Решение № 796 от 18.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300501177 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по жалба на В. И. К., ЕГН 740209454, подадена чрез пълномощника му по делото адв. Т. К., против решение № 260006/23.02.2023 г., постановено по гр.д. № 1461/2018 г., по описа на Районен съд - А., с което е оставена без уважение молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на постановеното по делото решение № 260016 от 07.02.2022г. , изразяваща се в погрешно посочване на размера на предявените от него против Е. З. Б., ЕГН **********, претенции по сметки.

Жалбоподателят моли за отмяна на атакувания съдебен акт и за допускане на поисканата поправка на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на решението вместо посоченият размер на предявените от него претенции по сметки:7625 лева , да бъде посочен правилният размер от 8950 лева.

Въззиваемата по делото страна Е. З. Б., ЕГН ********** , взема становище за неоснователност на жалбата,като поддържа,че решението на първоинстанционния съд не страда от релевирания във въззивната жалба порок и настоява за присъждане на направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в 1 тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие следното:

Производството е във фаза по извършване на делбата. С първоинстанционното решение процесният делбен имот– апартамент, с площ от 64,76 кв.м, находящ се в гр. А., ул.***, е изнесен на публична продан. Делбата за този имот е допусната при равни права между бившите съпрузи Е. З. Б., ЕГН ********** и В. И. К., ЕГН ********** , закупили имота на 07.06.2013г. по време на брака си, а фактическата раздяла между тях е настъпила в началото на месец октомври 2013г. В. И. К., ЕГН **********, е заявил в срок претенции по чл. 346 ГПК , приети за разглеждане от първостепенния съд, съответно за заплащане от Е. З. Б., ЕГН ********** , на сумата от 4475 лева , представляваща ½ от стойността на извършени по време на фактическата раздяла и платени от него подобрения в имота възлизащи в общ размер на сумата от 8950 лева, както и на сумата от 3150 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на притежаваната от него ½ идеална част от съсобствения между страните недвижим имот за периода от месец октомври 2016г. до 16.05.2019г.

С първоинстанционното решение са отхвърлени претенциите по сметките, предявени от В. И. К., ЕГН **********, против Е. З. Б., ЕГН **********, за заплащане на сумата от общо 7625 лева, от които 4475 лева представляваща половината от стойността на извършените от него ремонтни дейности през 2015г. в делбения имот; и 3150 лева, представляваща обезщетение за това, че е бил лишен от ползването на съсобствената вещ за периода от месец октомври 2016г. до 16.05.2019г.

Съделителят В. К. твърди, че в така постановеното решение от първоинсатнциониня съд е била допусната очевидна фактическа грешка досежно размера на претендираните от него претенции по сметки, като вместо правилният такъв от 8950 лева неправилно е бил посочен размер от 7625 лева.

На 23.02.2023г. районният съд е постановил решение №260006, с което е оставил без уважение молбата за поправка на ОФГ, което е предмет на обжалване в настоящето производство.

Настоящият състав на съда намира отказът на първостепенния съд да постанови исканата поправка за правилен.

По реда на чл.247 ГПК съдът,който е постановил решението, може сам да поправи допуснатите при постановяването му очевидни фактически грешки,т.е. несъответствията между изразената в мотивите към решението воля на съда досежно изхода на правния спор и отразяването на тази воля в диспозитива на решението.

В настоящия случай в мотивите на решението, чиято поправка се иска, съдът е приел за неоснователни предявените от съделителя В. И. К., ЕГН **********, против Е. З. Б., ЕГН **********, претенции по сметки за заплащане на сумата 4475 лева - представляваща половината от стойността на извършените от него ремонтни дейности през 2015г. в делбения имот; и 3150 2 лева, представляваща обезщетение за това, че е бил лишен от ползването на съсобствената вещ за периода от месец октомври 2016г. до 16.05.2019г., която воля е обективирана и в диспозитива на решението. Следователно липсва противоречие между изразената воля на съда в мотивите и диспозитива на решение. Твърденият недостатък на решението може да обуславя друг порок, но не и наличие на очевидна фактическа грешка.

С оглед на гореизложеното молбата за допускане на очевидна фактическа грешка е неоснователна, а първоинстанционното решение, с което е оставена без уважение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Независимо от изхода в настоящето производство разноски в полза на насрещната страна по жалбата Е. Б. не следва да бъдат присъждани , с оглед разпоредбата на чл. 81 ГПК, предвиждаща, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че разноски се присъждат само с такъв акт, с който предявеният иск се уважава или отхвърля, т. е. разрешава се по същество възникналият материално-правен спор, или производството по иска се прекратява. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 247 ГПК, няма характер на акт, с който се приключва делото, тъй като по този ред се поправят допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, но не се променя формираната воля на съда по съществото на спора. Нещо повече, производството за поправка на очевидна фактическа грешка може да се инициира и от самия съд допуснал грешката, като и в този случай разноски също не се присъждат независимо от изхода на производството, в който смисъл са Определение № 401 от 30.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4537/2022 г., I г. о., ГК; Определение № 197 от 16.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1801/2023 г., II г. о., ГК

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260006/ 23.02.2023г. , постановено по гр.д.№ 1461/2018г. по описа на Районен съд-А..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. З. Б., ЕГН ********** , за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл.

280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4