Решение № 700 от 08.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Варна, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. ХР.а като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100500350 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба депозирана от К. ХР. ЯР., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Р.“, № 8, ет. 10, ап. 49, чрез адв. Р.Ж., против решение № 262844/22.11.2021г. на 33-ти състав на ВРС, с което е отхвърлена исковата му претенция с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявена срещу Д. В. П. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.

„Ген.Г.П.“, № 25, вх. А, ет. 8, ап. 25, с искане тя да бъде осъдена да му плати сумата от 1000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, безпомощност, неудовлетвореност, вследствие осуетяване изпълнението на Решение № 1795/ 25.04.22019г. на Варненски Районен съд, 33-ти състав, по гр.д №14334/2018г., в частта, с която му е определен режим на лични отношения с децата К.К. Я. и Н.К. Я., ведно със законната лихва върху сумата, от датата на завеждане на исковата молба – 27.01.2021г. и К. ХР.

ЯР., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Р.“, № 8, ет. 10, ап. 49 е осъден да заплати на К. ХР.

ЯР., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Р.“, № 8, ет. 10, ап. 49 сумата от 300.00лв., представляваща сторени по първоинстанционното дело разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и със събраните по делото доказателства.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което бъде 1 уважена исковата му претенция за осъждане на ответницата да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1000.00лв. ,ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. В о.с.з. на 05.04.2022г., с оглед извършената в о.с.з. на 10.05.2022г. поправка на протокола от посоченото о.с.з., въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. Р.Ж. е уточнил, че претендира разноските, сторени само по първоинстанционното дело.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е представен писмен отговор от Д. В. П. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ген.Г.П.“, № 25, вх. А, ет. 8, ап. 25, чрез адв. Ив.Р., с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено обжалваното решение.

ВОС констатира следното:

С исковата си молба ищецът К. ХР. ЯР. ЕГН ********** е предявил срещу ответника Д. В. П. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждането на ответницата да му заплати сумата от 1000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, безпомощност, неудовлетвореност, вследствие осуетяване изпълнението на решение № 1795/ 25.04.22019г. по гр.д. № 14334/2018г на 33-ти състав на ВРС, в частта на определения му режим на лични отношения с децата К.К. Я. и Н.К. Я., ведно със законната лихва върху сумата, от датата на завеждане на исковата молба – 27.01.2021г. Претендира присъждане на сторените разноски.

Излага, че с ответницата съжителствали на съпружески начала до м.юни 2018г. От съвместното съжителство имат родени две деца-К.К. Я., р. на 27.08.2009г. и Н.К. Я., р. на 18.01.2013г. Д.П. напуснала жилището им, находящо в гр.Варна, ул. "Р." № 8, ет.10, ап.49, като взела със себе си и децата. Било образувано гр.д. № 14334/2018г. на ВРС, по което има постановено решение № 1795/25.04.2019г., с което родителските права по отношение на децата К. и Н. са предоставени на майката Д. В. П., като местоживеенето на децата е определено при нея на адрес гр. Варна, ул."Генерал Георги П." № 25, вх.А, ет. 8, ап.58, а на него му е определен от съда режим на лични отношения с децата, както следва: " Всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в часовия диапазон от 9,00ч. сутринта в събота до 19,00ч. вечерта в неделя, с преспиване при бащата, както и за 1/един/ месец през лятото (с преспиване), във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като бащата има право да взема и връща децата от/при майката по нейното местоживеене; всяка четна година за Великденските/„велики петък", „велика събота" и „Великден"(неделя и понеделник)/ и за Коледни празници/24-ти декември, 25-ти декември и 26-ти декември на съответната година/, от 9:00 часа на първия ден до 19:00 часа на последния ден; всяка нечетна година за Новогодишните празници /31-ви декември - 01-ви януари/; всяка четна година на рождения ден на детето К. и на рождения ден на детето Н., за времето от 10:00 часа до 15:00 часа, а всяка нечетна година - на деня, следващ рождения ден на детето К. и деня, следващ на рождения ден на детето Н., за времето от 10:00 до 15:00 часа; всяка година на рождените дни на бащата и на рождените дни на неговите родители, за времето от 10:00 до 15:00 часа, като бащата има право да взема и връща децата от/при майката, по нейното местоживеене." На 17.08.2019г.-третата събота от месеца, той трябвало да вземе децата си от тяхното местоживеене. На позвъняването на домофона на входната врата на блока, 2 отговорил бащата на Д., който го уведомил, че децата са на почивка с Д., без да уточнява къде. Той се обадил по телефона на Д., която заявила, че е в отпуск и е на почивка с децата.

На предложението на ищеца да дойде и да вземе децата където и да се намират, получил отказ от ответницата, която затворила телефона. Направил още няколко опита да се свърже с майката, но тя не отговаряла на позвъняванията му. Блокирала номера му, като по този начин осуетила всяка възможност за връзка с нея, а оттам и с децата.

Сочи, че сезирал ВРП, като била образувана прокурорска преписка № 12608/2019г.

