Решение № 426 от 17.11.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Невена Грозева

Даниел Луков при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200751 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по жалби подс. И. И. Н., подс. Д. С.

М. , подс. Я. А. В. и подс. Г. С. В. депозирани чрез техните защитници срещу решение № 172 от 13.12.2022 г. постановено по внохд № 232/22 г. по описа на Апелативен съд- Варна.

В жалбите са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за оправдаването на подсъдимите или за намаляване размера на наложеното им наказание.

В жалбата на подс. Г. В., депозирана от адв. М. –негов служебен защитник се сочи, че съдът е допуснал нарушение на закона, тъй като е осъдил лице, за което не са налице достатъчно доказателства, че е ръководил организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, тъй като групата нямала траен характер и признаците на престъпното сдружение са изведени въз основа на външни за него фактори- най вече въз основа на показанията на свидетелите по делото. Възразява се срещу правната конструкция на обвинението според която изнудването и принудата по см. на чл. 213 а от НК е осъществена срещу проституиращи лица, чиято дейност е визирана като престъпление по чл. 329 от НК, което прави обвинението „парадоксално“, тъй като е срещу лица действащи в условията на престъпни 1 обстоятелства спрямо други такива. Засегнатите от дейността на групата лица дефинирани като проституиращи, според него, не могат да бъдат жертви на престъпление по чл. 213 а от НК, тъй като е неправилно изравняването им в социален статус с лица извършващи законосъобразни действия.

Съдебният акт и обвинението страдат от сериозни недъзи , които са нарушили правото на защитата на подсъдимия тъй като в тях не са конкретизирани времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, което лишава обвинението от дължимата конкретика в съответствие с ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

В жалбата на адв. М. –защитник на подс. Я. В. се сочат допуснати процесуални нарушения, които дават основания според него за отмяна на въззивния акт, като открояващо се по своето значение е, че АС- Варна не е бил компетентен да разгледа въззивните жалби, тъй като след прекратяване на дейността на АпСпНС делото е следвало да бъде разгледано от САС. На следващо място решаващият съд не е положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина по делото съгласно изискванията на чл. 13 от НПК, като неяснота по отношение на възприетата от него фактология, избирателния и тенденциозен анализ на доказателствата индикират на неизпълнение на задълженията по чл. 14, чл. 107, ал. 3 и чл. 305, ал. 3 от НПК. Процесуално нарушение е и липсата на конкретизация в обвинението спрямо доверителя му , който до последно не разбрал в какво точно е обвинен и осъден, което е в нарушение на практиката на СЕС по дело С282/20 г., и решение №52/11.05.2022 г. постановено по н. д. 162/22 ІІ НО на ВКС.

Нарушението на материалния закон се състои в осъждането на подсъдим при недоказано обвинение срещу него. Подробни възражения са направени срещу размера на наказанието, което е преценено като явно несправедливо, като при определянето му не са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства – настъпилата реабилитация и нарушението на разумната продължителност на водене на делото по чл. 22 от НПК и чл. 6 от КЗПЧ, които не се дължат на виновно поведение от страна на подс. Я. В..

В касационната жалба на адв. Г. – защитник на подс. И. Н. се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство касаещи процедурата по извършите разпознавания, поради липсата на подробен разпит преди провеждането им.

Осъждането на подсъдимите се основава според него на невалидно събран доказателствен материал и липсата на преки доказателства за това, че подсъдимите са участвали в ОПГ, без да са посочени конкретни факти за съществуването на такова сдружение. За подс. Н. не е събран нито един обвинителен факт, като анализът на събраните материали касаещи лице с малко име „И.“ е тенденциозен, тъй като показанията на свидетелите не позволяват еднопосочен извод за съпричастността на подс. Н. в съществуването на групата и идентификацията му с това лице. Превратно са тълкувани доказателствата и по отношение на наличието на ОПГ по см. на чл.

321 от НК, тъй като нямало доказателства участниците в нея да са се познавали, като не е ясно кой от тях с каква конкретно дейност се е занимавал и какви точно действия е осъществил. На последно място въззивният съд е 2 подценил доказателствата сочещи на трудова ангажираност на подс. Н., който е работил на валидно трудово правоотношение, поради това е бил зает и не е имал за цел да участва в престъпна група, за да си набави доходи по престъпен начин, което опровергава тезата на прокуратурата.

В жалбата на адв. Б. –служебен защитник на подс. М. се възразява срещу качеството на обвинителния акт, в който обвинението не е конкретизирано по време и е посочено, че дейността е осъществяване от неустановена дата, което представлява нарушение на закона, ограничаващо значително правото на защитата на подсъдимия. Доказателствата подкрепящи обвинението срещу подс. М. са единствено показанията на един свидетел Г.

Д., който твърдял в тях, че е виждал подсъдимият да „ обикаля момичетата“ и да управлява черно /марка/ и да съобщава информация на подс. В. „коя кога работи“. Последните представляват съждения, без конкретни факти, за това кога , какво точно е извършил, което е недостатъчно за постановяването на осъдителен съдебен акт, което представлява явно нарушение на закона и на принципа залегнал в чл. 13 от НПК.

