Решение № 2233 от 07.12.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2233 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд

– Пловдив, Второ отделение, 29 – ти състав, в публично заседание, проведено на 14.11.2023 г. в състав:

Съдия: Адриан

Янев при участието на секретаря Полина Цветкова и прокурора Анелия Трифонова, като разгледа административно дело № 2090 по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), във вр. чл.

1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на „Братя Трънкови“ ООД, с която се иска осъждане на Националната агенция по приходите да заплати сумата в размер на 300 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски в административнонаказатлено производство по АНД № 8022/2017 г. по описа на РС – Пловдив, приключило с отмяна на оспореното наказателно постановление, както и сумата от 146,68 лева, представляваща лихва за забава от 01.12.2018 г. до 16.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се направените разноски за адвокатски хонорар и държавна такса.

В исковата молба се посочва, че е постановено влязло в сила решение № 1723/10.10.2018 г. по АНД № 8022/2017 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отменено наказателно постановление № 261488-F260680/27.03.2017 г. на заместник – директора на ТД на НАП - гр. Пловдив. Поддържа, че в това производство са направени разноски в размер на 300 лева за заплащане на адвокатски хонорар. Уточнява, че решението по АНД № 8022/2017 г. по описа на РС – Пловдив е постановено преди измененията на чл. 63 ЗАНН от 29.11.2019 г., поради което единствената възможност за възстановяването на сторените разноски е в настоящото производство. Поддържа, че лихвата за забава се претендира от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление.

Подаден отговор на исковата молба от страна на Националната агенция по приходите, с който се оспорват исковите претенции. Поддържа се, че не е доказана исковата претенция, тъй като липсва доказателства, установяващи уговарянето и заплащането на адвокатския хонорар. Развива доводи, че върху разноски не се начисляват лихви, тъй като приемането на обратното би довело до създаване на привилегия на лицата, подали жалби срещу наказателните постановления, а към онзи момент присъждането на разноски не е било нормативно уредено. Допълнително поддържа, че длъжникът не би могъл да се счита в забава за изпълнение на свое парично задължение, тъй като разноските се определят в настоящото производство.

Представител на прокуратурата изразява становище за основателност на исковата претенция по отношение на главницата. Счита за неоснователна исковата претенция за лихви с доводи, че по вина на ищеца е изминал дълъг период от време, за който се дължи, доколкото не е предявена искова претенция в по – ранен момент.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, че е издадено наказателно постановление № 261488-F260680/27.03.2017 г. на заместник – директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч на „Братя Трънкови“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.

В настоящото производство е приобщено АНД № 8022/2017 г. по описа на РС – Пловдив, от което е видно, че „Братя Трънкови“ ООД е обжалвало наказателното постановление.

Първоначално е постановено определение от 21.12.2017 г., с което е прекратено производството по АНД № 8022/2017 г. по описа на РС – Пловдив, което е обжалвано и отменено с определение № 465/02.03.2018 г. по ч.к.а.н.д. № 237/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като касационната инстанция е дала указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

В касационното производство по ч.к.а.н.д. № 237/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив е приложен договор от 03.01.2018 г. за правна защита и съдействие, сключен между „Братя Трънкови“ ООД и адв. Х.Д., с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. В договора е отбелязано, че хонорарът е заплатен в брой, като същият служи като разписка за получената сума.

В резултат на това е постановено решение № 1723/10.10.2018 г. по АНД № 8022/2017 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отменено издаденото наказателно постановление № 261488-F260680/27.03.2017 г. на заместник – директора на ТД на НАП - гр. Пловдив. Решението е връчено на „Братя Трънкови“ ООД на 16.10.2018 г., а на административнонаказващия орган на 17.10.2018 г. Същото е влязло в сила на 01.11.2018 г., доколкото не е обжалвано от страните в предвидения 14 – дневен срок.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

В тежест на ищеца е да установи следното: отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от орган, принадлежащ към структурата на НАП; наличие на сочените имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на уговорения адвокатски хонорар; наличие на пряка причинно-следствена връзка между наказателното постановление и настъпилия вредоносен резултат (извършени разноски за адвокатски хонорар в образуваното административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление).

Въз основа на мотивите изложени по т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд следва да се приеме, че наказателното постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същият представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателно - правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност.

