Решение № 357 от 04.08.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Пазарджик, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня П. при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня П. Административно наказателно дело № 20225220200289 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ИНФОРМАЦИОННИ НОСИТЕЛИ“ АД, с ЕИК 822105976, със седалище и адрес на управление с. Д., обл. Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор И.В.С., чрез пълномощника адв.

Е.К.-П. от ПзАК, против Наказателно постановление № 13-2100149 от 02.02.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Пазарджик, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лева.

В жалбата обобщено се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска, поради постановяване на същото при нарушение на материалния и процесуалния закон. С жалбата е направено и искане за присъждане в полза на жалбоподателя сторените по делото разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства.

С писмено становище по същество пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно, поради неизвършване на вмененото нарушение.

Претендира присъждане на разноски в полза на въззивника.

1

Въззиваемата страна - наказващият орган, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и ангажира доказателства.

Не представя становище по същество и не е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата и като прецени изложеното в нея и доводите на процесуалния представител на въззивника в писменото му становище, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, намира за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП, за това че в качеството си на работодател смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ) по т.8 от Протокол № ПР 2124703/24.08.2021 г. на гл. инспектор В.Д., със срок за изпълнение до 15.09.2021 г., а именно „Да се утвърди списък на работните места и видовете работа, за които на работещите се осигуряват лични предпазни средства и специални работни облекла, определят се видът, сроковете за износване и условията за използването им“.

Нарушението било извършено на 16.09.2021 г., т.е. в първия работен ден след срока за изпълнение на дадената ПАМ.

Нарушението било установено при извършена последваща проверка на 18.11.2021 г. в офиса на дружеството в с. Д., когато изп. директор на дружеството И.С. и директор „Организация“ Ел. Дж., заявили, че няма утвърден списък на работни места и видовете работа, за които на работниците се осигуряват лични предпазни средства и специални работни облекла, в който да е определен и видът и сроковете за износване и условията на използването им.

Така констатираното съставлявало нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, поради което против дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 132100149/29.11.2021 г. в присъствието на законния му представител- изп. директор И.С., на който бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта не били вписани обяснения и възражения по направените констатации.

Въз основа на съставения АУАН на 02.02.2022 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на дружеството по пощата на 04.02.2022 2 г., видно от известие за доставяне приложено към него. Жалбата против НП била депозирана от надлежно упълномощен от изп. директор на санкционираното дружество адвокат чрез АНО до съда на 18.02.2022 г., когато била входирана в деловодството на ДИТ- Пазарджик, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите В.Д., Т. Г. и Ел.

Дж.. Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се допълват.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Според настоящия съдебен състав дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение, като същото е доказано до необходимата степен на несъмненост. Не се спори по делото, че дружествотожалбоподател има качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Не се оспорва и това, че на същото е било дадено надлежно задължително предписание по чл.404 ал.1 от КТ, както и това, че същото не е било изпълнено от работодателя в дадения срок.

От всички доказателства по делото се установи, че на дружеството е била извършена проверка от инспектори на Д „ИТ“- Пазарджик, в която участвал и св. В.Д., приключила на 24.08.2021 г. с Протокол № ПР 2124703 (л.12-15), надлежно връчен на законния представител на проверяваното дружество- изп. директор И.С. на 25.08.2021 г. Видно от протокола е, че едно от дадените с него предписания е именно процесното по т.8 и че срокът му за изпълнение е до 15.09.2021 г. Срещу така съставения протокол и дадени предписания дружеството-жалбоподател не възразило пред ИА „ГИТ“- София по реда на АПК, нито е оспорено пред АС Пазарджик. Няма и постановено спиране на предварителното изпълнение на предписанията. При това положение няма съмнение, че дадените предписания, в това число и това по т.8 от цитирания протокол са били задължителни за изпълнение от дружеството-работодател.

Установи се също така, че на 18.11.2021 г. св. Д. съвместно със св. Т. Г.

3 извършили отново проверка на дружеството, като била изискана фирмената документация, в т.ч. и съответни документи свързани с изпълнението на дадените задължителни предписания и конкретно предписанието по т.8 (виж показанията на свидетелите Д. и Г.). При извършената на 18.11.2021 г. проверка св. Д. констатирал, че предписанието по т.8 от протокола- да се утвърди списък на работните места и видовете работа, за които на работещите се осигуряват лични предпазни средства и специални работни облекла, определят се видът, сроковете за износване и условията за използването им“, не било изпълнено в дадения срок. До приключване на проверката дружеството-жалбоподател не представило доказателства за изпълнение на даденото по т.8 от Протокола предписание. Срокът за изпълнение на последното е изтекъл на 15.09.2021 г. и от следващия ден- 16.09.2021г.

(работен) дружеството-жалбоподател е осъществило нарушението. Такива не са представени и до момента на проверката за изпълнение на предписанието, извършена на 18.11.2021г.

Всички горепосочени обстоятелства, очертаващи осъществяването на вмененото на дружеството нарушение, се установяват по несъмнен начин от показанията на свидетелите Д. и Г., както и от писмените доказателства по делото. Нарушението е реализирано с изразеното бездействие на адресата на предписанието. Правилно за извършител на нарушението е възприет работодателя в лицето на дружеството-жалбоподател, доколкото той е адресат на даденото предписание.

Вярно е, че св. Д.- зам. директор („директор организация“) на дружеството заяви, че лично и саморъчно е изготвила два отделни списъка за работно облекло и за лични предпазни средства, което не се оспорва от административно наказващия орган, но така изготвени, същите са били неофициални и не утвърдени от управителя в несъответствие с разпоредбата на чл.247 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, което е наложило АНО да даде предписанието в този смисъл. От показанията на свидетелката става ясно, че от страна на управителя са предприети действия- възлагане на конкретен служител изготвянето на списък в съответствие с дадените предписания, както и че такъв списък е изготвен и изпратен до нея за съгласуване. Показанията й в този смисъл се допълват и от приетите по делото като писмени доказателства- 4 копие на извадка от електронната й поща от дата 03.12.2021 г. и „списък на специалното работно облекло и лични предпазни средства“ (л.27-31). Видно от тях е, че дружеството-работодател не е изпълнило предписанията в указания срок, а след съставянето на АУАН на 29.11.2021 г. Съдът намира така предоставения от контролния орган срок- от 24.08.2021г. до 15.09.2021г., за напълно достатъчен, за да може работодателят да създаде нужната организация, да възложи на ангажиран служител изготвянето на списъка и предписанието да бъде изпълнено в срок. В случай, че този срок по някаква обективна причина не е можел да бъде спазен, е разполагал с възможността да поиска неговото удължаване или да обжалва ПАМ, което той не е сторил.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл.415 ал.1 от КТ.

Съдът счита за неоснователни направените от страна на въззивника възражения за допуснати СПН в хода на административно наказателното производство.

На първо място, не се споделя от съда възражението, че в протокола от извършена проверка № ПР2124703/24.08.2021 г. било посочено, че проверката била извършена в периода 21.-29.07.2020 г., а пък протоколът бил издаден едва на 24.08.2021 г., с твърдението, че на 21.-29.07.2020 г. на дружеството не е извършвана проверка и от друга страна, ако тогава е извършена проверка и са направени съответните констатации, то тогава не бил спазен срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН за издаване на АУАН. Действително в цитирания протокол е посочено, че проверката и извършена във визирания период на 2020 г., но според настоящия съдебен състав е допусната техническа грешка в изписването на годината, тъй като от съдържанието на протокола става ясно, че извършената проверявания от контролните органи период касае 2021 г. и при това положение няма как този период да е бил на проверка в един предходен момент. Освен това от показанията и на тримата свидетели по делото категорично се установи, че първата проверка в дружеството е извършена именно през м. юли 2021 г. Тук въобще не би могъл с така допуснатата техническа грешка в този протокол да се поставя въпроса за сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като не с констатациите в този протокол е станало ясно нарушението и нарушителя, а в един по-късен момент, при втората извършена проверка- на 18.11.2021 г., касаеща 5 изпълнението на постановените ПАМ именно с този първи протокол, който е връчен на лицето, спрямо което са дадените предписанията на 25.08.2021 г. и за тази дата не се спори, нито пък по отношение на дадения срок за изпълнение на ПАМ по т.8 от протокола от 15.09.2021 г., предмет на настоящето обжалвано НП.

Съдът не споделя и второто възражение за допуснато СПН, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН от страна на АНО при издаване на НП, тъй като не бил изследвал въпроса за начина на осъществяване на нарушението от страна на ЮЛ-работодател, а именно чрез кой служител, а директно бил ангажирал обективната му безвиновна отговорност, което било недопустимо и накърнявало правото му на защита.

ЮЛ- „Информационни носители“ е санкционирано в качеството му на работодател по смисъла на КТ и в това си качество то е субект на нарушението по чл.415 ал.1 от КТ, която разпоредба предвижда имуществена санкция и за ЮЛ- работодатели, които не изпълнят ПАМ. В случая е без значение кое конкретно длъжностно лице или служител в ЮЛ не изпълнило служебните си задължения, т.е. това лице, на което му е възложено да изпълни конкретната ПАМ. Тези обстоятелства са несъставомерни и непосочването им не води до невъзможност нарушителят да разбере какво адм. обвинение му се повдига и да организира правилно своята защита.

Не съставлява СПН и изтъкнатото възражение за това, че АНО бланкетно бил пренесъл фактическата обстановка от АУАН в НП, без да изясни всички обстоятелства касаещи извършеното нарушение, като обстоятелствата описани в АУАН и НП не си кореспондирали с направените правни изводи и диапозитивите на двата акта. На първо място твърдените несъответствия не са налице. В направеното в АУАН и НП описание на нарушението са посочени всички обстоятелства, касаещи фактическия състав на нарушението, като въз основа на тях са направени и правилните правни изводи, като дадената правна квалификация съответства на това словесно описание. На второ място, при положение, че АНО не установил наличие на спорни съставомерни обстоятелства в АНП, то не е било нужно да упражни правомощията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН и да извърши разследване на спорни обстоятелства. Затова и е възприел са безспорни установените от актосъставителя обстоятелства и съвсем резонно е възприел и отразил в НП 6 същите съставомерни фактически обстоятелства, както и актосъставителя в АУАН. Допълнителен аргумент в тази насока е и това, че съдебната практика е константна по въпроса, че словесното описание на нарушението в АУАН и НП следва да бъдат идентични и че АНО не може да за първи път с НП да вменява нови факти и обстоятелства на наказаното лице.