Решение № 72 от 20.03.2025, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 103/2025
- Вид
- Решение № 72
- Подписан
- 20.03.2025
- В сила
- 20.03.2025
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл.435,ал.2,т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 83, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 72 гр. Смолян, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Тоничка Д. Кисьова
Петранка Р. Прахова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500103 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№ 01002/27.01.2025г. от “Застрахователно акционерно дружество “Армеец” АД, с ЕИК 121076907, чрез пълномощника му юрисконсулт Б. Д. срещу Разпореждане от 07.01.2025г. по изп.д. № 356/2024г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, с което е оставено без уважение искането му за намаляване на адвокатското възнаграждение до размера на 12,50 лева , както и начислените такси по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2770,28 лева. В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Излагат се доводи, че приетите от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер на 1843,64 лева са прекалено завишени и неоправдани, тъй като извършената от пълномощника работа се свежда само до написването на молба за образуване на изпълнителното дело. Такъв размер освен, че противоречи на изискванията на чл.10, т. 1 от Наредба № 1/0907.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета за нищожна поради противоречие на чл.101 ДФЕС, е неоправдан и от гледна точна на реално извършените изпълнителни действия от страна на адвокатската защита на взискателя. Искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждение като прекомерно е поради липсата на фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително дело, което не може да обоснове поискания размер на възнаграждение. ЗАД „Армеец“ е дружество с публично оповестени банкови сметки, поради което изпълнителните действия за събиране на суми от сигурен платец не представляват правна сложност, което обосновава извода, че присъдените разноски по изпълнителното дело, в частта им за адвокатското възнаграждение са прекомерни с оглед развилото се изпълнително производство.
Като отделно основание за прекомерност е посочена и липсата на правна регламентация за 1 присъждане на подобни суми, с оглед приетото с решението по дело С-438/22 на СЕС противоречие на Наредба № 1/2004г. с чл.101 ДФЕС, поради което дължимото възнаграждение следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на извършената от адвоката услуга. В случая, изготвянето на молба за образуване на изпълнително дело не отнема повече от 5 минути, като не изисква особена правна подготовка и не представлява правна сложност.
Депозирането на молбата, предвид регистрирания адрес на кантората на адвоката по случая, не отнема повече от 10 минути. При средна пазарна цена на час от 50.00 лв., справедливото и дължимо възнаграждение следва да се фиксира на 12.50 лв. без включен ДДС. Незаконосъобразно след подаденото възражение ЧСИ с разпореждане от 07.01.2025г. отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение от 1843,64 лева, въпреки, че правната помощ на адвоката на взискателя се свежда единствено до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело.
ЗАД „Армеец“ АД е дружество с публично оповестени банкови сметки, поради което изпълнителните действия за събиране на суми от сигурен платец не представляват правна сложност, което обосновава извода, че присъдените разноски за адвокатското възнаграждение са прекомерни. Неправилно ЧСИ е отказал да намали и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Моли да бъде уважена частната жалба и бъде намален размера на адвокатското възнаграждение, както и размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В срока по чл.436,ал.3от ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателя Д. Е. Д..
В представените от ЧСИ мотиви по реда на чл.436,ал.3 от ГПК се сочи, че адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя е определено по реда на чл.38,ал.2 от ЗА, тъй като в представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя Д. Е.
Д. и адв.В. Р. № 41958/09.12.2024г. е посочено, че адвокатското възнаграждение се дължи на основание чл.38,ал.2 от ЗА. ЧСИ е определил адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя в минималния размер, предвиден в чл.10,т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1843,64 лева(по т.1 -200 лева + по т.2 -1643,64 лева), поради което счита, че искането на длъжника за намаляването му поради прекомерност е неоснователно, като искането адвокатското възнаграждение да бъде намалено на 12,50 лева счита за обидно за адвокатската професия. Към датата на образуване на изпълнителното производство паричните вземания по представените изпълнителни титули са в общ размер от 32 965,26 лева, която сума определя и размера на материалния интерес. Съгласно чл.2,ал.2 от посочената Наредба в случаите на чл.38,ал.2 от ЗА полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство, съобразно критериите, предвидени в наредбата. В случая адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя е определено в минимален размер, с оглед на което липсва основание за промяна на размера и на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, която е коректно изчислена.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и изложените от ЧСИ мотиви и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна-длъжник, срещу подлежащ на обжалване акт по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
Изп.дело № 356/2024г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, с рег.№ 881 и район на действие-Окръжен съд-Смолян, е образувано по молба вх.№ 11512/09.12.2024г. ,депозирана от Д.