В съдебно заседание пред ВКС подс. И. Н. се явява лично и със защитника си адв. П. П., който поддържа жалбата и исканията в нея.Според него присъдата и решението се основават на изцяло противоречив доказателствен материал и неправилно установена фактическа обстановка.

Осъдителните изводи са обосновани с липсата на пороци в доказателствата и в частност на проведените разпознавания, като протоколите за тях не са изготвени при спазване на предвидения процесуален ред. Игнорирани са доказателства и неправилно са интерпретирани други, които от своя страна са лишени от информативна стойност.

Подс. М. не се явява пред ВКС, не се явява и защитника му адв. Б..

Подс. Я. В. не се явява, за него се явява адв. КараИ., който поддържа касационната жалба с развитите в нея съображения и направени искания.

Твърди, че въззивната инстанция не е изпълнила задължителните указания на ВКС по см. на чл. 355 от НПК , тъй като не е подложила на задълбочен, внимателен и прецизен анализ доказателствената съвкупност по отношение на нейната достатъчност, надеждност и достоверност, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на съдебния акт.

Изводите за вината на подсъдимия са изведени при нарушение изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, като не са дадени отговори на възражението защо съдът приема че показанията на свидетелите депозирани в хода на ДП са по-качествени от тези дадени пред съда. Материалният закон е приложен неправилно, тъй като от доказателствата не се установява обективната и субективна съпричастност към извършено престъпление по чл.

321 от НК. Наказанието не е съобразено с личността на подс. В. и факта че повече от 10 години той няма противообществени прояви.

Подс. Г. С. В. не се явява. Служебният му защитник – адв. М. поддържа касационната жалба и направените искания в нея. Твърди, че не е възможна правна конструкция по чл. 213 а от НК по отношение на проституиращи лица, 3 че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК, което нарушава правата на подсъдимия да научи съдържанието на предявеното му обвинение като в него липсва времето и мястото на извършване на деянията.Акцентира на липсата на доказателства за престъпно поведение на подсъдимия, което прави решението постановено при нарушение на материалния закон и поради всички изложени от него съждения в жалбата намира, че ВКС има достатъчно основания за отмяната му.

Подс. Ж. Т. А. не се явява, не се явява и защитника му - адв. П.а.

Представителят на ВКС намира жалбите за неоснователни. Такова е и твърдението в тях, че АС- Варна не е компетентен да разгледа жалбите на подсъдимите, тъй като е в противоречие с разписаното в параграф 51 от ЗИДНПК, тъй като не е било проведено разпоредително заседание по чл. 327 от НПК и делото е постъпило във АС- Варна на 4.08.2022 г. Несъгласие се изразява и с възражението че не е възможно да бъде осъществено изнудване спрямо проституиращи лица, тъй като поведението им попадало в обсега та чл. 329 от НК. Прокурорът припомня, че този текст е обявен за противоконституционен с Решение № 13 /2022 г. на КС на РБ. Апелативният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, като анализът на доказателствените материали е пълен и задълбочен, с което са изпълнени указанията на ВКС. В решението е отчетена ролята и участието на всеки участник в групата и е отговорено на направените възражения на страните.

Ясно е дефинирано времето и мястото на извършване на престъпните Д.ия, което дава възможност за идентифициране на престъплението и гарантира правото на защита на всеки подсъдим. Не е нарушен материалния закон, а наложените наказания са справедливи, като е приложен чл. 55 от НК, именно поради продължителността на производството.

В последната си дума подс. Н. заяви, че иска да бъде оправдан.

ВКС, трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, в рамките на предоставените си правомощия и пределите на поискания касационен контрол намери следното :

Жалбите на подсъдимите са неоснователни.

С присъда № 260001 от 6.01.2021 г. постановена по нохд № 600/19 г.

СпНС /закрит/ е признал подсъдимите както следва :

1.Подс. Г. С. В. в извършване на две престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК и по чл. 213а, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК , като на основание чл. 23 от НК му е определено едно общо наказание а именно най тежкото измежду двете това в размер на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване и е наложена и глоба в размер на 900 лв. На основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказание наложено с присъда по нохд № 512/2011 г. на ОС-Варна, и е определен общ режим на изтърпяване, като е оправдан по чл. 213 а ал. 3, т. 3, вр. ал. 2, т. 4от 4

НК за периода до края на месец май 2012 г. и за две от деянията в продължаваното престъпление по чл. 213а, л.1 от НК.

2. Подс. Д. С. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 321, ал.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и осъден на две години и единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, като е оправдан по чл.

213а,ал. 3, т.3 и т. 7, вр. ал. 2 т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

3.Подс. Ж. Т. А. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 321, ал.3,т. 2 вр. ал. 2 от НК и по чл. 213 а, ал.1 от НК, за които на основание чл. 23 от НК е наложено едно общо наказание а именно найтежкото измежду тях в размер на две години и единадесет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването му е отложено за изпитателен срок от четири години, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът е присъединил глоба в размер на 900 лв., като подс. А. е оправдан по чл. 213 а , ал. 3, т. 3 от НК.

4.Подс. Я. А. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3 ,т. 2, вр. ал. 2 от НК и е осъден на две години и единадесет месеца лишаване от свобода, като е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.