Решение № 190 от 04.11.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Ихтиман, 04.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно наказателно дело № 20231840200375 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „* * ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: град Ихтиман, ул. „*“ № 7, представлявано от * – управител срещу Наказателно постановление № 23-2300165/09.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда София- област“, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 61, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, както и поради неправилно приложение материалния закон. Иска се отмяна на наказателното постановление, евентуално приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. В хода на съдебните прения се излагат подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, в това число неточно описание на твърдяното нарушение, наличие не вътрешно противоречие във фактическата обстановка, изложена в НП. Излагат се аргументи, че установените факти, не обуславят допуснато нарушение на трудовото законодателство. Представя договор за правна защита и съдействие. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание процесуалният представител по пълномощие на административно наказващия орган оспорва жалбата. В хода на съдебните прения излага доводи за законосъобразност на наказателното постановление, счита че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в 1 производството по съставяне на АУАН и издаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол , поради което подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна:

На 07.03.2023г. около 12:15 часа свидетелите И. Г. и К. К., в качеството им на служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, осъществили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект, находящ се в село *, местност „*“ подотдел *, стопанисван от дружество „* * ЕООД, ЕИК: *.

В хода на проверката инспекторите установили свидетеля Р. К. Л. в обекта.

Контролните органи предоставили на Л. декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ по образец, в която свидетелят Р. К. Л. вписал личните си данни, че работи за дружество „* * ЕООД на длъжност „общ работник“ от 07.03.2023г. с работно време от понеделник до петък от 08:00 до 12:00 часа, с един час почивка в работния ден, почивни дни - събота и неделя, срещу трудово възнаграждение - 2 лева на кубик.

В същия ден - 07.03.2023г. контролните органи от ДИТ връчили на дружеството „* * ЕООД чрез свидетеля Велислав В. * – служител на дружеството, призовка по чл. 45, ал. 1 АПК за явяване на 10.03.2023г. в сградата на Дирекцията в град София, за продължаване на проверката по документи, като в призовката е указано на дружеството какви документи следва да представи, в това число и трудови досиета на работещите на обекта лица.

На 10.03.2023г. проверката продължила в сградата на Дирекция „Инспекция по труда София- област“, в присъствието на упълномощен представител на дружеството - *, където на основание представените документи и проверката на обекта от 07.03.2023г. бил съставен протокол за извършена проверка № ПР2308557 от 10.03.2023г.

Въз основа на констатациите от проверката на 10.03.2023г. свидетелят И. Г. на длъжност „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда София област“ съставил в присъствието на свидетелката – К. К. - свидетел по установяване на нарушението и по съставяне на акта, и на упълномощения представител на въззивното дружество акт № 23-2300165 за установяване на административно нарушение затова, че „* * ЕООД, ЕИК: *, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е уредило отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения като не е сключило трудов договор с лицето Р.

К. Л., ЕГН: **********, преди постъпването му на работа. На упълномощения представител на дружеството - въззивник бил връчен екземпляр от съставения АУАН срещу подпис. В АУАН същият вписал бланкетно възражение. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу АУАН.

2

За констатираното с АУАН № 23-2300165 от 10.03.2023г. нарушение било издадено атакуваното в настоящото производство наказателно постановление № 23-2300165 от 09.05.2023г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда София област“, с което на жалбоподателя, в качеството му на работодател на основание чл. 414, ал. 3 КТ била наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 61, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите И. Г., К. К., *, Р. Л., както и чрез приобщените по делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка от 10.03.2023г., идентификационна карта, Правилник за вътрешен трудов ред на „* * ЕООД, декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, заповед № 3-0864 от 17.10.2022г., заповед № ЧР-43/30.01.2023г. и заповед № ЧР-878/24.06.2022г.

От показанията на свидетелите И. Г. и К. К. се установяват непротиворечиво обстоятелствата около извършване на процесната проверка – време, място, начин на извършване, включително и обстоятелството, че Р.

К. Л. е престирал труд товаро - разтоварна дейност в обект – временен склад в близост до сечище, находящо се в землището на село *, местност „*“, в което сечище въззивното дружество извършва сеч. Показанията на проверяващите инспектори се потвърждават и от констатациите в протокола за извършена проверка, декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, собственоръчно попълнена от Р. Л. и АУАН, който на основание чл. 416, ал. 1 КТ има доказателствена сила, която не е оборена от събраните по делото доказателства.

От показанията на свидетелите Г., К. и Л., се доказва, че Р. Л. лично и собственоръчно е попълнил декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, като проверяващите не са му указвали какво да вписва в декларацията.

