Решение № 260006 от 03.06.2021, Районен съд - Луковит

Р Е Ш Е Н И Е

№_____ гр. Луковит, 03 юни 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА

ЦАРИГРАДСКА при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдия Цариградска гр.д. № 87/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ

Постъпила е искова молба от И.Д.И. *** срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с която иска ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата 1000 лева, частичен иск от общата претенция за 20 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, причинени от застраховано при ответника МПС, и 183.00 лева – имуществени вреди. Твърди, че на 26.11.2018 г. около 15.30 часа на път 307 с кръстовището на път 401 с посока на движение към ПП-14 управляваният от него товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№******с прикачено ремарке с рег. №******, след като спрял на знак Б2 и се уверил, че няма превозни средства на пътя с предимство, потеглил. След като кабината на товарния автомобил напуснала кръстовището, в задната част на автомобила се ударил лек автомобил Мерцедес Бенц МЛ с рег.№ ******, управляван от М.Г. ***. Счита, че вината за настъпване на произшествието е изцяло на водача на лекия автомобил, за който била сключена задължителната Застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника.

В резултат на ПТП ищецът получил следните телесни увреждания: гръдна травма – S 20.2, Фрактура косте V синистра S 22.30, заради които бил лекуван в стационарни условия 3 дни в МБАЛ Луковит, а впоследствие от 01.12.2018 г. до 13.02.2019 г. бил на домашно лечение. Получените увреждания квалифицира като средна телесна повреда. Възстановителният период на ищеца бил съпътстван с болки и страдания, както и продължаващо чувство на дискомфорт, заради което все още посещавал специалист. Уврежданията довели до затруднения при извършването на обичайните ежедневни дейности, с което бил променен физиологичният и душевният му живот. Започнал да изпитва страх от шофиране, заради което преустановил професионалната си дейност на шофьор.

Притесненията му ограничили и социалните му контакти. Изпитвал силен страх за здравето си от момента на увреждането и до сега.

По повод възражение на ответника, уточнява, че е предявил писмено претенцията си пред застрахователя по реда на чл. 380 КЗ, като иска ответникът да представи цялата документация във връзка със заведената щета от ищеца.

Ответникът

ЗК „Лев Инс“ АД оспорва допустимостта на иска с оглед липсата на писмена претенция по чл. 380 КЗ, както и непълнотата на обстоятелствената част на исковата молба, в която счита, че не е описан механизмът на настъпване на ПТП.

Едновременно с това посочва номер, под който е заведена претенцията - № Р10011000-03-18-7919/07.12.2018 г. Оспорва основателността на иска и твърди, че е отказано изплащане на обезщетение поради неизясняване на въпроса за вината на двамата водачи – ищецът не спрял на знак Б2 и бил без поставен обезопасителен колан, а водачът на лекия автомобил се движел с превишена скорост. Счита, че приложение намира нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – допринасяне за настъпване на вредите, което води до намаляване отговорността на застрахователя. Твърди, че ищецът е могъл да предотврати произшествието, включително чрез спиране. Оспорва квалификацията на уврежданията като средна телесна повреда при липсата на съдебно-медицинска експертиза, както и че в резултат на произшествието е спряла трудовата му дейност, след като е в пенсионна възраст. Оспорва твърденията за морфологичния характер на уврежданията, естеството и продължителността на лечението, както и психологическите последствия от това. Счита, че няма установен фактически състав на непозволено увреждане от застрахования. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и изцяло за имуществените.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощения адвокат Р.М. ***. Поддържа иска изцяло със съображения, изложени подробно в писмена защита. Адв. М. прави искане да му бъде присъдено възнаграждение за оказаната защита по реда на чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В писмената защита прави анализ на доказателствата, които счита, че доказват твърдяната в исковата молба версия за механизма на ПТП, причинено изцяло по вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил, който се е движел със скорост неколкократно над максимално разрешената за участъка и нарушил задължението си по чл. 20 ЗДвП. Позовава се на автотехническата експертиза, за да аргументира тезата си, че водачът на лекия автомобил се е поставил в положение да не може да спре при изникналото пред него препятствие – товарния автомобил, управляван от ищеца. От експертния анализ извилича и контрааргументи срещу защитните възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ударът би настъпил без оглед на това дали товарният автомобил и навлязъл в кръстовището със или без спиране преди това на знака „Стоп“.

От комплексната оценка на доказателствата – гласни, писмени, медицинската и психолого-психиатричната експертиза, счита за доказани телесните увреждания на ищеца, причинените от това болки и страдания във възстановителния период, както и трайното отражение на инцидента върху психиката на ищеца. Въз основа на това счита, че предявеният иск е изцяло основателен.

Ответникът в съдебното заседание се представлява от упълномощения адвокат Н.М. ***, който счита иска за изцяло неоснователен. В писмена писмената си защита развива подробни съображения в подкрепа на възражението за съпричиняване, като счита за доказано, че ищецът е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като не е пропуснал движещия се по пътя с предимство застрахования лек автомобил „Мерцедес“. Поддържа тезата, че ако беше спрял на знака, ПТП въобще не би настъпило, като едновременно с това счита, че вина за настъпването имат и двамата водачи, с каквито аргументи иска намаляване на обезщетението. Позовава се на показанията на очевидката Т.Т. и на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ – М.А., както и на мнението на полицейските служители – автоконтрольори, посетили ПТП – Св. П. и Й.. Въз основа на тези доказателствени източници прави искане съдът да приеме, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД да намали размера на отговорността на свидетеля. Позовава се на съдебна практика на ВКС - Р. 165-т.д.93/2010, II т.о.; Р. 2172-г.д.1278/79-I г.о.; Р. 1004-н.д.87/71 г.

Относно претендирания размер на обезщетението възразява за неговата прекомерност, като се позовава на заключението на медицинската експертиза, че счупеното пето ляво ребро на ищеца представлява лека телесна повреда и срокът за възстановяване на здравето е 20-25 дни, без данни за настъпили усложнения. Цитира отделни изводи на психиатъра и психолог, изготвили експертизата, за да обоснове тезата си, че ищецът може пълноценно да участва във всички социални дейности, както и за неприложимост в психиатричното лечение на приеманите от ищеца медикаменти. Счита, че обезщетение в заявения от ищеца размер би имало репресивна функция, която е извън присъщата му обезщетителна функция. Оспорва и настъпването на имуществени вреди в размер на 183 лв. Прави отделно възражение, че съгласно договорът за застраховка „ГО“ застрахователят има задължение да покрие вредите, причинени на трето лице, докато ищецът няма качеството на „трето лице“ спрямо процесното ПТП. Оспорва размера на разноските, направени от ищеца, като заявява собствена претенция за съдебно-деловодни разноски.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства – писмени, гласни, веществени, експертизи, които анализа поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази становищата на страните, прие следното:

На

26.11.2018 г. около 15:30 часа товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№****** с прикачено товарно ремарке с рег.№******, управляван от ищеца И.И., се движел по път III-307 в посока от гр. Угърчин към с. Микре.

Управляваният от ищеца товарен автомобил приближавал Х-образното кръстовище, на което път III-307 пресича пътя с предимство III-401, свързващ гр. Ловеч с гр. София.

В същото време по път III-401 със скорост над 138 км/ч при ограничение за пътния участък 60 км/ч се движел лек автомобил „Мерцедес Бенц“ МЛ с рег. №******, управляван от св. М.А., който имал видимост към кръстовището от около 380 метра.

С приближаването на кръстовището водачът на товарния автомобил – ищецът И., намалил скоростта на движение, но не спрял, съгласно указанията на поставения за идващите от гр. Угърчин вертикален знак Б2 – „Стоп“, и навлязъл в пътя с предимство.

Предната част на кабината на товарния автомобил вече била преминала през кръстовището, когато лекият автомобил „Мерцедес“ го блъснал странично. Съприкосновението настъпило в лявото пътно платно при посока Ловеч-София. Първоначалният удар настъпил между челната част на лекия автомобил и лявата страна на товарния, като точното място на удари било в задната част на каросерията на товарния автомобил, където се свързвал чрез теглича за ремаркето.

В момента на удара скоростта на лекия автомобил „Мерцедес“ била 138 км/ч, която скорост била фиксирана от скоростомера му, а на товарният – 16,1 км/ч, изчислени от автотехническия експерт инж. К..

Силният страничен удар създал ударен импулс от голяма кинетична енергия, който транслирал товарния автомобил надясно, като същевременно се създали от създалите се противоположни въртящи моменти ремаркето се откъснало, завъртяло се и се преобърнало, лягайки на лявата си страна с предна част насочена към София, а задната – към Ловеч.

От удара товарният автомобил загубил каросерията си и паднал в ската в югоизточната част на кръстовището. В резултат на огъването на шасито на товарния автомобил деформацията стигнала до предната част на кабината.

Лекият автомобил в резултат на кинетичната енергия от товарния автомобил при удара, съборил две метални тръби на указателни табели и се установил извън пътното платно, попадайки в ската, успоредно до товарния автомобил.

Трети лица подали сигнал за произшествието на телефона за спешни повиквания 112, в резултат на който на място пристигнал екип от ОД МВР – Ловеч – св. Д.П. и св. Й.Й., а впоследствие и на Спешна помощ. Полицейските служители оценили на място щетите като значителни и затова се свързали с оперитивната дежурна част, за да започне разследване. След разговори в продължение на близо час с дознател, им било отказано да бъде извършен оглед на местопроизшествието, с което да започне разследване. Затова, изхождайки от разположението на превозните средства, видимите щети и сведенията, който получили на място от водачите и очевидеца – св. Т.Т., служителите приели, че ПТП е причинено по вина на двамата водачи – движението на св. М.А. със скорост много над разрешената със знак Б26 – „60 км/ч“, и несъобразяването на ищеца със знак Б2 – „Споп“. Св. П. изготвил протокол за ПТП и схема на ПТП, в която нанесъл обстоятелствата, които е възприел, и заедно с версия за механизма на ПТП – по вина на двамата водачи.

Описаните по-горе факти съдът прие за установени, като се довери напълно на показанията на свидетелите – полицейски служители, които макар и да не са очевидци на произшествието, са възприели цялостната обстановка непосредствено след реализирането му. Показанията и на двамата свидетели са пълни, информативни, без данни за услужливост и едновременно с това са подкрепени от другите доказателствени източници – писмените доказателства: изготвения протокол за ПТП със схема, веществените доказателства – снимките от произшествието, съдържащи се в настоящото дело и в приложените застрахователни преписки. Механизмът на произшествието се установява от заключението на инж. Н.К. – автотехнически експерт, изготвено въз основа на предоставените от съда материали, показанията на свидетелите и непосредствен оглед на място. Експертизата е възприета от страните без възражения, като съдът също се довери на изводите на вещото лице, които са подробно и убедителни мотивирани. Инж. К. е изяснил действието на различните физични сили, започналите процеси въз основа на тях и чрез научните методи е достигнал до заключение за съществените факти, обусловили механизма на настъпване на ПТП.