Решение № 180 от 13.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Пловдив, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20255330102726 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, чл. 19, ал. 4 и чл. 11, т. 10 от ЗПК.

Ищецът М. Д. П. твърди, че на **** г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, по който е получил заем в размер на 1500 лв. при годишен лихвен процент 25,2 % и годишен процент на разходите от 28,32 % . Срокът на договора бил уговорен на 6 месеца. Съгласно раздел 5, чл.17 ал.1 от договора ищецът следвало да предостави на кредитора, в тридневен срок от сключването, обезпечение от физическо лице, което следвало да отговоря на определени изисквания, като при неизпълнение на това задължение в срок в чл. 27, ал.

1 от договора било уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден. В конкретния случай размерът на неустойката бил определен на 568,51 лв., като представлявал близо 50% от заетата сума. Тази неустойка представлявала допълнителна печалба за кредитора, противоречала на добрите нрави, както и на изискванията на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Това я правело нищожна. Поради това се иска да бъде установена нищожността на клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора, съгласно която се дължи неустойка в размер на 568,51 лв.

Ответникът „Стик-кредит“ ЕООД оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Излага доводи за валидност на клаузата за неустойка, като поддържа, че тя не е 1 нищожна. Излага доводи, че ищецът е сключил общо 8 договора за кредит и е приел заплащането на неустойката по всички от тях и сам е избрал параметрите на кредита, включително и досежно неустойката. Счита иска за неоснователен.

Съдът намери за установено следното:

По делото не се спори и се установява от представените документи, че на **** г. между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****, по силата на който била представена в заем сумата 1500 лв., при определен размер на лихвения процент от 25,2 пункта и годишен процент на разходите от 28,32 пункта. Дължимата от ответника сума била определена съобразно чл.1, ал.5 от договора на 1620,62 лв., като съгласно приложения погасителен план в нея се включвала главницата и възнаградителната лихва. Срокът за погасяване бил определен на шест месеца, като падежите на отделните вноски били посочени в приложения погасителен план /лист 9/ . Съгласно чл.17 ал.1 от договора в тридневен от сключването му следвало замополучателят да представи обезпечение по два алтернативни начина – чрез банкова гаранция или чрез физ. лице поръчител.

Поръчителят съгласно чл.20 от общите условия следвало да е дееспособно физическо лице което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 години; да е български гражданин с постоянно местоживеене в България; да бъде с непрекъснати осигурителни права през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит; да работи по трудово или служебно правоотношение по безсрочен договор и да не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебно правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит; както и да е получавал редовно възнаграждението си за последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявлението за кредит; да има минимален брутен доход 1500 лв.; да имат валидно трудово правоотношение от поне шест календарни месеца; да няма запис в ЦКР относно просрочия, наблюдение, загуба и др.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодател за доход за шест месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора /лист 29/. При неизпълнение в срок на задължението за предоставяне на обезпечение, съгласно чл.27 от договора заемополучателят дължал неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението. Неустойката съгласно чл.27 ал.2 от договора се заплащала периодично заедно с всяка погасителна вноска. В приложения към договора погасителен план неустойката била посочена по размер на 571,51 лв., като била включена в размера на дължимите погасителни вноски / лист 9/ .

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, 2 сумата по който е била усвоена. Факта на сключване на договора и получаване на заемната сума не е спорен между страните.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение по договора относно връщане на заетата сума и плащане на възнаграждение за това, а при неизпълнение на акцесорно задължение - да се предостави обезпечение на кредитодателя. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото изискванията към поръчителите са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения срок информация, а срокът за предоставяне е изключително кратък. Такъв срок е препятствие за изпълнението на поетото задължение, тъй като изискванията свързани с предоставяне на доказателства за доход и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити изискват време. Прехвърлянето на задълженията относно проучване на кредитоспособността на поръчителите на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.27 от договора и уточнена като размер погасителния план. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Съдът намира, още че така както е уговорена неустойката цели да заобиколи ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като се установи, че ако бъде включена в ГПР, доколкото не представлява разход по чл.19, ал.3 ГПК, тъй като не е свързана с неизпълнение на основното задължение по договора, тя бил довела до значително оскъпяване на кредита. Това я прави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск относно нищожност на клаузата неустойката е основателен и следва да се уважи.

По разноските:

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 50 лв. заплатена държавна такса.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна 3 помощ съобразно чл.38, ал.1, т.3, пр.2-ро от ЗАдв. Това обстоятелство е надлежно отбелязано в договора за правна защита и съдействие / лист 11/. Законът не изисква представяне на доказателства относно наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, поради което и доводите на ответника в тази насока са неоснователни. Следва в тази връзка да се има предвид, че посоченото от ответника в молбата му от 18.10.2025г. обстоятелство, че процесуалният представител на ищеца е представил по други дела договори за предоставяне на безплатна правна помощ на същото основание от Закона за адвокатурата може да обоснове само предположение, но не и категоричен извод за злоупотреба с право. Съдът намира обаче, че е основателно възражението на ответника възражение за прекомерност на претендираното от представителя на ищеца възнаграждение -400 лв. Защитата е осъществена по един иск с цена 569,51 лв. По делото е проведено едно съдебно заседание като адвокатът е предоставил писмено становище. Делото не се отличава с значителна фактическа сложност, нито правната му сложност е значителна. Поради това съдът намира, че възнаграждението за безплатна помощ следва да се определи в размер на 200 лв. Подобен размер съдът намира за справедлив с оглед изложените погоре обстоятелства и съобразен с необходимото време и усилия, положени във връзка със защитата.

Предвид постановяване на решението след 01.01.2026г., тоест след въвеждане на еврото в Република България, сумите за разноски следва да се присъдят в евро, като за пълнота се посочи и левовата им равностойност.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, на осн. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.19, ал.4 и 5 ЗПК и чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречаща на закона, по иска предявен от М. Д. П. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. К. Р. № ** против "Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. Оборище №13 Б, клаузата на чл.27, ал.1 договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****/ **** г., с която е уговорено заплащане на неустойка в размер на 569,51 лв.

ОСЪЖДА "Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. Оборище №13 Б да заплати на М. Д. П. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. К. Р. № ** на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 25,56 евро /равняващи се на 50 лв./, деловодни разноски.

ОСЪЖДА "Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на 4 управление гр. Шумен, пл. Оборище №13 Б да заплати на адв. С. Н. с адрес гр. П., ул.

Й. Г. № **, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 102,26 евро /равняващи се на 200 лв./,представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5