Решение № 245 от 12.12.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. гр.Мадан, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100318 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Р. М. С. против „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено в отношенията между „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от З.К.Я. и Р. М. С., ЕГН **********, с адрес град М., че Договор № * за потребителски кредит тип „Кеш на ден" от 14.08.2023г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 14.08.2023г. между Р. М. С. като кредитополучател и „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, като кредитор е сключен Договор № * за потребителски кредит тип „Кеш на ден“, в изпълнение на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева. От приложеното към исковата молба заверено копие от Договор за потребителски кредит било видно, че договореният лихвен процент по кредита възлиза на 36 %, а годишния процент на разходите /ГПР/ възлиза на 48,40 %. Съобразно чл. 1, ал. 2 от договора кредитополучателят Кредитополучателят се е съгласил в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този Договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева, одобрено от Кредитодател дружество- поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от Кеш Кредит Мобайл ЕАД банка.

В изпълнение на тази договорна клауза на 14.08.2023г. между Р. С. и „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен Договор за възлагане на поръчителство, с който 1

„Кредит Гаранция" ЕООД поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента по Договор * за потребителски кредит тип между клиента и кредитодателя „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД. За оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, Клиентът заплащал на Поръчителя възнаграждение в размер на 120,15 лева. Видно от чл. 2, ал. 3 от Договора за поръчителство клиентът следвало да заплаща възнаграждението за поръчителство по банкова сметка на посредника, която банкова сметка съвпада и с посочената в договора за потребителски кредит сметка на кредитодателя.

Ищецът сочи, че двата договора следва да се разглеждат като едно цяло.

По отношение преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция следвало да намерят приложение общите правила на ЗЗД, както и ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице бил потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Счита, че като се вземе предвид съдържанието на процесните Договор за потребителски кредит и Договор за възлагане на поръчителство, се установявало, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлявало възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следвало да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК, доколкото сключването на договор за гаранция представлявало задължително условие при сключването на процесния договор за потребителски кредит.

Сочи, че посоченият в договора за кредит ГПР не съответства на действително прилагания между страните, с оглед на което било налице нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Уговореното в чл.2 ал.1 от договора задължение за предоставяне на гаранция не пораждало права и задължения за страните, тъй като накърнявало добрите нрави и водило до неговата нищожност. Чрез сключването на този договор за предоставяне на гаранция се целяло заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на гаранция се уговаряло възнаграждение, което впоследствие щяло да бъде изплатено като печалба на кредитодателя. В самия договор за потребителски кредит било посочено, че размерът на ГПР възлиза на 48,40 %, но в същия не било включено възнаграждението за поръчителство, възлизащо на 120,15 лева, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с което взема становище за основателност на предявения иск, моли за постановяване на решение по признание на иска по чл. 237 от ГПК. Моли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК. С разпореждане от 24.09.2024 г. на осн. чл. 101, ал. 1 от ГПК съдът е указал на ответника КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД в тридневен срок от получаването на съобщението, да представи по делото доказателства за валидно учредена представителна власт по отношение на процесуалния представител да признава предявения иск, респ. да потвърди извършените от него действия без представителна власт. В предоставения срок не е представено изрично пълномощно по чл. 34, ал. 3 от ГПК в полза на процесуалния представител на 2 ответника. В о.с.з. ответникът не изпраща представител, не поддържа направеното признание. Депозира молба, с която оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 14.08.2023 г. между ищеца и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД бил сключен Договор * за потребителски кредит тип „Кеш на ден“, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 450 лева, при фиксиран лихвен процент на ден по кредита 0,11%, ГПР от 48.40 %, обща дължима сума по кредита 464,85 лева, срок на кредита – тридесет календарни дни. В договора е посочено, че ГПР от 48.40 % е определен при следните допускания: срокът на кредита е 30 дни, дневния лихвен процент е 0.11%, общият размер на кредита е 464,85 лева, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си договора. В договора е уговорено и предоставянето на обезпечение от кредитополучателя – поръчителство от две физически лица, наети по безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора кредитополучателят следва да предостави уговореното обезпечение в срок от двадесет и четири часа от подписване на договора. Като доказателство по делото е приет план плащанията към кредит № *, видно от който при възползване от услуга за възлагане на поръчителство между клиента и одобрено от кредитодателя дружество, по усвоения кредит № * възнаграждението за предоставено обезпечение възлиза на 120,15 лева. Като доказателство по делото са приети ОУ на КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД към Договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден“, преддоговорна информация при предоставяне на финансови услуги от разстояние по ЗПФУР, както и СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Като доказателство по делото е приет Договор за възлагане на поръчителство от 14.08.2023 г., сключен между Кредит Гаранция ЕООД и Р.

М. С., съгласно който поръчителят Кредит Гаранция ЕООД поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и за срока на Договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора за възлагане на поръчителство за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредита и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента. По цитирания договор за гаранция е уговорено възнаграждение платимо в полза на поръчителя в размер на 120,15 лева.

При тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор въз основа на който кредиторът предоставя, 3 или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищеца и Кеш Кредит Мобайл ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по 4 този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не. Съдът като взе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на процесния Договор за потребителски кредит и Договор за възлагане на поръчителство, намира, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите – чл. 19, ал. 1 от ЗПК, доколкото сключването на договор за гаранция представлява задължително условие при сключването на процесния договор за потребителски кредит. В действителност в договора формално са предвидени и други възможни обезпечения, които кредитополучателят да предостави в срок от 24 часа от подписването на договора за потребителски кредит, а именно двама поръчители, отговарящи на определени изисквания или безусловна банкова гаранция от определена от кредитодателя банка. Така въведените изисквания за предоставяне на обезпечения по кредита обаче на практика са неосъществими за кредитополучателя, доколкото не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция и двама поръчители, които да отговарят на описаните в договора условия, при положение че кандидатства за отпускане на сума по кредита в неголям размер от 450 лева.