Твърденията на свидетеля, че проверяващите са му указали как да попълни съдържанието на декларацията, съдът не цени като достоверни, същите представляват защитна теза, която не намира опора в никое друго събрано доказателство по делото и могат да бъдат обяснени с факта, че свидетелят е бил или все още е работник при въззивното дружество. Декларацията, макар и по образец, предоставя възможност на лицето да декларира действителното фактическо положение, а в показанията, дадени в настоящото производство свидетелят Л., посочва, че това, което е написал в декларацията е вярно, което изключва версията на въззивника информацията да му е продиктувана.

Съдът не цени като вярна изложената в показанията на свидетеля * – лесничей при въззивното дружество, фактическа обстановка. Показанията на последния са тенденциозни и същевременно вътрешно противоречиви. Прави впечатление при цялостния прочит на същите, че свидетелят детайлно излага твърдения как е организирал установените на обекта лица да отидат там в процесния ден. От друга страна нелогични звучат обясненията на свидетеля, че не си спомня откъде има мобилния номер на Р. Л., кой му го е посочил, в колко часа се е счупил подвозният камион, който първоначално е бил в сечището. Житейски нелогично е в рамките на един преди обяд, тъй като в 12:15ч. лицата са установени на временния склад, да е натоварена и извозена 20 - 30 кубика дървесина, да се счупи подвозният камион на дружеството, както твърди *, той да се свърже с Р. и същият от град Ихтиман да успее да организира и други лица и в 12:00 часа лицата да са на временния склад при 3 село * – извън град Ихтиман. Самият свидетел * заявява, че е получил обаждане преди 11:00 часа, че е счупен камионът, който първоначално е извозвал дървесина от сечището до ремаркето, а по- надолу в показанията си /л.66 долу/ посочва, че не си спомня в колко часа счупеният подвозен камион се е изместил от обекта. Не съобщава и как е бил преместен. Тоест от показанията следва, че в рамките на около час от установяването, че подвозът е счупен * е организирал установените лица да отидат на обекта, като в това време е търсил на кого да се обади, както заявява, тъй като не познавал Р. Л. преди този момент, а от своя страна Р. е намерил другите две лица – Ч. А. и В.

Б.. Свидетелят Л. заявява, че между обаждането и пристигането на обекта от него и другите две лица минал час. А свидетелката К. заявява, че лесничеят, на който бил връчена призовката по чл. 45, ал. 1 от АПК, споделил, че лицата са работници на дружеството и камионите са собственост на дружеството.

Прави впечатление още, че в показанията си * уклончиво отговаря на въпроса колко време се изисква дървеният материал от сечището да се натовари в подвозния камион и да се превози до временния склад. Свидетелят работи като лесничей, следователно житейски логично е, познавайки точния тип дървесина в това конкретно сечище, да може да прецени за какво приблизително време се товарят 20-30 кубика дърва и се транспортират от сечището до временния склад. Свидетелят отказва да отговори какво се е случило с първия подвозен камион, кога е бил изтеглен от сечището – не е правдиво твърдението му, че не си спомня това обстоятелство. Друго противоречие, което се установява в показанията, е твърдението дали Р. Л. се е обадил на * да му съобщи за счупения камион или * е узнал едва като е дошъл на обекта по обяд, когато там вече са били проверяващите. Свидетелят на два пъти в показанията си казва, че е знаел от свидетеля Л., че и неговият камион се е счупил , а на въпрос на въззиваемата страна дали се е чул с Р. по телефона, да разбере дали той и другите две лица са пристигнали на обекта, свидетелят отрича да е имал такъв разговор, твърди, че нямало обхват. Още повече свидетелят Г. заявява, че инспектиращите са помолили някое от установените три лица да се обади на ръководител на дружеството, на който да се връчи призовката по чл. 45, ал. 1 от АПК. Същата впоследствие е била връчена именно на свидетеля *. Ето защо версията за наличие на друг камион, собственост на свидетеля Р. Л., съдът приема за недостоверна по изложените по- горе съображения.

Всички тези вътрешни противоречия в показанията на свидетеля *, водят до извод, че показанията са недостоверни и представляват защитна теза на въззивната страна, чийто служител е свидетелят, като не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

От правна страна:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления, тоест дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

4

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от съответните органи в кръга на тяхната компетентност, видно от приобщените по делото заповед № 3-0864 от 17.10.2022г., заповед № ЧР-43/30.01.2023г. и заповед № ЧР-878/24.06.2022г. на Директора на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Съдът служебно констатира, че са спазени процесуалните правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Както в АУАН, така и в НП конкретно и ясно са посочени времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е било извършено/установено нарушението. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е издаден на 10.03.2023г. за нарушение, извършено на 07.03.2023г., а НП – на 09.05.2023г., тоест преди изтичането на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.