Решение № 13 от 29.06.2026, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Етрополе, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Административно наказателно дело № 20261830200007 по описа за 2026 година Производството е по чл. 60,вр. чл. 58д, ал. 1 ЗАНН, като е образувано по повод подадена жалба до РС – Етрополе /чрез Директора на РДГ-София/ жалба от Р. Ц. Б., ЕГН ********** от с. Б., общ. Е., обл. С. – чрез пълномощника му адв. Г. Д. Д. от САК, срещу Наказателно постановление № 373/29.12.2025 г., издадено от Директора на „Регионална дирекция по горите“ – гр. С.

В жалбата се оспорва законосъобразността и правилността на посоченото НП, като се навеждат доводи, че в хода на административнонказателното производство изобщо не са събрани никакви доказателства, както за извършено нарушение, т.е. деяние „укриване“, така и за това въпросното деяние да е извършено виновно от страна на жалбоподателя, респ. че административнонаказателното обвинение не е доказано по безспорен начин. В този смисъл се изагат аргументи за това, че жалбоподателят не е установен да внася посоченото месо в помещението, в което е намерено; че същото не представлява разпознаваеми части от дивеч и че не е установено въпросното месо да е от „убит“ дивеч. Също така се посочва, че в хода на производството са допуснати множество нарушения на процесуалните правила, които са от категорията на съществените и неотстранимите, и които водят на незаконосъобразност на оспорвания административеен акт. Твърди се, че производството не е протекло по стандартния начин, уреден в ЗАНН, като оспорваното НП е издадено на база постановление на прокуратурата, с посочване на правно основание чл. 36, ал.

1

2 ЗАНН. Посочва се, обаче, че това постановление не е такова за прекратяване на наказателното производство или за отказ да се образува досъдебно производство, а за спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 139/2024 г. по описа на РУ – Етрополе, пр. пр. 1717/2024 г. по описа на РП – Ботевград, респ. че е налице съществено нарушение на процедурата по издаване на оспореното НП. В допълнение на това, пяредвид висящтността на наказателното производство, също така се посочва, че законът не предвижда възможност за едновременно водене на наказателно и административнонаказателно производство за едно и също деяние, респ. че е налице нарушаване на принципа „non bis in idem“, поради което оспорваното НП се явява и преждевременно издадено. Излагат се и твърдения за липса на мотиви в същото.

В становището си относно подадената жалбата въззиваемата страна – Директора на РДГ – София излага подробни аргументи и мотиви относно законосъобразността и правилността на оспорения индивидуален административен акт, моли съдът да потвърди същия и да отхвърли, като неоснователна, жалбата срещу него.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си – адв. Г. Д. от САК, като двамата поддържат жалбата и доразвиват изнесените в нея доводи относно незаконосъобразността и неправилността на оспореното НП. В допълнение на същите адв. Д. посова също така, че освен, че не е налице прекратяване на наказателното производство/отказ да се образува досъдебно такова, то не е налице и идентичност на фактите, респ. на деянията, за които се водят наказателното и административнонаказателното производство, тъй като първото е образувано и се води за извършено престъпление по чл. 237, ал. 1, предл. 1 НК - за убийство на едър дивеч - сърна, без надлежно разрешение, второто такова – за извършено административно нарушение по чл. 84, предл. 4 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ - за укриване на разпознаваеми части от убит дивеч – месо от благороден елен и сърна. Също така се излагат твърдения, че процесното постановление на прокурора, на база на което е издадено оспореното НП изобщо не е било връчвано на жалбоподателя, като по този начин е нарушено правото му на защита в административнонаказателното производство, което пък, на свой ред, е още едно процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на постановлението. Претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за извършването на които представя списък и договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна – Директорът на РДГ – София, редовно призован, се представлява от гл.юрк. К. С., който поддържа становището, изготвено от АНО във връзка с жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна, респ. да потвърди оспореното НП. Излага твърдения, че последното е издадено на основание постановлението на прокуратурата, издадено по повод образувано и водено досъдебно производство, което е протекло изцяло законосъобразно и без допуснати нарушения на материалния и процесуален 2 закон. Навеждат се доводи, че фактическата обстановка по повод извършеното нарушение е установена безспорно в хода на досъдебното производство; е АНО напълно се е солидализирал с нея при издавеното на НП; че в хода на производството безспорно се установява, че нарушението е именно посоченото такова – „укриване“; че всички свидетели, разпитани в хода на делото са заявили, че това месо е било занесено от жалбоподателя на мястото и че сградата, в която е намерено се състои от няколко помещения, в които именно могат да се укрие месото. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.

