Решение № 23 от 13.03.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Червен бряг, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Административно наказателно дело № 20264440200009 по описа за 2026 година на Районен съд - Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано въз основа жалба на Е. З. Р., с ЕГН ********** и с постоянен адрес в с. Габаре, ул. ******, със съдебен адрес в гр. София, ул. ******, чрез адв. Е. Х. Х., член на Софийска Адвокатска Колегия, с личен № **********, подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 25-0374-000817/21.10.2025г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е наложено на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ административно наказание ГЛОБА в размер на 250.00 лева/127.82 евро, за това, че: на 17.03.2025г. около 22:22ч. в гр. Червен бряг на ул. „******“ срещу номер 7, в посока на движение към ул.

„******“ управлява собственият си лек автомобил ****** с peг. ****** като към момента на проверката автомобила няма сключена активна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушила чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Недоволна от така издаденото наказателно постановление жалбоподателят Р. обжалва същото, като излага подробни доводи. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. 3. Р. - редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. Е. Х. Х. - САК с пълномощно по делото, който поддържа жалбата.

Моли настоящият съдебен състав да отмени НП и наложеното с него административно наказание „Глоба". Претендира разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Началника на РУ МВР гр. Червен бряг, ОДМВР-Плевен редовно призован в съдебно заседание не се представлява.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид възраженията на страните и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от санкционираното лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

1

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. С Наказателно постановление № 25-0374-000817/21.10.2025г. по описа на ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, на Е. З. Р., с ЕГН ********** и с постоянен адрес в с. Габаре, ул. ****** е наложено административно наказание - Глоба в размер на 250.00 лева/127.82 евро.

Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в наказателното постановление. Твърди, че описаното, както в акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA 1130371/17.03.2025г., така и в Наказателно постановление № 250374-000817/21.10.2025г. не отговаря на действителната фактическа обстановка. Счита издаденото НП за материално незаконосъобразно и необосновано, като същото е издадено в нарушение на административно-производствените правила.

Сочи, че издадения АУАН е съставен на 17.03.2025 г., а наказателното постановление е издадено на 21.10.2025 г. - т. е. след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Твърди, че разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително. Бездействието на административно наказващия орган повече от шест месеца е пречка за издаване на НП и изключва отговорността на нарушителя.

Жалбоподателят счита още, че е налице несъответствие между фактическото описание на деянието и правната му квалификация. Неправилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, докато санкцията е наложена на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, което създава неяснота дали се санкционира липсата на сключен договор или управлението на МПС без такъв. По този начин е ограничено правото на защита на санкционираното лице, доколкото на практика не става ясно за какво точно деяние е ангажирана административно- наказателната й отговорност.

По делото са представени и вложени, следните писмени доказателства - Заверено копие от НП 25-0374-000817; Заверено копие от АУАН серия GA, № 1130371; Заверено копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.; Заверено копие от Заповед № 8121з-825/19.07.2019г.;

Заверено копие от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.; Справка за нарушител/водач на Е. З. Р..

За установяване на релевантните за делото факти и обстоятелства са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: актосъставителят И. Г. С. и свидетеля Ц. П. Х..

От показанията на актосъставителят И. Г. С. се установява, че преди около година, но не си спомня точната дата, бил на дежурство от 20ч. до 8ч. сутринта на следващия ден. С колегата му Ц. Х., около 22 ч. обхождали територията на гр. Червен бряг. На ул. „****** 1“, срещу №7 спрели лек автомобил за проверка. Проверката извършили с работна станция за достъп, от която се установило, че към момента на проверката водачът на автомобила няма сключена гражданка отговорност, защото същата била служебно прекратена. С. направил проверка в Районното управление и с колегите му. Проверката била извършена със звукозапис, боди камера. Съставил АУАН, който представил на водача на автомобила, като последния го подписал без възражения.

Съдът дава вяра на показанията на актосъставителят С., тъй като същите са непротиворечиви и последователни.

От показанията на свидетеля Ц. Г. Х. се установява следното: С колегата му С. били наряд по охрана на обществения ред. Имали операция за битова престъпност и обикаляли района на гр. Червен бряг. Забелязали кола, която не била от района на гр. Червен бряг, Подали светлинен и звуков сигнал, спрели водачката и поискали документи за МПС-то. От проверка се разбрало, че няма сключена гражданска отговорност и след направена справка 2 се установило, че колата е с прекратена регистрация. Колегата му С., написал акта, а водачът на автомобила казала, че не знае за това, че колата няма гражданска отговорност.

Допълнила, че скоро купила колата. Така Х. и С. обяснили на жалбоподателя Р., че не е подновена застраховката, тъй като била направена на разсрочено плащане.

Процесуалният представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание взима отношение по казуса като изразява защитна теза по същия, изразяваща се в това, че оспорва изцяло фактическата обстановка, както и посочва редица материално правни и процесуално правни нарушения от страна на наказващия орган при съставянето на АУАН-а и НП.

Пледира, че наказващият орган дори формално не е посочил, респективно не е обсъдил изобщо възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

При така приетото за установено от фактическа страна и въз основа на горните доказателства СЪДЪТ намери така депозираната жалба за основателна по следните съображения:

В случая с АУАН и НП на жалбоподателя е вменено нарушение на нормата на чл.

483, ал.1т.1 от КЗ, която гласи следното: Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Видно от съдържанието на съставения АУАН, в същия се сочи, че въззивникът, като собственик МПС, което е регистрирано на територията на Р.България /без да се сочи, дали това МПС е спряно от движение или не/, не е изпълнил процесното задължение да сключи договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, което съществено ограничава правото на защита на нарушителя, който е лишен от възможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и е принуден да се защитата срещу неясни факти, посочени в НП и в АУАН, с който се поставя началото на АНП.

Административно-наказателната отговорност на въззивника е ангажирана на основание чл. 638 ал.1 т.1 от КЗ, /нормата на чл.461 т.1 от КЗ визира единствено задължителността на застраховката/, поради което съдът изследва съставомерността на деянието, което му е вменено съгласно обективните признаци, визирани в нормата на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, към която цитираната санкционна разпоредба препраща. Последната предвижда задължение за собственик на притежавано моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

Второ - Също така, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, т. е. след изтичане на шестмесечен срок от датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение. АУАН е съставен на 17.03.2025 г., а наказателното постановление е издадено на 21.10.2025 г. - т. е. след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и същото не може да бъде санирано в хода на настоящото наказателно производство. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително. Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение на процесуалните правила. Тези срокове са преклузивни и с изтичането им е налице процесуално основание за прекратяване на административно-наказателното производство.

От друга страна настоящият съдебен състав намира за основателен и изложения в жалбата довод, че се касае за маловажен случай.

При издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства касаещи нарушението. Критерият за ограничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл. 93, т. 9 НК е 3 меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай би бил този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.