Определение № 11491 от 13.06.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11491 гр. София, 13.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100506462 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ал.3 ГПК във вр. чл.274–чл.279 ГПК .

Образувано е по частна жалба на Столична община срещу решение №7590 от 29.04.2025 г по гр.д.№54687/23 г на СРС , 34 състав /с характер на определение/ , в частта , с което допълнено решение №3545 от 03.03.2025 г по същото дело в частта за разноските и жалбоподателят е осъден да заплати разноски пред СРС както следва : на „АЕС-Х“ ООД сумата от 554 лева ; на „РТК“ ООД 506 лева , на „Еко Ресурс-Р“ ООД 480 лева и на „БКО“ ЕООД 480 лева.

Жалбоподателят счита , че не дължи разноски по неразгледаните обратни искове , тъй като главният иск е отхвърлен . Евентуално трябва да се приеме , че присъдените разноски за адвокатски възнаграждения на ответниците по обратните искове са прекомерни Въззиваемите страни АЕС-Х“ ООД , „РТК“ ООД , „Еко Ресурс-Р“ ООД и „БКО“ ЕООД считат частната жалба за недопустима , респ.за неоснователна . Решението на СРС не може да се обжалва само в частта за разноските . Ответниците по обратните искове , които не са разгледани имат право на разноски .

Решението на СРС /с характер на определение/ е връчено на жалбоподателя на 29.04.2025 г , поради което частната жалба от 13.05.2025 г /по ел.поща/ е подадена в посочения от СРС двуседмичен срок . Частната жалба е допустима и съдът пристъпи към проверка на нейната основателност .

За да присъди разноски на ответниците по обратните искове СРС е приел , че оставянето на тези искове без разглеждане е равносилно на прекратяване на производството по тях. По тази причина трайната практика на ВКС приема , че в такава хипотеза въпросните лица имат право на разноски .

Обжалваният акт на СРС е правилен . Следва да се споделят мотивите на 1 първоинстанционния съд , че ответниците по процесните обратни искове имат право на разноски . Оставянето на обратните искове без разглеждане е сходно с хипотеза на прекратяване на същите , а ищецът по обратните искове /СО/ неоснователно е предизвикал съдебен спор с ответниците по тях . В този смисъл по аналогичен случай е определение №724 от 15.12.2015 г по т.д. № 1280/2014 г, ТК , ІІ ТО на ВКС, а приложима е и практиката при оставени без разглеждане евентуални искове извън хипотезата на обратни искове .

Не може да се разгледа и да се вземе предвид възражението на жалбоподателя за прекомерност на присъдените адвокатски възнаграждения. В о.с.з на 13.12.2025 г жалбоподателят е имал възможност , но не е възразил за прекомерност на тези адвокатски възнаграждения , а само за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца по главния иск . С това възможността да се възрази за прекомерност на адвокатските възнаграждения е пропусната .

Налага се изводът , че частната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №7590 от 29.04.2025 г по гр.д.№54687/23 г на СРС , 34 състав /с характер на определение/ , в частта , с което допълнено решение №3545 от 03.03.2025 г по същото дело в частта за разноските и Столична община е осъдена да заплати разноски пред СРС както следва : на „АЕС-Х“ ООД сумата от 554 лева ; на „РТК“ ООД 506 лева , на „Еко Ресурс-Р“ ООД 480 лева и на „БКО“ ЕООД 480 лева.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2