Решение № 90 от 27.01.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 90

Монтана, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ НИЦОВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИЦОВА административно дело № 20257140700389 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1, буква з)гг, от ЗДвП.

Образувано по жалба от Е. В. М. от [населено място], община Вълчедръм, [улица], чрез пълномощника адв.Т.П., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, офис 3, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-1808-000049/10.11.2025 г., издадена от Л. К. П., ст.полицай в ОД на МВР Монтана, упълномощен със заповед № 301з-4401/09.10.2024 г. на директора на ОД на МВР Монтана, с която на жалбоподателя за установено с АУАН серия GA № 1059233/05.11.2025 г. административно нарушение по чл.140, ал.1, пр.първо от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква з, гг от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Отнето е СУМПС [номер]. В жалбата са изложени доводи за това, че жалбоподателят не е могъл да знае, че ще управлява въпросното МПС, чиято регистрация е прекратена. Наложително е било да помогне на приятел поради заболяване на детето му и веднага на другия ден 06.11.2025 г. е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която е представена пред органите, но въпреки това на 10.11.2025 г. е издадена оспорената ЗППАМ, поради което е налице несъразмерност на мярката и същата се явява по-тежка от необходимото за постигане целите на закона. Поради което моли за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. В съдебно заседание се явява пълномощникът адв.Т. П., която поддържа жалбата и допълнително представя мотивирана резолюция № 25-0996-[рег. номер]/0912.2025 г. на началника на РУ, ОД на МВР Монтана, с което на основание чл.54, ал.1, т.2 от ЗАНН е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 1059233/05.11.2025 г. По съществото на делото моли за отмяна на издадената ЗППАМ, тъй като намира същата за незаконосъобразна. Претендира разноски по делото.

Ответникът Л. К. П., ст.полицай в ОД на МВР Монтана, издал оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, редовно призован се явява лично и излага доводи по същество, но предвид събраните писмени доказателства, не възразява срещу жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, заповедта е издадена на 10.11.2025 г. и е връчена същия ден, а жалбата е подадена на 24.11.2025 г., от надлежна страна адресат на ЗППАМ и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Доказателствата по делото са писмени, съдържащи се в приетата по делото административна преписка, представените от жалбоподателя и допълнително представените писмени доказателства.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите изложени в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.11.2025 г. около 23:18 часа в [населено място] на [улица] с посока на движение от ул. Д. Е. по ул. Одрин към ул. П. Д., управлява МПС Пежо 307 с peг. № [рег. номер], държава България, като след направена справка с РСОД и с ОДЧ е установено, че МПС-то няма задължителна застраховка“Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на проверката и е със служебно прекратена регистрация на 05.11.2025 г. по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП.

След което на 10.11.2025 г. е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-1808-000049 от ст.полицай в ОД на МВР Монтана, упълномощен със заповед № 301з-4401/09.10.2024 г. на директора на ОД на МВР Монтана, в която е отразено, че се издава въз основа на АУАН, като от фактическа страна заповедта е мотивирана с установеното управление на МПС от страна на жалбоподателя, което е със служебно прекратена регистрация на 05.11.2025 г. – поради липса на задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Приложен е съставения АУАН серия GA № 1059233/05.11.2025 г., съставен от ст.полицай при РУ Монтана, ОД на МВР Монтана, в който е описана и отразената в оспорената ЗППАМ фактическа обстановка, а именно управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация на 05.11.2025 г., поради липса на задължителна застраховка“Гражданска отговорност“, като е посочено, че е извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. В с.з.е представена и мотивирана резолюция № 25-0996-[рег. номер]/0912.2025 г. на началника на РУ в ОД на МВР Монтана, с което на основание чл.54, ал.1, т.2 от ЗАНН е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 1059233/05.11.2025 г.

Приложено е заверено копие от застрахователна полица №BG/07/125003761915, от която се установява, че на другия ден 06.11.2025 г. е сключена за въпросното МПС застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" , със застрахователен период от 11.33 ч. на 06.11.2025 г. до 23:59 ч. на 05.11.2026 г., за която е постъпила и информация в сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР Монтана и регистрацията на автомобила е възстановена на 06.11.2025 г., като са върнати и отнетте регистрационни табели на автомобила.

С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото са приложени заповед №301з-4401/09.10.2024 г. на директора ОД на МВР Монтана за оправомощените длъжностни лица, в случая в т.18 касае длъжността ст.полицай в РУ и ОД на МВР Монтана да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП, където в т.3 са посочени Областните дирекции на МВР.

По делото са приети като писмени доказателства административната преписка и представената от жалбоподателя задължителна застраховка „Гражданска отговорност.“

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност, т.е. не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.

В същата е посочено, че се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта, свързан с управлението на МПС, което е със служебно прекратена регистрация. От АУАН се установява, че това е на дата 05.11.2025 г. Посочено е, че служебно прекратената регистрация е на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Веднага на другия ден 06.11.2025 г. е представена представената полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, но въпреки това на 10.11.2025 г. е издадена оспорената ЗППАМ, като е посочено наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, формата на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, но не се отчита факта, че вече е представена полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Оспорената заповед е издадена в нарушение на приложимите административно производствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена без административният орган да съобрази констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, но без съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ, както се посочи по-горе. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус ответника е посочил такова по чл.175, ал.3 ЗДвП. Доколко правилно органа е приложил административнонаказателната отговорност, не е предмет на настоящето производство, тъй като е налице специален ред по ЗАНН за установяване на обективната и субективната страна на извършеното административно нарушение.

В случая не се оспорва, че оспорващият е управлявал процесния автомобил, т.е. че е бил водач на МПС по смисъла на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Безспорно се установява, че към момента на проверката управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е непропорционална и несъответна на целта на закона, с оглед настъпилото на 06.11.2025 г. служебно възстановяване на регистрацията на управляваното от оспорващия МПС. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.1, буква з, гг ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е незабавно отстранено и регистрацията на автомобила е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл.143, ал.10 ЗДвП, поради сключената валидна застраховка “Гражданска отговорност”. Според представения с преписката АУАН, административното нарушение е извършено около 23:18 ч. на 05.11.2025 г. В 13:33 ч. на 06.11.2025 г., видно от приложеното копие вече е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и регистрация на автомобила е била възстановена, така се твърди и от оспорващата страна. След като това е така, напълно безпредметно е на 10.11.2025 г. е отнемането но СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. Още повече видно от представената мотивирана резолюция № 25-0996-[рег. номер]/0912.2025 г. на началника на РУ в ОД на МВР Монтана, с което на основание чл.54, ал.1, т.2 от ЗАНН е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 1059233/05.11.2025 г.