Решение № 363 от 02.10.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 2409/2026
- Вид
- Решение № 363
- Подписан
- 02.10.2026
- Състав
- Тодор Минов
Цитирани разпоредби
- чл. 32, ал.1 · Закон за висшето образование
- чл. 260, ал.1 · Закон за обществените поръчки
- чл. 29, ал.3 · Закон за обществените поръчки
- чл.36, ал.1, т.6 · Закон за обществените поръчки
- чл. 5, ал.2, т.14 · Закон за обществените поръчки
- §2, т. 43 · Закон за обществените поръчки
- чл. 72 · Правилник за прилагане на Закона за обществените поръчки
РЕШЕНИЕ
№ 363 гр. гр. Стара Загора,, 02.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Теодора Т. Петрова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20265530202409 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Предупреждение по чл. 28, ал.1 ЗАНН, № 11-01-452 от 03.07.2026 година на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което за извършено нарушение по чл. 29, ал.3, във връзка с ал.1, във връзка с чл.36, ал.1, т.6 от Закона за обществените поръчки, Д. Ж. Я., ЕГН: ********** е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено предвиденото административно наказание.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното предупреждение и се моли съда същото да бъде отменено.
Въззиваемият, взема становище, че издаденото предупреждение е правилно и законосъобразно и моли съда същото да бъде потвърдено .
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя Д. Ж. Я. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 11-01-452/13.05.2026 година, за това, че на 26.05.2023 година, в град Стара Загора, професор д-р Д. Ж. Я. в качеството си на ************, град Стара Загора и публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал.2, т.14 от Закона за обществените поръчки в периода от 25.04.2023 г. до 25.05.2023 г., включително не е изпратил до Агенцията по 1 обществени поръчки /АОП/ за публикуване в регистъра на обществените поръчки /РОП/ информация по образец – обявление за изпълнение на Договор за обществена поръчка №476-АТК/13.12.2022 г. с ************, в законоустановения срок – до 30 дни от приключване на договора. В обстоятелствената част на АУАН се посочва, че последното плащане по договора е извършено на 24.04.2023 година, като след тази дата, до изтичане срока на договора – 12.12.2023 година от ************ не са заявени, а от ************ не са доставени органични и и неорганични торове до достигане на договорираната максимална стойност на обществената поръчка от 74 196 лв. с ДДС. Сочи се, че възложителя е следвало да изпрати за публикуване обявление за приключване на договор за обществена поръчка в 30 дневен срок от извършване на последното дължимо плащане на 24.04.2023 година, тоест до 25.05.2023 година, включително но от извършената проверка е установено, че то е изпратено на 31.01.2024 година или с 249 дни закъснение. Тази фактическа обстановка актосъставителят е възприел като нарушение по чл. 29, ал.3, във връзка с ал.1, във връзка с чл. 36, ал.1, т.6 от Закона за обществените поръчки.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН, жалбоподателят е депозирал възражение срещу така съставения АУАН.
При съобразяване на така установената фактическа обстановка, административно-наказващият орган е приел, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, като е извършил преценка, че в случая следва да бъде приложена хипотезата на чл. 28, ал.1 ЗАНН, като е предупредил жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено предвиденото административно наказание.
При преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представената по делото справка за отговорните длъжностни лица в ************, с Решение на ОС на ************ от 27.11.2019 година и Решение на ОС от 15.05.2023 година, жалбоподателят е бил избран за ************ ************, като правомощията му са били прекратени със Заповед за прекратяване № 23/02.06.2026 година;
По делото е представен Договор № 476 АТК/13.12.2022 година, с предмет Видно от този договор, ************, представляван от ректора – проф. Д. Я. е възложил на дружеството ************, град София да изпълни на свой риск обществена поръчка с предмет „Периодична доставка на органични и неорганични торове за нуждите на АТК към ************“. Съгласно чл. 3 от договора възложителят може да заявява различни количества от отделен вид стоки като ги заплаща съобразно единичната цена за съответния артикул, посочена в Ценовото предложение на изпълнителя. Според чл. 4 от договора – срокът на действие на последния е 12 месеца, а видно от чл. 9, ал.1 от договора – стойността му е 61830,00 лв без ДДС, равняваща се на 74196,00 с ДДС.
Видно от фактура №0000001254/19.12.2022 година и Платежно нареждане от 2
19.12.2022 година, ************ е заплатил на ************ сума в размер на 71 280,00 лв.за 39,600 тона Амониев нитрат. От представените по делото Фактура № 1000001417/18.04.2023 година и Платежно нареждане от 21.04.2023 година, ************ е заплатил на ************ сума в размер от 180,00 лв. за 2 броя NPK 16:16:16 (25 кг.).
По делото се представя и Обявление за приключване на договор за обществена поръчка с предмет „периодична доставка на органични и неорганични торове за нуждите на АТК към ************. Обявлението е публикувано в регистъра на Обществените поръчки на 31.01.2024 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 29, ал.1 от Закона за обществените поръчки възложителите изпращат за публикуване обявление за приключване на договор за обществена поръчка или рамково споразумение, като съгласно ал.3 на същата разпоредба обявлението по ал. 1 се изготвя по образец и се изпраща в срок до 30 дни от настъпване на съответното обстоятелство по ал. 1.
По отношение субекта на нарушението:
Фактическият състав на разглежданото административно нарушение предвижда специално качество на субекта на нарушението, а именно – „възложител“ по смисъла на Закона за обществените поръчки. Съгласно чл. 5, ал.1 от Закона за обществените поръчки Възложителите отговарят за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от обществените поръчки. Ал.2, т.14 от същата разпоредба гласи, че публични възложители са представляващите публичноправните организации. В §2, т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки е дадено легалното определение на понятието „Публичноправна организация“, както следва:
"Публичноправна организация" е юридическо лице, за което са изпълнени следните условия: а) създадено е с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер; б) финансирано е с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от публичен възложител по чл.
5, ал. 2, т. 1 - 14. Нуждите от общ интерес имат промишлен или търговски характер, когато лицето действа в нормални пазарни условия, стреми се да реализира печалба, като самостоятелно понася загубите от извършване на дейността си. Лечебно заведение търговско дружество, чийто капитал е поне две трети частна собственост, финансирано с повече от 50 на сто от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации; или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има административен, управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавните, регионалните или местните органи или от други публичноправни организации, и което има промишлен или търговски характер, макар да задоволява нужди от общ интерес, не е "публичноправна организация" по смисъла и за 3 целите на Закона за обществените поръчки.
От представените по делото писмени доказателства се установява, а и не се оспорва в жалбата, че към момента на обявяване и провеждане на процесната обществена поръчка, както и по време на действие и прекратяване действието на договор Договор № 476 АТК/13.12.2022 година ************ ************ е бил жалбоподателят – Д. Ж. Я..
В тази връзка съдът намира, че административно-наказателната отговорност е ангажирана правилно. Съгласно чл. 32, ал.1 от Закона за висшето образование, именно ректорът представлява висшето училище. Трайна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че висшите училища представляват публично-правни организации /Решение №8105/18.07.2025 година по к.а.н.дело №1179/2025 година на Административен съд Варна;
Решение № 8411/26.06.2026 година по к.а.н.дело № 1300/2026 година на Административен съд Варна; Решение № 544/20.04.2022 година по к.а.н.дело №164/2022 година на Административен съд Варна и други/. Доколкото съгласно цитираната разпоредба от ЗВО именно ректорът на всяко висше учебно заведение се явява негов законен представител. В тази връзка и неоснователни се явяват възраженията в жалбата за неправилно ангажиране на административно-наказателната отговорност, тъй като именно жалбоподателят притежава изискуемото от закона специално качество на субект на нарушение, елемент от фактическия състав на нарушението. Неоснователни се явяват и исканията за установяване на факти, свързани с управлението и вътрешноведомствената организация на ************, тъй като същите се явяват неотносими към правния спор.
По отношение на изпълнителното деяние:
Изпълнителното деяние на разглежданото административно нарушение се осъществява чрез бездействие – непубликуване в срок на обявление за приключване на обществена поръчка в регистъра за обществените поръчки. От доказателствата по делото, се установява, че обявлението за приключване на процесната обществена поръчка е публикувано на 31.01.2024 година. Безспорно е и по делото, че обявлението е публикувано след изтичане на законоустановения 30 дневен срок от приключване на договора за обществена поръчка.
В случая, с оглед пълнота на изложението, следва да се вземе под внимание, моментът, който административно-наказващият орган е приел за начало на този срок – датата на последното плащане по Договор № 476 АТК/13.12.2022 година за сумата по фактура 1000001417/18.04.2023 година – 180,00 лева /АНО приема 24.04.2023 година за датата на плащане, тъй като тази дата е посочена в справката за извършени плащания по договора, но видно от платежното нареждане за тази сума – плащането е извършено на 21.04.2023 година/. Не е съобразено от Административно-наказващия орган, обаче, че цитираният договор е такъв за продължително изпълнение, като във всеки един момент от действието на същия, възложителят е имал възможност да заяви съответните стоки, предмет на договора. Действително, съгласно чл. 72 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, за целите на предоставяне на информацията по чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗОП договорът за обществена поръчка се счита за изпълнен от извършването на последното 4 действие, свързано с предоставяне на уговорения резултат, или от извършването на последното дължимо плащане - в зависимост от това кое обстоятелство настъпва последно.
В случаите, когато има гаранционен срок, той не се взема предвид. Доколкото обаче самият възложител е можел да получи резултат до края на договора, то и договорът следва да се счете за изпълнен в последния момент, в който възложителят е можел да заяви стоки по договора, а именно – 13.12.2023 г., следователно 30 дневния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 29, ал.3 от Закона за обществените поръчки изтича на 12.01.2024 година. Иначе казано, жалбоподателят е просрочил установения срок с 19 дни. Това обстоятелство действително определя случаят като маловажен.
Нарушението е от категорията на формалните - за извършването му не се изисква настъпването на конкретен противоправен резултат.