След извършена проверка и снемане на сведения, прокурорът при ВРС издал постановление от 17.10.2019г. за отказ за образуване на досъдебно производство, тъй като приел, че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. В постановлението и в снетото от Д. В. П. сведение е посочено, че са налице данни, че преднамерено не е изпълнила решението на ВРС, в частта за определения на ищеца режим на лични отношения, защото тя предварително е резервирала нощувки в къща за гости за лятна почивка с децата, като не го уведомила за намеренията си, нито че планира нещо подобно.

Не подал тъжба срещу Д.П., поради това, че адвокатът му настоявал голяма част от проблемите да уредят с Д.П. чрез медиация. С поведението си на 17.08.2019г. и 18.08.2019г., Д. В. П. осъществила състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, съгласно който:

"Родител, или друг сродник, който не изпълни, или по какъвто и да е начин осуети, изпълнението на съдебно решение, относно упражняване на родителски права, или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева."

Лишавайки го от съдебно установеното му право на контакт с децата на 17.08.2019г., след като е осуетила изпълнението на решение № 1795/2019г. по гр.д. № 14334/2018г. на ВPC, ответницата Д. В. П., му е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, безпомощност, неудовлетвореност. Когато Д. отказала да му даде децата, почувствал в първия момент пристъп на болка, бил много ядосан.

Едновременно с това бил натъжен и безпомощен, че няма да може да види децата си, нещо за което е чакал дълго време, което е очаквал с огромно нетърпение и което е преживял изключително трудно и болезнено. Д. повторила действията си, като не изпълнила съдебното решение на 02.06.2020г., като не пуснала децата на рождения ден на майка му О.

Я., за което има регистриран сигнал във Второ РУ на МВР-Варна. Нанесените на ищеца морални вреди, изразяващи се в болки и страдания, се оценяват от него на 1000,00 лева.

Ответницата Д. В. П. ЕГН **********, чрез адв. в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция, както и изложеното в исковата молба на К. ХР. Я., с която той сочи, че на 17-ти и 18.08.2019г., го е лишила от възможност за контакт с децата им К. и Н., поради което е нарушила решение № 1568/30.12.2019г. по гр. д. 1261/2019г. на ВОС. Отрича да е нарушено каквото и да е било решение, тъй като решение №1795/25.04.2019г. по гр. д.№ 14334/2018 год. на ВРС, с което е определен режим на лични отношения, потвърдено с решение №1568/30.12.2019 год. по 3 в.гр.д. № 1261/2019 г. на ВОС, е влязло в законна сила на едва на 10.03.2020г. До влизане в сила на съдебното решение, режима на лични отношение не е регламентиран, и съответно няма как да е нарушен или неспазен. В посочените решения, според ответницата няма изричен диспозитив за привременни мерки по отношение на режима на лични отношения между ищеца и двете му дъщери. Въпреки това, ответницата заявява, че като отговорен родител е изпълнявала определения в първоинстанционното решение режим, въпреки, че не е било влязло в сила решението. След обявяване на решението по гр.дело № 14334/18 год. на ВРС, до влизането му в сила през 2020 год., винаги се е съобразявала с претенциите на ищеца, и никога не е възпрепятствала контактите между него и децата, а се е съгласявала същият да ги вижда, съгласно съдебното решение, тъй като е считала, че това е негово право. Въпреки нейната добронамереност излага, че винаги е имала проблем с отношението на ищеца спрямо режима на лични отношения с децата. През лятото на 2019г., бащата взел двете им дъщери, съгласно посоченият в невлязлото съдебно решение режим и те прекарали по негово настояване един месец с него от 15.07.2019 год. до 15.08.2019 год., като ги върнал на 15.08.2019 год. При връщането на децата, а и преди това К.Я. бил уведомен, че с оглед на това, че ще вземе децата за периода от 16.07.2019 год. до 15.08.19 год., от 17.08.19 год. до 26.08.19год., ще бъде на почивка с децата и сестра си. С оглед договорките между родителите, тя планувала годишна отпуска за 19.08.2019 год. и 20.08.2019 год., като съчетавайки я с предходните събота и неделя се получили 4 почивни дни. Била с ясната представа, че ищецът е запознат с плануваната от нея почивка за въпросните дни. Периодът, в който децата са били при баща си е бил предварително уговорен с К.Я. и се наложило сестра й да се прибере в България през втората половина на месец август, тъй като тя не живеела в България. С оглед на факта, че вече се е знаело кога децата ще бъдат с баща си, тя планувала отпуската си и почивката след тази дата, като направила предварително резервация. На 15.08.2019год., четвъртък, ищецът върнал двете деца след едномесечния им престой при него, като същият много добре е знаел, че предстои почивката на децата с майка им и с леля им. Децата чакали с нетърпение това, като й казали, че са му споделили с баща си това. Въпреки знанието на ищеца за плануваната почивка, той съвсем умишлено отишъл на 17.08.2019 год. да търси децата, за да ги вземе отново. С отговора си ответницата навежда възражения, че от раздялата им, непрекъснато има проблеми с ищеца, относно контактите с децата, относно изплащането на издръжката в срок, както и заради непрекъснатото сезиране с жалби и молби на съдебните органи. Освен това имал променливо поведение, както и нестабилно психическо състояние. Всичко това влияе негативно не само на нея, но и на децата и роднините й, тъй като са били подложени на непрекъснат стрес и психически тормоз.

Моли се да бъде отхвърлена изцяло предявената искова претенция, като присъдят сторените разноски. й се

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна: