Решение № 7 от 12.01.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Асеновград, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200532 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-21/02.07.2025г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 60а ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ - ред. ДВ бр. 86 от 2023 г. е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.52 ал.5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г./Отм.

ДВ бр. 28 от 2024 г./

Срещу наказателното постановление е депозирана жалба от санкционираното дружество „***“ ЕАД, чрез пълномощника – юрисконсулт *** в законоустановения 14 -дневен срок. С жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника – юрисконсулт Андонова се атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, отрича се извършването на нарушението, навеждат съображения, че НП е издадено при съществени нарушения на административно- производствените правила в процедурата по издаването му и относно задължителното му съдържание, както и при неправилно приложение на материалния закон. Алтернативно се претендира и маловажност на нарушението и приложението на чл. 28 от ЗАНН. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна Председателят на КЕВР, се представлява по делото от юрисконсулт Ненков, който моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите изложени в жалбата и от страните намери за установено следното: Жалбата е подадена в 1 срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, съдът установи следното: „***“ ЕАД притежавало Лицензия № Л-140-07/13.08.2004г. за дейността „Разпределение на електрическа енергия.“ На 03.04.2023 г. „***“ ООД е подало заявление №4567007 от 03.04.2023г. за проучване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. В посоченото заявление е декларирано, че произведената електрическа енергия ще се отдава изцяло в електроразпределителната мрежа. Тъй като заявлението касае електрическа централа, която не попада в обхвата на глава IV от Закона за енергията от възобновяеми източници и на глава V от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г.

(отм. ДВ,бр. 28 от 2024 г.), съгласно чл. 101 от Наредбата , за всички неуредени случаи в глава V се прилагат разпоредбите на глава IV от нея. Чл.

52 ал.5 от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. (отм. ДВ ,бр. 28 от 2024 г.) съдържа правилото, че когато представените информация и документи са непълни или не отговарят на изискванията на наредбата, мрежовият оператор в 14-дневен срок от постъпване на искането писмено уведомява лицето, подало искането. По силата на това правило мрежовия оператор ***“ ЕАД е следвало да уведоми заявителят „***“ ООД в срок до 18.04.2023 г. в случай, че документацията е непълна или не отговаря на изискванията. Това обаче е било сторено с писмо от 07.06.2023 г. изпратено на адреса на дружеството, т.е. около месец и половина по-късно.

За така констатираното нарушение в хода на проверката по документи на 25.03.2025 г. бил съставен АУАН срещу „***“ ЕАД , като актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството М.К.. Същата го подписала без възражения. Такива били подадени в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от АНО. Въз основа на така съставеният АУАН, по-късно от компетентния за това орган - Председателя на К Е В Р е издадено атакуваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосоченото правно основание н а „***“ ЕАД е наложено съответното административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя в качеството на свидетел М. А., както и от приложените по делото писмени доказателства, изготвени в хода на АНП и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност. Съдът кредитира показанията на актосъставителя, като ги намира за обективни, последователни и логични.

Същите са в пълен синхрон и с писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: На базата на всички, събрани по делото писмени и гласни доказателства, по делото безспорно се установява, че ***“ ЕАД не спазило 14дневния срок по чл. 52 ал.5 от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. (отм. ДВ бр. 28 от 2024 г.), в който е следвало писмено да уведоми лицето подало искането, в случая „***“ ООД, че представените информация и документи са непълни. Този срок тече от датата на входиране на заявлението 03.04.2023 г. и изтича на 17.04.2023 г. Като до 18.04.2023 г. не е изпратило уведомлението за 2 горните обстоятелства /това е сторено с писмо едва на 07.06.2023 г./ същото безспорно е реализирало нарушението по чл. 52 ал.5 от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. (отм. ДВ бр. 28 от 2024 г.) . Нарушението е формално и съставът му се реализира при неизпълнение на задължението в законоустановения срок, без да е необходимо настъпването на определени съставомерни последици.

При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е съставен от компетентно лице в кръга на неговите правомощия и при спазване на процедурата за съставянето му по чл.40 и чл.43 от ЗАНН. При проверката на НП относно формалните изисквания за неговата законосъобразност и на процедурата по издаването му, съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП е издадено от компетентния за това орган, по реда на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН, и в преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57 ал.1 от ЗАНН. Конкретните обстоятелства по извършването на нарушението са подробно и ясно описани в НП, включително и времето на извършването на нарушението ,поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Правилно нарушението е съотнесено към санкционната разпоредба на чл.60а ал.1 от ЗЕВИ /ред.ДВ бр.86 от 2023 г./, който действително се явява поблагоприятен закон от чл. 206 ал.1 от Закона за енергетиката. Това е така по следните съображения.

Както вече се изложи по-горе, редът за присъединяване на обекти на производители към преносната или към разпределителните мрежи са уредени в Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (приложима към момента на процесното деяние и отм.

2024г.,/ По-конкретно, редът за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници за процесната електроцентрала е регламентиран в Глава четвърта от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. (отм.).

Съгласно правилото на чл. 3 ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Към момента на процесното деяние на 18.04.2023 г. е действала редакцията на посочената разпоредба – чл.60а ал.1 от ЗЕВИ след изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., съгласно която: "На енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл. 26, ал. 3 или на чл.

31, ал. 10, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.".

Действително видно от съдържанието и е, че към този момент посочената санкционна разпоредба не е предвиждала налагане на санкция за нарушение на срок по процедура за приемане на документи за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в Наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, за каквото деяние е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В нормата на чл. 52 ал. 5 от Наредбата обаче е предвидено задължение за мрежови оператор, до когото е подадено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електрическите мрежи, извън тези, уредени по 3

ЗЕВИ, когато представените информация и документи са непълни или не отговарят на изискванията на наредбата, в 14-дневен срок от постъпване на искането писмено да уведоми лицето, подало искането. Неизпълнението на това задължение осъществява състав на административно нарушение към момента на извършването му. Това нарушение към момента на извършването му е било наказуемо по чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката, в която санкционна разпоредба предвиденото наказание е определено в диапазона 20 000лв. – 1 000 000лв. Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи обаче е отменена с новата Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (2024 г.), която също е издадена на основание чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката. След отмяната на обсъжданата Наредба наказуемостта на деянието не е отпаднала. Новата Наредба № 6, също издадена на основание чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, предвижда същото задължение за субекта на нарушението , но вече в чл. 51, ал. 5, при това в по-кратък срок – в седмодневен срок от подаване на искането. Затова няма основание да се приеме, че към момента на извършване на нарушението и към момента на издаване на наказателното постановление е отпаднала наказуемостта на деянието. В същото време, нормата на чл. 60а, ал.1 от ЗЕВИ в редакцията, действаща към момента на издаване на наказателното постановление 02.07.2025 г., предвижда за такова нарушение по-нисък начален праг на наказанието спрямо нормата на чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката и затова правилно е приложена от административно-наказващия орган като поблагоприятен закон. Разпоредбата на чл. 60а ал.1 е следната: „На оператор на електропреносна или електроразпределителна мрежа, който наруши разпоредба на чл. 26 и/или срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в този закон или в Наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката – такава е Наредба № 6, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 1 000 000 лв. Ето защо правилно е приложеното правилото на чл. 3 ал.2 от ЗАНН за приложимост на по-благоприятния закон при последващи различни нормативни разпоредби до влизане в сила на НП. В случая най благоприятното нормативно препращане е именно към приложението на чл.

60а ал.1 от ЗЕВИ /ДВ бр.86 от 2023 г./, който поради горните съображения е по-благоприятен от чл.206 ал.1 от ЗЕ.

При определяне размера на наложената имуществена санкция, наказващият орган е съобразил прецизно изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като е оразмерил имуществената санкция в минималния размер на предвидения от закона диапазон за горното нарушение. Така определеният размер на санкцията е в съответствие с тежестта на нарушението, която е сравнително ниска, както и с наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че няма данни по преписката дружеството да е наказвано друг път за нарушения по ЗЕВИ, а също и липсата на данни за настъпили вредни последици от нарушението извън съставомерните. Ето защо съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е определил имуществената санкция в минималния размер предвиден от закона за горното нарушение.

Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря на целите по чл. 12 4 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.