В съдебното заседание по делото, като писмени доказателства по него били приобщени следните документи: справка с вх. № 1850/08.05.2026 г. от началника на РУ – Етрополе; заверено копие на обжалваното НП; заверено копие на констативен протокол серия Р014 №012882/17.11.2024 г., постановление за спиране на наказателно производство по ДП №139/2024г. по описа на РУ – Етрополе, пр.пр. №1717/2024 г. по описа на РП – Ботевград, ведно с приложени към него копия на материали по ДП – представени във вид на много нечетливи ксерокопия; служебно изискана справка от съда, от прокуратурата, от която се установява, че материалите по ДП № 139/2024 г. по описа на РУ – Етрополе, пр.пр. №1717/2024 г. по описа на РП – Ботевград са изпратени в РС – Етрополе на 13.02.2026 г. за послужване по АНД №6/2026 г. по описа на съда и до момента на изготвяне на справката / 18.03.2026г./, същите не са върнати в прокуратурата; заверени копия на всички материали от посоченото досъдебно производство.

В хода на съдебното следствие, като свидетели по делото били разпитани Б. В. К., П. С. С., Х. Г. Т. Б. Н. Б., Д. Р. Д., М. И. Т. и С. Г. Т., които изложили почти идентични факти и обстоятелства по делото.

Районен съд - Етрополе, след като се запозна с жалбата и изложените в нея и в хода на съдебните прения твърдения на жалбоподателя, както и след като обстоен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Жалбоподателят Р. Ц. Б. живеел заедно със семейството си в с. Б., общ.

Е., обл. С. Същият членувал в една от ловните дружинки в града. Същата стопанисвала частен ловен клуб,находящ се в гр. Е., обл. С., ул. „О. П.“ в близост до кръстовището с бул.“Р.. Клубът се ползвал от всички членове на дружинката, като по време на лов /обикновено през почивните дни/ стоял отключен, за да може всеки да има достъп до него. Сградата, в която се помещавал се състояла от две самостоятелнообособени помещения, едното от които се ползвало за събирания и почерпки от членовете на дружинката, а другото било обособено като кухненско такво – в него имало тезгях за разфасоване на месото от уловения дивеч, хладилниици, кухненска посуда и мивка.

На 17.11.2024 г. имало ловен излет на дружинката, в която взели 3 участие част от членовете й, сред които жалбоподателят и свидетелите Х. Г. Т. и Б. Н. Б.. Ситринта всички се събрали в ловния клуб, след което се насочили към местността „Тънкия рът“, разположена в гората над града. Клубът, както винаги, останал отключен. По време на лова не било отстреляно нито едно животно, като към 16,00 – 16,30 часа същият приключил и членовете на дружинката се насочили към града. Преди това се разбрали да се съберат да се почерпят, като жалбоподателят поел ангажимент да занесе телешко месо – негова лична собственост, като им обаснил, че едно от телетата, които отглежда си е счупило крак и се е наложило да го заколи.

Пръв в клуба след приключването на лова отишъл св. Б. Б., който влизайки вътре, намерил в кухненското помещение, на тезгяха, месо от бут и плешка. Той започнал да го обезкостява и разфасова. Малко след това в ловния клуб започнали да идват и други членове на дружинката, които също се включили в обезкостяването. Около 20,00 часа там вече се били събрали доста от ловците, сред които бил и жалбоподателят. По – голямата част от тях били отишли със съпругите и децата си, и седнали да се черпят на масата в клуба.

Междувременно същата вечер на телефон № 112 в РУ – Етрополе бил подаден сигнал за това, че в местостта „Кадийшко“ в гр. Етрополе е назоконно отстрелян благороден елен, месото от който е занесено за разфасоване в горепосочения частен ловен клуб. С оглед на това на мястото веднага били изпратени служители на РУ – Етрополе, сред които свидетелите Д. Р. Д., М. И.

Т. и С. Г. Т., както и служители по горите – Б. В. К. и П. С. С.. Те извършили проверка на помещенията в клуба, при което установили наличие на разфасовано месо на тезгяха в кухненското такова. Разговаряли с намиращите се там членове на дружинката, които заявили, че това месо е телешко и е занесено там от жалбоподателя Б.. За извършените констатации св. П. С. съставил констативен протокол Серия P014, бл. № 012882 и по регистър № 1559/11.12.2024 г.

След това на мястото бил и извършен оглед на местопроизшествие в хода на който, като веществени доказателства били иззети горепосоченото разфасовано месо, както и чувал с животински останки /кожа, крака и вътрешности/, намерени в същото помещение в клуба. Със съставянето на този протокол било образувано досъдебно производство № 139/17.11.2024 г. по описа на РУ – Етрополе, пр. пр. № 1717/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Ботевград за извършено престъпление по чл. 237, ал.1, т. 1 НК, а именно за това, че на 17.11.2024 г. в неустановена местност в землището на община Етрополе, е убит, без надлежно разрешение, едър дивеч – един броя сърна.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебна ветеринарномедицинска експертиза, от заключението на която било установено, че месото и животинските естанки, намерени и иззети като доказателства от от ловния клуб са от благороден елен и сърна. В хода на 4 производството били извършени и други действия по разследването и процесуални действия, но извършителят на престъплението, за което било образувано не бил установен. С оглед на това, с постановление на наблюдаващия го прокурор от 13.11.2025 г., наказателното производство по досъдебното производство било спряно на основание чл. 244, ал.1, т. 2 НПК, като на органите на МВР било възложено да продължат работата по установяването и изирването на извършителя на престъплението. Със същото постановление било прието и това, че в хода на досъдебното производство по делото са събрани данни за извършено административно нарушение по реда на чл. 85 ЗЛОД от страна на жалбоподателя, а именно, че същият е укривал, в ловния клуб в гр. Е., ул. „О. П.", разпознаваеми части от убит дивеч /месо от елен и сърна/, поради което от материалите по делото са отделени съответни материали /копия на такива/ и са изпратени на Директора на РДГ – София за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо него.

Въз основа на така издаденото постановление на прокуратурата и приобщените към него материали, Директорът на РДГ – София е издал оспореното Наказателно постановление с № 373/29.12.2025 г. Като фактически констатации относно извършеното нарушение в него било посочено, че същото се изразява в това, че на 17.11.2024 г. Р. Ц. Б., укрива в едноетажна постройка /ловен клуб/, находяща с в гр. Е., ул. „О.П.“, разпознаваеми части от убит дивеч – месо от благороден елен и сърна с общо тегло 33,600 кг, без да притежава писмено разрешително за лов. От правна страна е посочено, че описаното представлява нарушение по чл. 85, пр. 4, вр. чл. 43, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча /укриване/, поради което и на основание чл. 85, чл. 94, чл. 95 и чл. 96, ал. 1 от същия закон и чл. 53, ал.1 и ал. 2 ЗАНН, на жалбоподателя били наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 500,00 лева/255,65 евро и „лишаване от право да ловува“ за срок от 3 /три/ години.

Разпечатката съдържа 23 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ec4128c-b849-4f1f-88ac-4b9a9d4fc847