Незаконосъобразността на властническия акт - наказателно постановление № 261488-F260680/27.03.2017 г. на заместник – директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, от чиято отмяна ищецът черпи претенцията си за обезвреда, е установена с влязло в сила на 01.11.2018 г. решение №

1723/10.10.2018 г. по АНД № 8022/2017 г. по описа на РС – Пловдив. В същото време заместник – директора на ТД на НАП - гр. Пловдив е орган, принадлежащ към структурата на ответната НАП – арг. чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗНАП. В тази връзка е налице първата предпоставка, свързана с отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от орган, принадлежащ към структурата на НАП.

Следващата предпоставка за възникване на правото на обезщетение в хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ е наличието на вредоносен резултат, реално настъпили за ищеца имуществени вреди. По делото се установи, че по ч.к.а.н.д. № 237/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив (образувано по повод оспорено и отменено прекратително определение по АНД № 8022/2017 г. по описа на РС – Пловдив) е приложен договор от 03.01.2018 г. за правна защита и съдействие, сключен между „Братя Трънкови“ ООД и адв. Х.Д.. По силата на този договор е поето задължение от страна на адвоката да осъществява процесуално представителство по обжалване на горепосоченото наказателно постановление. В договора е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което е заплатено в брой при подписването, доколкото това е отразено в клаузата за начина на плащане.

Неоснователни са доводите на ответника, че липсват доказателства за заплащането на адвокатския хонорар и че допълнително е необходимо да се представят разпечатка от счетоводни регистри, разходен касов ордер или друг документ, който да послужи за осчетоводяване на плащането, както и декларация от адвоката, че самоосигуряващо се лице. Това е така, тъй като договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. Свободата на договаряне позволява да се постигне съгласие по въпроси, отнасящи се за начина на плащане, стига да е допустимо от закона (напр. ограничение за плащането в брой). В случая в договора за правна помощ е указан начинът на плащане на хонорара, а именно в брой, а фактът на действителното му плащане е отразен в договора. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение (в този смисъл за мотивите на т. от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по т. д.

№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). По тези съображения не е необходимо представянето на други документи, за да се приеме, че е доказано плащането на адвокатски хонорар. Още повече, че цитираните от ответника документи имат отношение по други по въпроси –осигуряване, редовно водене на счетоводство и т. н. В тази връзка втората предпоставка същото е налице, доколкото имуществената сфера на ищеца се е намалила със сумата от 300 лева, заплатена за адвокатски хонорар.

Налице е пряка причинно - следствена връзка между наказателното постановление и настъпилия вредоносен резултат. Това е така, тъй като разноските за заплащане на адвокатски хонорар са направени по повод образуваното административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление. В случая направените разноски за адвокатски хонорара са по повод водене на дело по неоснователно предизвикан правен спор от орган на НАП, доколкото постановеният съдебен акт е в полза на ищеца, тъй като е отменено наказателното постановление.

В настоящия случай разноските са направени в производството по обжалване на наказателно постановление, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 01.11.2018г. Към онзи момент са липсвали нормативни правила за съда, разглеждащ наказателното постановление, да се произнесе по разпределение на отговорността за направените по делото разноски. Това е така, тъй като такава възможност е предвидена в по – късен момент с измененията на чл. 63 ЗАНН, обн. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. Процесуалната защита по тези дела не е задължителна, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на процесуалните правила. Налице е субективен елемент на санкционираното лице по отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес, налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват имуществена вреда за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, за която държавата дължи обезщетение, т. е. единственият ред за ангажиране на отговорност за направените разноските е предявяване на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Законната лихва върху претендираната сума за обезщетение е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменено наказателното постановление, в който смисъл са разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В тази връзка лихва за забава се дължи от 01.11.2018 г., когато е влезнало в сила решение № 1723/10.10.2018 г. по АНД № 8022/2017 г. по описа на РС – Пловдив, т. е. на 01.11.2018 г. става изискуемо обезщетението за вреди. В тази връзка са неоснователни възраженията на ответника, че длъжникът не би могъл да се счита в забава за изпълнение на свое парично задължение, тъй като разноските се определят в настоящото производство.

Разпечатката съдържа 31 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ec00475-5ca6-4b82-a64d-223169d5c24c