2
Е. Д., чрез пълномощника й адв.В. Р. срещу длъжника ЗАД „Армеец“ АД въз основа на изпълнителен лист № 49/04.12.2024г, издаден на основание влязло в сила Решение № 12/27.03.2023г. по т.д.№ 15/2022г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с което ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на Д. Е. Д. сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща й Евг. Сл. Д., настъпила вследствие на ПТП на 23.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2021г. до окончателното й плащане. Като изпълнителен способ в молбата е посочено извършване на справка от регистъра на БНБ за банковите сметки на длъжника и налагане на запори върху тях.Претендирано е да бъдат събрани и направените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение. Към молбата е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 41958/09.12.2024г., сключен между Д. Е. Д. и адв.В. Р., с предмет образуване и защита по изп.дело, като е уговорено възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
С разпореждане № 2373/10.12.2024г. ЧСИ е образувал изп.дело, с взискател- Д. Е. Д. и длъжник –„ЗАД Армеец“ АД за събиране на сумите: 24 000 лева –главница, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2021г., като е приел и таксите и разноските по делото, от които 1843,64 лева за адвокатско възнаграждение и по т.26 такса в размер на 2 770,28 лева ,както и други описани такси то ТТРЗЧСИ. ЧСИ е наложил запори до размера на посочените суми върху банковите сметки на длъжника, след извършената справка, в „Юробанк България“ АД, „Тексим банк“ АД и „ЦКБ“ АД, като е изпратил запорни съобщения.
На длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението му към 24.12.2024г. е в общ размер на 37 950,52 лева, от които главница 24 000 лева, законна лихва, считано от 02.11.2021г., 1843,64 лева разноски за адвокатско възнаграждение, 234,24 лева дължими такси до момента и 2 779,46 лева дължима пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Поканата е изпратена с известие за доставяне и е получена от длъжника на 12.12.2024г.
От длъжника „ЗАД Армеец“ АД, чрез пълномощника му гл.юрисконсулт Б. Д., е постъпило възражение с вх.№ 11997/19.12.2024г., с което в срок е възразил срещу определеното по реда на чл.38,ал.2 от ЗА на пълномощника на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 1843,64 лева, като счита същото за прекомерно завишено съобразно фактическата и правна сложност на защитата , необходима за образуване на изпълнително дело за горницата над 12,50 лева, като моли да бъде намалена и начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
С писмо вх.№ 00049/03.01.2025г. „ЦКБ“ АД е уведомило ЧСИ във връзка с полученото запорно съобщение, че ЗАД Армеец АД има открита сметка в банката с авоар, като с платежно нареждане от 18.12.2024г. цялата сума е преведена по посочената от ЧСИ сметка в размер на 37 937,65 лева. С протокол за погасяване от 07.01.2025г. ЧСИ е разпределил постъпилата сума в общ размер от 37 937,65 лева за взискателя -33 289,68 лева и за ЧСИ-дължими такси и разноски в размер на 2858,99 лева. С платежни нареждания от 08.01.2025г. посочените суми са преведени съответно по сметка на взискателя и по сметка на ЧСИ.
С обжалваното Разпореждане № 26/07.01.2025г. ЧСИ е оставил без уважение искането на длъжника за намаляване до 12,50 лева на определените разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, както и искането за намаляване на определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в общ размер от 2770,28 лева. Мотивирал се е, че адвокатско възнаграждение е определено по реда на чл.38,ал.2 от ЗА в минималния предвиден размер по чл.10,т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което 3 не следва да се намалява и таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ.
При така установеното от фактическа страна Смолянският окръжен съд счита, че частната жалба е частично основателна и определеното по реда на чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя следва да бъде намалено от 1843,64 лева на 500 лева.
В мотивите към т.3 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2021г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че основанието по чл.78,ал.5 от ГПК се свежда до преценката за съотношението на цената на адвокатската услуга и фактическата и правна сложност на делото. Със задължителното за всички съдилища на основание чл.633 от ГПК решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Районен съд-София е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид задължителния характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е приетото и в определение №2995/13.06.2024г. по ч.гр.д. № 991/2024г. на ІVг.о. на ВКС, размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е "съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото", преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело, цената на предоставената услуга, видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа. С изискването да е "прекомерно", законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, т.е. до обичайните разумни размери, които са известни на съда.