Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 98 от 09.07.2018, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Административно наказателно дело 172/2018
Вид
Решение № 98
Подписан
09.07.2018
В сила
03.08.2018
Състав
ЮЛИЯН ЖИВКОВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 изр.1 пр.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.178Д · Закон за движението по пътищата
  • чл.98, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№98/9.7.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. Д., 09.07.2018г.

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН Н. при протоколист

Н. Х., като разгледа докладваното НАХД №172/2018 г. по описа на РС Д., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Й.С.Й.,

ЕГН **********,*** против

Наказателно постановление №18-0253-000043 от 27.03.2018 г., издадено от Началник РУ Д., с което на въззивника е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 лв за нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП на основание чл.178Д ЗДП.

Въззивникът, редовно призован, се явява лично в с.з. С подадената жалба въззивникът моли издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. По същество въззивникът твърди, че е спрял на мястото, означено с маркировка за паркоместа за хора с трайни увреждания само за 3 минути, след което му бил съставен АУАН. Моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – РУП Д., редовно призовани, не се представляват и не представят становище по жалбата.

Контролираща страна – РП Д. са редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление, направи следните фактически и правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентния орган – Началник група в РУ Д., упълномощен за това със Заповед №8121з-952/20.07.2017г.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Нарушението е констатирано въз основа на извършена проверка от служители на РУ МВР гр.Д.. Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.

В хода на съдебното следствие и от събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на 26.01.2018г. в около 12.20 часа в гр.Д., на ул.”П.” пред магазин ***, водачът на л.а

„***” с рег.№ ***– Й.С.Й. паркирал на място обозначено с маркировка като място предназначено за паркиране на автомобили управлявани от хора с трайни увреждания. Пристигналите на место служители на РУ МВР Д.- М.Т.Н. и Н.М.М. установили извършеното нарушение и св.Н. съставил АУАН за извършено нарушение по чл.98 ал.2 т.4 ЗДП. АНО - началникът на РУ МВР Д. възприел направените констатации и издал атакуваното НП, с което на въззивника била наложена административна санкция „глоба” в размер на 200 лева.

Съгласно чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП се забранява паркирането на МПС на места, предназначени за хора с трайни увреждания. Деянието е наказуемо по 178д от ЗДвП. Материалният закон е приложен правилно, като фактите са отнесени правилно към нарушената правна норма и към тази, регламентираща санкцията и правилно е определен субекта на нарушението. Чрез показанията на свид.Н. е установено, че водачът е заявил, че той е паркирал автомобила.

Съгласно чл. 22 от Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 "Инвалид" в съответствие с Наредба №

18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (обн., ДВ, бр. 73 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 18 и 109 от 2004 г.) и с пътна маркировка с международния символ за достъпност. Следва да се налице и двете маркировки, хоризонтална и вертикална. Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП създава забрана за паркиране на места, определени за хора с трайни увреждания. В случая чрез разпита на свидетелите Н. и М. е безспорно установено, че на мястото, където е бил паркиран автомобилът, е имало хоризонтална пътна маркировка, с която е обозначен международният символ за достъпност. Дори и да е нямало вертикална маркировка от хоризонталната такава за водача на МПС е било ясно, че това място е за определена група хора, към която той не се числи. От това следва, че за водача е съществувало задължение да се съобрази с хоризонталната маркировка и да не паркира на това място.

В АУАН и НП е посочено, че въззвникът е паркирал на място, определено за хора с трайни увреждания. С това за наказаното лице е дадена възможност да разбере нарушението, за което му се вменява отговорност. В НП не е посочено, че мястото, където е паркирал водачът, е обозначено със знак за достъпност, с което е допуснат пропуск, но същият не съставлява съществено процесуално нарушение, поради това че не е препятствал наказаното лице да разбере какво нарушение му се вменява.

След като автомобилът е бил паркиран на място, означено за хора с трайни увреждания, се осуетява възможността на хора с увреждания да ползват предвидените места за паркиране. За да е налице осъществен състав на нарушение по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП не следва да са установени конкретни лица, които да са били затруднени като участници в движението по пътищата. Не са налице предпоставки нарушението да се счита маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, съставът на Районен съд – гр.Д. счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 изр.1 пр.1 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление №18-0253-000043 от 27.03.2018г., издадено от Началник РУ Д., с което на въззивника Й.С.Й. , ЕГН ********** *** е наложено административно наказание

ГЛОБА в размер на 200.00лв. за нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП на основание чл.178Д ЗДП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на Началника на РУ Д..

РАЙОНЕН СЪДИЯ

: