Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7015 от 19.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1074/2024
Вид
Решение № 7015
Подписан
19.11.2025
В сила
19.11.2025
Състав
Венета Цветкова, Валерия Братоева, Атанас Маджев

Цитирани разпоредби

  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 468, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 485 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 7015 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело № 20241100501074 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 20772/29.03.2023 г., подадена от длъжника С. Л. М., ЕГН **********, срещу действия на частен съдебен изпълнител С.Я., извършени по изп. дело № 20228440401196, изразяващи се в налагане на възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. ****, който недвижим имот бил несеквестируем, присъединяването на държавата като носител на публични вземания в размер на 1149,43 лева довело и до начисляването на недължими в полза на съдебния изпълнител такси, които следвало да бъдат намалени.

В жалбата допълнителни доводи, които да я обосноват не са изложени. В молба, вх. № 131707/06.11.2025 г., с която длъжникът представя доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, се излагат нови факти и се релевират допълнителни искания, които в настоящото производство е недопустимо да бъдат разглеждани. Производството е контролно-отменително, а не въззивно, съответно нови факти не могат да се разглеждат, включително законосъобразността на оспорваните действия се преценява към момента на извършването им.

Взискателят по изпълнението - „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД не е депозирало становище по подадената жалба.

Частният съдебен изпълнител С.Я. излага мотиви по обжалваните действия, като счита жалбата за недопустима (включително подадена извън предвидения срок) и по същество – неоснователна.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

1

На първо място е необходимо да се посочи, че жалба, вх. № 20772/29.03.2023 г. на длъжника С. Л. М. по изп. дело № 20228440401196, е била приета за процесуално недопустима от съдебния изпълнител С.Я. и върната, но това негово действие е отменено с неподлежащ на обжалване акт на СГС, поради което настоящият състав е длъжен да счита, че жалбата не страда от формални нередовности и е подадена в срок, тъй като този въпрос е вече разрешен по задължителен за страните и съда начин.

Предмет на жалбата са действията на ЧСИ С.Я., изразяващи се в налагане на възбрана по отношение на идеални части от недвижим имот, който длъжникът твърди да е несеквестируем и неправилно изчисляване на дължимите по ТТРЗЧСИ такси върху задължение, включващо публични вземания на държавата в неточен размер.

Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките за реализиране на деликтната отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.

Длъжникът твърди изпълнението да е насочено към несеквестируем имот, което е достатъчно за обосноваване процесуалната допустимост на жалбата, от гледна точка предмета на твърдяното да е незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител. В тази връзка следва да се имат предвид разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане. Изпълнението на парични вземания върху вещите на длъжника се осъществява чрез тяхното осребряване на публична продан, като получената парична сума служи за удовлетворение вземанията на кредиторите, докато изпълнението върху паричните вземания на длъжника от трето задължено лице се осъществява чрез тяхното събиране. Несеквестируемостта на непотребимите вещи, каквато представляват процесните идеални части от апартамент № 1, находящ се в гр. София, е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я 2 нарушава. Допустим е и описът на непотребимите вещи (той е елемент от фактическия състав на запора, когато за първи път ги индивидуализира), забранено е осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства.

Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.

В случая, върху непотребима вещ е наложена възбрана, която обаче не е несъвместима с несеквестируемостта, тъй като налагането на възбрана не нарушава несеквестируемостта и съответно това изпълнително действие не е незаконосъобразно само по себе си. В производството няма данни да е насрочена публична продан на недвижимия имот, нито да е назначен негов пазач. Съвсем отделен е и въпросът, че възбраненият недвижим имот не се установява да е единствено жилище на длъжника, който притежава поземлен имот с вилна сграда в с. Пожарево и съответно негови възходящи наследодатели са притежавали и други жилищни недвижими имоти в гр. София, които следва да са преминали в правната сфера на длъжника М., която не твърди да се е отказала от наследството, оставено от нейните родители.

В този смисъл обжалваното изпълнително действие (налагане на възбрана) е напълно законосъобразно, като няма основание за неговата отмяна.

Неоснователна е и жалбата по отношение на начислените от съдебния изпълнител такси, като незаконосъобразността им се твърди да произтича от присъединяването на публични вземания в несъответен на действителността размер.

Видно от удостоверение, изх. № 220372202896739/30.06.2022 г. на НАП за наличие или липса на задължения, длъжникът С. Л. М., към 30.06.2022 г. има публични задължения в размер на 1149,43 лева, а съгласно чл. 458 ГПК държавата е винаги присъединен взискател за дължимите публични вземания и съдебният изпълнител е длъжен служебно да я конституира като взескател в производството. Размерът на тези задължения е удостоверен в официален документ, които се ползва с материална доказателствена сила, която жалбоподателят не е опровергала, нито е представила доказателства за погасяване на тези задължения. С оглед това, публичното вземане е част от размера на дълга и дължимите на съдебния изпълнител такси следва да се определят върху общия размер на вземанията на първоначалния взискател и тези на публичния такъв. В този смисъл, изчисляването на дължимите такси върху задължение, което включва сумата 1149,43 лева, удостоверени публични задължения, няма как да е незаконосъобразно. Общият размер на дълга е 18725,38 лева, съответно пропорционалната такса по т. 26, б. „г“ ТТРЗЧСИ възлиза на сумата 1343,52 лева без ДДС или 1612,23 лева, с включен ДДС, съответно налице са и допълнителни прости такси за образуване на изпълнителното производство в размер на 24 лева, справки (24 лева), налагане на запори (54 лева) и т.н., поради което оспорваната сума за такси в размер на 1679,98 лева е по-ниска от действително дължимата, а не прекомерна, както С. Л. М. твърди.

3

От изложеното следва недвусмислен извод за неоснователност на жалба, вх. № 20772/29.03.2023 г. по изп. дело № 20228440401196 и същата се налага да бъде оставена без уважение. При този изход на спора жалбоподателят С. Л. М. няма право на присъждане на разноски за производството.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 20772/29.03.2023 г., подадена от длъжника С.

Л. М., ЕГН **********, срещу действията на частен съдебен изпълнител С.Я., извършени по изп. дело № 20228440401196, изразяващи се в налагане на възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. ****, който бил несеквестируем, присъединяването на държавата като носител на публични вземания в размер на 1149,43 лева и начисляването в резултат на присъединяването на прекомерни такси за изпълнителното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4