Определение № 302 от 04.03.2026, Районен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. Благоевград, 04.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20261210100608 по описа за 2026 година

Производството по настоящото гр.д.№608/2026г. по описа на Районен съдБлагоевград е образувано по искова молба вх.№5160/27.02.2026г., подадена от „С представлявано от Т, против „И р-н Л представлявано от управителя М...за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1898/17.11.2025г. по ч.гр.д.

№3455/2025г. по описа на Районен съд-Ш...

При извършената проверка на исковата молба, на основание чл.130 от ГПК, съдът констатира, че предявеният иск е недопустим.

Горният извод съдът прави въз основа на приложените по делото материали, от анализа на които се установява следното:

Ищецът „С е подал заявление с вх.№20243/17.11.2025г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответника „Ивис – Проектиране и дизайн 2017“ ООД, по което е образувано ч.гр.д.№3455/2025г. по описа на Районен съд-Ш. Съдът е уважил заявлението и е издал в полза на заявителя срещу длъжника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1898/17.11.2025г. по ч.гр.д.

№3455/2025г. по описа на Районен съд-Шумен.

Заповедта за изпълнение е изпратена за връчване на вписания в ТР адрес на управление на дружеството гр.С откъдето съобщението се е върнало на 20.11.2025г. невръчено с отбелязване, че на адреса няма офис, служители и табели, на адреса се помещава адвокатско дружество.

При тези данни, заповедният съд с Разпореждане от 25.11.2025г. е разпоредил заповедта да се връчи чрез залепване на уведомление на вписания в ТР адрес на дружеството, но уведомление не е залепено, а повторно призовкаря е удостоверил, че на адреса няма такава фирма. С Разпореждане от 28.01.2026г. на основание чл.415, ал.1 от ГПК съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването следва да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Искът е предявен в срок.

1

При така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и надлежното извършване на процедурата по връчване на заповедта за изпълнение в рамките на заповедното производство, като преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 от ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск /т.10а от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че не са били налице предпоставките по чл.415, ал.1 от ГПК за даване на указания за предявяване на иск за установяване на дължимостта на вземането по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато възражението е подадено в срок /т.1/ и когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението /т.2/. В настоящия случай длъжникът не е подал възражение, поради което не е налице основание по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за даване на указания за предявяване на иск.

Не е било налице и основание по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за даване на указания за предявяване на иск.

Съгласно чл.50, ал.1 от ГПК, мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. В случая видно от върнатите отрязъци от съобщения, на адреса няма офис, служители и табели на дружеството, а се помещава адвокатска кантора. Поради това доколкото в настоящия случай заповедта е издадена срещу длъжник, който е юридическо лице, то приложима е и разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК, тъй като видно от приложените по делото съобщения, дружеството-длъжник е напуснало адреса и в регистъра не е вписан новият му адрес, поради което всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. При тези данни, следва да се счете, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на влязлата в сила заповед е следвало да се издаде изпълнителен лист.

Разпоредбата на чл.50 ал.4 от ГПК предпоставя поставяне на уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК само в хипотеза на невъзможен достъп до иначе помещаваща се на адреса канцелария на търговското дружество или при неоткриване на лице, съгласно да получи призовката-но при безспорно обитаване на адреса от дружеството. При липса на офис на търговското дружество на адреса по седалището му /независимо дали изобщо се е помещавало на същия или впоследствие го е напуснало/ функцията на уведомлението по чл.47, ал.1 от ГПК е изначално компрометирана и поставянето му е напълно безсмислено /Решение №237 от 28.04.2025г. по гр.д.

№508/2025г. на ВКС, III г.о/. В случая не са били налице предпоставките за залепване на уведомление по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, а и видно от 2 заповедното производство уведомление не е било залепено на адреса. Поради това не са налице кумулативните предпоставки за приложение на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Отделно от това, в практиката се приема, че в хипотезата на длъжник - юридическо лице или търговец, след редовно връчване по реда на чл.50, ал.2 или ал.4 от ГПК /със залепване на уведомление/ и с изтичане на срока за възражение, заповедта влиза в сила. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се препятства надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради липсата на правен интерес от воденето на иск за установяване съществуването на вземането.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че заповедта за изпълнение е била редовно връчена при условията на чл.50, ал.2 от ГПК и поради неподадено в срок възражение е влязла в сила, поради което за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, а производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А искова молба вх.№5160/27.02.2026г., подадена от „С представлявано от Тпротив „И Е ж.к.Л , представлявано от управителя М, и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№608/2026г. по описа на Районен съд-Благоевград.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 3