Определение № 168 от 11.05.2026, Районен съд - Девин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 168 гр. Девин, 11.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20255410100417 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 1111/20.03.2026г. от „П. К. Б.” ЕООД, с ЕИК: *********, седалище гр. С., бул. Б. № **, бл. ** *, вх. *, чрез пълномощник юкр. М. Т. П., с която моли съда, на основание чл.248 ГПК да измени решение № 26/09.03.2026г. по описа на Районен съд - гр. Девин, в частта за разноските, като намали разноските, възложени в тежест на ответника за адвокатско възнаграждение в размер на 426.93 евро, в размер на 102.26 евро.

В молбата поддържа, че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение от значение е, не само цената на иска, а и действителния обем на вложения труд, характера на правния спор и неговата фактическа и правна сложност.

По настоящото дело, съдът е отчел, че не е налице фактическа или правна сложност, както и че спорът е приключил в рамките на едноединствено открито съдебно заседание, без явяване в съдебно заседание.

За да се постигне справедливост, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение спрямо действително вложения труд от страна на адвоката, според който моли съда да определи размера спрямо явно вложения труд от страна на адвоката, фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални действия, като намали разноските, възложени в тежест на ответника за адвокатско възнаграждение и определи същото в размер от 102.26 евро.

На 21.04.2026г. от насрещната страна е представен отговор в срока по чл.248 ГПК, с който оспорва молбата по чл.248 ГПК като неоснователна. Съдът би могъл да направи преценка за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК - като се вземат предвид обемът на извършената работа, броят на съдебните заседания, нуждата от правна квалификация и други релевантни фактори. Съобразно актуалната съдебна 1 практика на ВКС, задължителна за прилагане от съдилищата, а именно:

Определение № 50015/16.02.2024 г. по ч.1.д. № 1908/2022 г., на В КСИ т.о, Определение № 638/18.03.2024 г. но ч.т.д. N9 757/2023 г. на ВКС, I т.о., Определение № 474/28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о., Определение № 3476/20.12.2024 г. по ч.т.д. № 1945/2024 г. на ВКС. I т-о, макар НВАР да няма обвързващ за съда характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, включително при служебното определяне на възнаграждението.

В Определение № 2797/29.10.2024 г. по ч.т.д. № 2297/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено след Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024г. се приема, че при предявяването на няколко иска, предметът на делото се усложнява, което обстоятелство е от значение при преценка за фактическата и правна сложност на делото и от там на размера на дължимото адвокатско възнаграждение.

Съдът, прие следното:

С Решение № 26/09.03.2026г. по ГД № 417/2025г. по описа на Районен съд - гр. Девин съдът е приел за установено по предявения иск на основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП и чл.146 ЗЗП от С.

Ж. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Д., общ. Девин, обл. Смолян, ул. Л. № **, чрез ЕАД Е. И., с Булстат: **********, със съдебен адрес гр. П., ул. Б. № * по отношение на „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., 10**, район „С.“, ж. к. „М.“, бул. Б. № **, бл. ** Е, вх. *, представлявано винаги от двама от управителите С. Н. Н. и Н. М. Л. и ПРОГЛАСЯВА в отношенията между страните недействителност нищожност на сключения между тях Договор за потребителски кредит (ДПК) № 4001007*, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.21 и чл.22 ЗПК, във връзка с чл.143, ал.1 и ал.2, т.10 и т.19 ЗЗП и чл.146 ал.1 и ал.2 ЗЗП, поради сключването му при заобикаляне на ЗПК ( чл.21, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, чл.143, ал.2, т.10 и т.19), нарушаване на добрите нрави и при неравноправни клаузи, противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Съдът е осъдил „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., 10**, район „С.“, ж. к. „М.“, бул. Б. № **, бл. ** Е, вх. *, представлявано винаги от двама от управителите С. Н. Н. и Н. М. Л. да заплати на С. Ж. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Д., общ. Девин, обл.

Смолян, ул. Л. № **, чрез ЕАД Е. И., с Булстат: **********, със съдебен адрес гр. П., ул. Б. № * сумата от 230.82 лева, платена по договор за предоставяне на потребителски кредит № 4001007*, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2025г. до окончателно плащане, заплатени 2 от ищцата без правно основание, съставляващи престирани от нея парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за потребителски кредит № 4001007*, на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД и сторените разноски за държавна такса в размер 106,66 евро ( сто и шест. 66 евро) за държавна такса, представляващи левова равностойност на 208,60 ( двеста и осем. 60) лева.

