕР – Юг съответно обезщетение. Развива съображения в тази насока. Посочва практика на ВКС, според която, когато трафопост е разположен в чужд имот, собственикът на имота придобива по приращение сградата на трафопоста, а собственик на техническите съоръжения е лицензираното енергийно предприятие. Енергийното предприятие дължи обезщетение за ползването на сградата. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В с.з., дружеството въззивник „Електроразпределение – юг“ АД, гр. Пловдив, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие юриск. Н., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея подробни основания и моли за уважаването й. Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

В с.з., въззиваемото дружество „Аглика“ АД, гр. Твърдица, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуален представител по пълномощие адв. Т., който посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Представя писмена защита.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на 3 изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното изцяло съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от „Аглика“ АД, гр.

Твърдица против „Електроразпределение – юг“ АД, гр. Пловдив иск за заплащане на обезщетение за ползване без правно основание на собствена на ищеца сграда за целите на доставката, преноса и преоразуването на ел. енергия чрез разположеното в сградата електрооборудване до другите потребители, за периода 30.03.2016г. – 29.03.2017г. в размер на 288лв., с оглед допуснато от съда с протоколно определение от 01.03.2021г. изменение на размера, с правно основание чл.59 от ЗЗД.

За основателността на предявения иск, който съда квалифицира като такъв по чл.59 от ЗЗД, вр. с чл.117, ал.8 от ЗЕ, така, както е дал правилно районния съд правната квалификация, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание за ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При преценката на тези предпоставки следва да бъдат съобразени всички специални нормативни изисквания или ограничения, когато обектът 4 на ползването е вещ, по отношение собствеността и/или ползването, на която такива съществуват. С оглед статута си на енергиен обект и част от електроразпределителната мрежа на страната по смисъла на т. 23 и т. 22 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, процесния обект - трафопост, представлява именно такъв специфичен обект и по отношение на него е приложима правната регламентация, съдържаща се в специалните закони.

Първият спорен въпрос, въведен и във въззивното производство чрез въззивната жалба, е относно правото на собственост върху процесната сграда - трафопост, т.е. спор относно наличието на първата кумулативна предпоставка.

Ищцовото дружество „Аглика“ АД, гр. Твърдица се позовава на деривативен придобивен способ – покупко-продажба. За установяването е представен констативен нотариален акт №172, том І, рег. №891, дело №139/2016г. на нотариус Катя Тодорова, рег. №126, район на действие СлРС за признаване право на собственост върху недвижими имоти, придобити чрез покупка, като е издаден въз основа представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №99, том ІІІ, рег. №3683, дело №398/10.12.2015г. на нотариус Райна Стойнева – Панайотова, рег. №524, район на действие СлРС. Процесния трафопост е описан в посочения нотариален акт като самостоятелна сграда с идентификатор №***, с площ 10 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване: сграда за енергопроизводство, находящ се в поземлен имот с идентификатор №***, с площ 16036 кв.м., начин на трайно ползване: за дърводобивната и дървообработващата промишленост, собственост на „Аглика“ АД, гр. Твърдица.

Действително, по делото е представен само констативния нотариален акт, съдържащ констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.

Съгласно ТР №11/21.03.2013г. по т.д. №11/22012г. на ОСГК, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Предвид обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното 5 удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.