Решение № 12857 от 21.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12857 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря СА като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110116946 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

21.07.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на десети юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря СА, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 16946/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „СВа“ АД срещу Г. Т. У., в която се твърди, че страните се намирали в облигационно отношение, възникнало по силата на договор при общи условия, като ищецът бил предоставял на ответника ВиК услуги, а именно - за доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Поддържа, че ответникът има 1 качеството на потребител на ВиК услуги, съобразно общите условия и Наредба № 4 за обект – недвижим имот, находящ се в гр. ................................... Навежда доводи, че ежемесечно се фактурирали потребените ВиК услуги за имота, като за период от 12.07.2019 г. до 11.09.2022 г. задължението на ответника било в размер на 2558,46 лева. Твърди, че тъй като сумите не били изплатени в срок и длъжника бил изпаднал в забава се дължало и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 78,14 лева за периода 12.08.2019 г. до 11.09.2022 г. Излага съображения, че била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, но длъжникът бил подал възражение, от което извежда правния си интерес да предяви исковете. Иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи претендираните суми, както и да бъдат присъдени сторените разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, който оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че не е в облигационни отношения с ищеца, не е приемал посочените в исковата молба общи условия и не е бил уведомяван за издадените фактури. Оспорва да дължи лихва за забава, тъй като не му били представени отчетни документи за процесния период. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Иска се отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК услуги – за доставка на питейна вода, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил ВиК услуги – за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача.

Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребитЕ.те и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребитЕ. на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на 2 водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Представено и неоспорено е заявление за откриване на индивидуални партиди и информационен лист от ответника до ищеца, които са подписани от ответника, като същите касаят недвижим имот, находящ се в гр. ...................................

Заявлението за откриване на партида и инфомационният лист по отношение на процесния имот, който са подписани от ответника имат характер на оферта за сключване на договор по смисъла на чл. 13 ЗЗД. След като ищецът е приел офертата и е продължил да доставя ВиК услуги, то следва да се направи извод, че офертата е приета, поради което между страните е възникнало валидно отношение по договор за доставка на ВиК услуги – за доставка и отвеждане на питейка вода при общи условия. Тоест, в процесния случай между страните е налице валидно облигационно отношение по договор за ВиК услуги при общи условия.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (доставка и отвеждане на питейна вода – арг. чл.

110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Прието и неоспорено е заключението на комплексна СТЕ и ССчЕ. От изводите на вещите лица в техническата част се установява, че имотът е водоснабден, като е открита партида на Г. У., като експертът изрично е посочил, че имота е посетен, но никой не й е предоставил достъп до имота. Посочено е, че вземанията за процесния период са формирани въз основа на 4 бр. водомери с посочени фабрични номера, като консумацията е в размер на 862 куб. м.,, а за общи нужди 77,932 куб. м. или общо 939,932 куб. м. В частта на заключението по ССчЕ се изяснява какви са били цените за процесния период, които са били 3 определени, като експертът е посочил, че размерът на дължимите суми за главница е в размер на 2558,46 лева, а за мораторна лихва в размер на 413,25 лева.

Съдът, като извърши преценка на заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компететнтно и добросъвестно. Вещите лице са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода на правния спор или са недобросъвестни.

Следователно с оглед кредитираното и неоспорено заключение на комплексната СТЕ и ССчЕ следва да се направи извод, че действително ищецът за процесния период е предоставял ВиК услуги на отвентика.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални предпоставки, като претенциите следва да бъдат уважени – в цялост с оглед спазването на принципна на диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), който е основен за българския граждански процес.

Въпреки това ответникът е навел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да бъде разгледано и да се вземе предвид.

Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което с оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от 22.12.2022 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

При това положение с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното възражение за давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. , „понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност”. Следователно при съобразяване на момента на подаване на исковата молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди 22.12.2019 г. са погасени по давност.

В случая обаче следва да се вземе предвид, че с оглед чл. 3, т. 2 от Закона за а мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, 4 бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Като съобразно § 13 ПЗР на ЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрЕ. да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник" – т. е. давностните срокове са продължило да текат от 21.05.2020 г. Ето защо вземането за погасителна давност е основателно за периода 12.07.2019 г. до 14.10.2020 (включително) за сумата от 1197,89 лева, като претенцията следва да бъде уважена за периода 15.10.2020 г. до 11.09.2022 г. за сумата от 1360,57 лева, представляващи цена на доставени ВиК услуги по доставка и отвеждане на питейна вода по договор при общи условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В раздел чл. 33, ал. 2 ОУ към договора, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ВиК услуги в 30-дневен срок от фактурирането.

Вземането за законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява функция на главното вземане. Следователно, при така изяснената връзка в случая, като допълнителен аргумент е приложимо и правилото на чл. 119 ЗЗД, според което с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. При граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на посочената новела на закона, съдът достига до извод, че под допълнителни вземания не следва да се разбират само акцесорните вземания, а и обусловените такива във връзка с главната креанса. Това изисква изясняване на понятието за акцесорно и адиектно вземане.