Съдът е осъдил „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., 10**, район „С.“, ж. к. „М.“, бул. Б. № **, бл. ** Е, вх. *, представлявано винаги от двама от управителите С. Н. Н. и Н. М. Л. да заплати на ЕАД Е. И., Булстат **********, със съдебен адрес гр. П., ул. Б.

№ * разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР 426,93 евро ( четиристотин двадесет и ш е с т. 9 3 ) за адвокатско възнаграждение, представляващи в левова равностойност 835.00 ( осемстотин тридесет и пет ) лева, с ДДС за оказана правна помощ, на основание чл.38, ал.1 т.2 Закон за адвокатурата, във връзка с Наредба №1/09.07.2004г за ВАР.

С решение № 27/10.03.2026г. по реда на чл.247 ГПК по ГД № 417/2025г. по описа на Районен съд - гр. Девин е допуска поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №26/09.03.2026г. по гр. дело № 417/2025г. по описа на РС Девин, в диспозитива на решението, като на основание чл.11 ал.2 Закон за въвеждане на еврото в Република България, посочва присъдената сума в размер 230,82 лева, в евро 118.02 ( сто и осемнадесет евро 02 цента), както следва:

Съдът е осъдил „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., 10**, район „С.“, ж. к. „М.“, бул. Б. № **, бл. ** Е, вх. *, представлявано винаги от двама от управителите С. Н. Н. и Н. М. Л. да заплати на С. Ж. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Д., общ. Девин, обл.

Смолян, ул. Л. № **, чрез ЕАД Е. И., с Булстат: **********, със съдебен адрес гр. П., ул. Б. № * сумата от 230.82 лева, в евро 118.02 ( сто и осемнадесет евро 02 цента), платена по договор за предоставяне на потребителски кредит № 4001007*, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 10.09.2025г. до окончателно плащане, заплатени от ищцата без правно основание, съставляващи престирани от нея парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за потребителски кредит № 4001007*, на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД и сторените разноски за държавна такса в размер 106,66 евро ( сто и шест. 66 евро) за държавна такса, представляващи левова равностойност на 208,60 ( двеста и осем. 60) лева.

Молбата за изменение на решението, в частта на разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от ответника, поради което е процесуално допустима.

Съгласно съдебната практика, изложена в т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, 3 претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран.

По реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по искане на страната може да измени решението в частта му за разноските.

В мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При определяне размера на възнаграждението съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора, доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай, напр. при задължителна практика, разрешаваща основните спорни въпроси е приета по - ниска по степен сложност. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В трайно изложената съдебна практика на ВКС е прието, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

Това разрешение е доразвито в определение № 359/25.07.2016 г. по ч. търг. д. № 647/2016 г. на I-во търг. отд. на ВКС и др., в които се приема, че при направено искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелствата от значение за преценката за фактическа и правна сложност на делото, като броя на предявените искове, извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, правната сложност на казуса и доколко по него има установена задължителна съдебна практика.

Първоинстанционното решение не е било обжалвано от никоя от страните, но от страна на двете ответни дружества е заявено искане на основание чл.248 ГПК, съдът да измени решението в частта на адвокатското възнаграждение.

Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. при извършване на преценка по чл.78, ал.5 ГПК съдът не е обвързан от установените с Наредба №1/09.07.2004г., изм. бр.14/2025г. размери на адвокатските възнаграждения, като те могат да служат единствено като ориентир при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да се възложи в тежест на страната, загубила спора, като това трябва да се направи не само с оглед цената на иска, но и с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и вида и обема на 4 извършената от адвоката дейност.

За да бъде извършена преценката дали това адвокатско възнаграждение е прекомерно, трябва да бъдат взети предвид всички факти, които са от значение за определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото. (Определение № 1036 от 1.04.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д.

№ 296/2025 г.)

Съгласно чл.78, ал.5 ГПК (Изм. ДВ, бр. 17 от 2026 г.), която препраща към критериите по чл.36, ал.3 Закон за адвокатурата. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

Ответното дружество не е заявило искане за присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт, поради което размера на възнаграждението на адвоката на ищцата по реда на чл.38 Закон за адвокатурата се преценява, според: 1. фактическата и правна сложност; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл.

101, § 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съответно приетите с § 1а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) критерии за определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа: материалния интерес по иска, съгласно чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1/09.07.2004г. е определен от съда, според цената на всеки иск: