Решение № 1466 от 17.05.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 6189/2021
- Вид
- Решение № 1466
- Подписан
- 17.05.2022
- В сила
- 11.06.2022
- Състав
- Антония Светлинова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 645, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 717з, ал. 1 и ал. 2 · Търговски закон
- чл. 717з, ал. 1 и ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1466 гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Дияна Димитрова като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110106189 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „М.п.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: София, р-н Изгрев, ул.
***, партер, офис 4, представлявано от управителя К.Д.М., срещу „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, общ.
Аксаково, обл. Варна, ***, представлявано от управителя Я.Й.Я., обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 758,74 лв., представляваща незаплатена стойност на потребена електроенергия за м. ноември 2017 г., дължима по договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 04.11.2016 г., сключен между ответника и „Ф.е.“ ООД-в несъстоятелност, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 227,64 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 11, ал. 5 от договора в размер на законната лихва, начислена за периода от 14.12.2017 г. до 03.02.2021 г., вкл., които вземания са възложени на ищеца „М.п.“ ЕООД с постановление № 260000/06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, VI-19 състав, и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 1722/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 04.11.2016 г. между ответника „Е.“ ЕООД, в качеството му на купувач, и „Ф.е.“ ООД-продавач, е сключен комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги. Излага, че по силата на 1 договора „Ф.е.“ ООД се е задължило да продава на ответното дружество комбинирана електрическа енергия, както и да му предоставя услугата „Отговорност за балансиране“, като поема за своя сметка отговорността за небалансиране на потреблението му, и услугата „Прогнозиране на потреблението“, като изготвя прогнозни графици за доставка на електрическа енергия до обектите на потребление, срещу насрещното задължение на ответника да заплаща цената на доставените количества ел.енергия в размер на 77,50 лв./МВч, отчетени съгласно СТИ в точките на присъединяване и остойностени с издавани от търговеца месечни фактури, в които са включени и допълнителните му задължения за акциз, ДДС, такса „Задължение към обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос. Твърди, че според договора плащането по фактурите е дължимо в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставка. Излага, че за м. ноември 2017 г. „Ф.е.“ ООД е доставило на ответника договореното количество електроенергия и същата е измерена по предвидения в договора ред и фактурирана на стойност 758,74 лв.
Поддържа, че същата не е заплатена в уговорения срок до 14.12.2017 г., поради което за ответника е възникнало и задължение за заплащане на предвидената в чл. 11, ал. 5 от договора неустойка за забава в размер на законната лихва, която за периода от 14.12.2017 г. до 03.02.2021 г., вкл., възлиза на 227,64 лв.
Твърди, че срещу дружеството – продавач „Ф.е.“ ООД е открито производство по несъстоятелност и с влязло в сила на 29.01.2021 г. постановление № 260000/06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, VI-19 състав, вземанията му срещу ответника по процесния договор, продадени от синдика на проведен на 21.12.2020 г. търг с тайно наддаване, са възложени в негова полза. Твърди още, че за тези вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е възразил.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените установителни искове и присъждане на разноски по заповедното и исково производство, вкл. адвокатско възнаграждение. Прави възражение за недължимост на претендираното от длъжника адвокатско възнаграждение за подаване на бланкетно възражение по заповедното дело, евентуално – за намаляването му като прекомерно.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между него и „Ф.е.“ ООД - в несъстоятелност е сключен процесният договор, но твърди, че всички фактурирани стойности на потребена електроенергия са заплатени от него.
Поддържа, че освен плащанията по издадените фактури той е извършвал още и ежемесечни авансови плащания за бъдещ период, съобразно уговореното в договора. Твърди, че последно получената от него фактура е с № 1000105496/31.10.2017 г. на стойност 593,87 лв. за отчетния период от 01.10.2017 г. до 31.10.2017 г. и същата е заплатена на 08.11.2017 г. Излага, че на същата дата е заплатил авансово и получената следваща фактура № 2085/31.10.2017 г. с падеж 06.11.2017 г., в която е остойностена в размер на 593,86 лв. бъдещата прогнозна стойност на електроенергията за процесния м. ноември 2017 г. Твърди, че други счетоводни документи не е получавал, нито има данни такива да са издавани, вкл. в постановлението за възлагане, от което ищецът черпи правата си. Затова и намира, че не дължи процесната 2 главница и изискуемостта на същата изобщо не е настъпила. Оспорва още, че реално потребените от него количества електроенергия за м. ноември 2017 г. възлизат на претендираната стойност от 758,74 лв. В условията на евентуалност поддържа, че от тази стойност следва да бъде приспадната авансово заплатената от него сума в размер на 593,86 лв. за същия период на потребление. Оспорва също и дължимостта на търсената неустойка за забава с аргумент, че вземането не е индивидуализирано в достатъчна степен, вкл. с посочване на главницата, върху която е начислена неустойката, и нейният размер.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски за заповедното и исковото производство, вкл. адвокатско възнаграждение.
В депозираното пред заповедния съд възражение длъжникът (сега ответник) е направил идентични възражения и е релевирал възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъденото в полза на заявителя адвокатско възнаграждение с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Предварително депозира писмено становище, с което поддържа исковата молба. Във връзка с възраженията в отговора допълва, че процесните вземания били установени в производството по несъстоятелност чрез приетите там експертизи и постановлението за възлагане на вземанията било официален документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила, който надлежно го легитимирал като кредитор по тях. Оспорва да е извършено твърдяното от ответника авансово плащане за м. 11.2017 г. по посочената в отговора фактура № 2085/31.10.2017 г. и намира за неоснователно възражението за прихващане с вземането по нея. Отделно счита, че изявлението за прихващане следвало да бъде направено пред синдика на „Ф.е.“ ООД - в несъстоятелност, като се позовава на чл. 645, ал. 2 ТЗ.
Ответникът се представлява в открито заседание от процесуалния му представител адв. м. ж., който поддържа отговора на исковата молба и направеното в него искане по същество. Претендира и разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено обстоятелството, че между ответника „Е.“ ЕООД и „Ф.е.“ ООД-в несъстоятелност е сключен процесният комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 04.11.2016 г. Същото се потвърждава и от приобщения договор № FE9000281/04.11.2016 г., сключен при Общи условия (л. 9-10).
От съдържанието на договора се изяснява още, че „Ф.е.“ ООД, като търговец, се е задължило да продаде, а „Е.“ ЕООД, като клиент, да закупи и получи активна нетна електрическа енергия, измерена в точките за измерване, в сроковете и при условията в договора (чл. 1, ал. 1 от ОУ). Клиентът се е задължил за периода на действие на договора да закупува и приема активната 3 ел.енергия от търговеца в точките на присъединяване към съответната преносна или екектроразпределителна мрежа на обектите му, посочени в индивидуалния договор (чл. 3, ал. 1 от ОУ), както и да заплати на търговеца възнаграждение според отчетените количества ел.енергия от търговските електромери след получаване на сетълмент за дадения период на отчитане, изпращан от собствениците на измервателните уреди, в съответствие с ПТЕЕ (чл. 3, ал. 2 от ОУ). Според договора цената за закупената и доставена ел.енергия, отчетена от средствата за измерване в точките на присъединяване, е в размер на 77,50 лв./мВтч, която не включва цени за мрежови услуги, добавки и др. услуги (чл. 10, ал. 1 от ОУ). Уговорено е, че за дължимото плащане на доставената ел. енергия през всеки месец търговецът издава фактура до 10-то число на следващия месец, платима от клиента до 14-то число на месеца, в който фактурата му е изпратена от търговеца (чл. 11, ал. 1 и ал. 5 от ОУ). При забава в плащането по издадени фактури е предвидена мораторна неустойка в тежест на клиента в размер на годишната лихва, определена като основен лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 лихвени пункта, дължима върху размера на забавеното плащане за всеки ден забава (чл. 11, ал. 5 от ОУ). Договорена е и възможност за заплащане на дължимата сума за ел.енергия на база прогнозно потребление, в който случай търговецът издава фактурата за текущия месец и при заплащане на същата извършва последващо периодично изравняване на дължимата сума според реално измерените със СТИ количества потребена ел.енергия, като включва дължимото изравнително плащане във фактурата за съответния месец, в който е извършено изравняването (чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ОУ).
Приобщено по делото е и влязло в законна сила на 29.01.2021 г. постановление № 260000 от 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. на СГС (л. 5), с което са възложени върху „М.п.“ ЕООД срещу продажна цена от 26700 лв. следните имуществени права от масата на несъстоятелността на „Ф.е." ООД /в несъстоятелност/, а именно: вземанията на „Ф.е.“ ООД - в несъстоятелност към клиенти за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги в общ размер на 1635182,24 лв., съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна оценка. Приложен е и посоченият опис към постановлението (л. 6-8), в който фигурира вземане към „Е.“ ЕООД в размер на 758,74 лв.
От страна на ответника са представени следните фактури, издадени от „Ф.е.“ ООД с получател „Е.“ ЕООД, а именно:
- фактура № 1000105496/31.10.2017 г. за посочен обект: по приложение Договор № FE 9000281, клиентски № **********, с която е остойностена в размер на 593.87 лв. цената за снабдяване и разпределение на електрическа енергия за периода от 01.10.2017 г. до 31.10.2017 г., и е отразен срок за плащане до 14.11.2017 г. (л. 37), и
- фактура № 0000002085/31.10.2017 г. на стойност 593.87 лв. с посочено основание: аванс по д-р FE 9000281/01.11.2016 г. и срок за плащане до 06.11.2017 г. (л. 39).
Видно от приложеното извлечение по разплащателна сметка № *** открита в „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр „Е.“ ЕООД (л. 40), сумите по двете фактури са заплатени в полза на издателя им „Ф.е.“ ООД на 08.11.2017 г.
Ангажирано от ответника е и удостоверение, издадено от „Ф.е.“ ООД (л. 61), според което към 08.11.2017 г. „Е.“ ЕООД има просрочени неплатени 4 задължения към „Ф.е.“ ООД в размер на 593.87 лв.
По инициатива на ищеца е събрана и приобщена към доказателствения материал справка от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (л. 57), според която на основание подадени от „Ф.е.“ ООД месечни справки „Е.“ ЕООД е било включено като непряк член в стандартна балансираща група на „Ф.е.“ ООД за периода 01.07.2015 г. – 01.12.2017 г., вкл.