Определение № 84 от 13.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503130 по описа за 2024 година

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Подадена е жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София, чрез юрк.Б. Д., с която моли съда да отмени разпореждане №8710/16.10.2024 г. по ч.гр.д.№17464/2024 г. на Пловдивския РС, 13 гр.с., в ЧАСТТА, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника А. Н. К. с ЕГН:********** за неплатени суми по договор за кредит №*** от 28.01.2022 г.,сключен със „Ай Ти Еф Груп“АД за сумата 16,66 лв.- договорна лихва за периода от 27.02.2022г. до 27.02.2022г. и сумата 131 лв.-обезщетение за забава за периода 28.02.2022 г.- 10.10.2024 г. ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното погасяване.

Иска се отмяна на разпореждането в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и връщане на РС с указания за издаване на заповед за изпълнение. В частната жалба се сочи, че РС погрешно е приел, че е нарушен чл.11,ал.1,т.10 ГПР; счита че в ОУ ясно са посочени компонентите, които са включени при определянето на ГПР, а в договора те са посочени в процентно изражение.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите по жалбата, намира за установено следното:

ЧЖ е подадена на 27.11.2024 г., а съобщението е връчено на 25.11.2024 г., поради което ЧЖ е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, съображения:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против А. Н. К. за вземания, произтичащи от сключен между длъжника и „Ай Ти Еф Груп“АД договор за потребителски 1 кредит №*** от 28.01.2022 г., с който е предоставен кредит в размер на 500 лв. при ГПР 49%, ГЛП – 40,54% при обща сума на плащанията 665,16 лв., в т.ч. сумата 118,50 лв.неустойка, при непредстяване на обезпечения по договора -видно от приложения погасителен план – л.16. Съгласно горепосочения договор за потребителски кредит, заемателят се е задължил да заплати неустойка 118,50 лв. /т.5.6 от договора/ ако не представи банкова гаранция в размер на сбора от дължимата главница и илхва с ъс срокана влидност от 30 дни след крайния сро за погасявен на задълженията оп договора /чл.5,т.2.2 / или поръчителство на две ФЛ /чл.5,т.2.1/, които да отговарят на следните условия: да са над 20 г., да работят по бесрочен трудов договор и да имат не по малко от 5 г. трудов и осигурителен стаж; да не са поръчители по други договори за кредит, да не са кредотополучатели по договори за кредит; да нямат неплатени осигуровки за последните 2 г.; да нямат кредити със статут различен от „дви на просрочие 0-30“, да представят сл.б. за размера на получавания доход.

Вземанията по договора са прехвърлени на заявителя с приложение 1/27.10.2023 г. към договор за цесия от 05.05.2023 г.

Във връзка с правомощията на съда по чл.411, ал.2,т.2 и 3 ГПК заповедният съд може да откаже издаване на ЗИ ако заявлението противоречи на закона или на добрите нрави или ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В тази връзка в определение от 06.02.2024 г. СЕС по дело С-425/2023 г. е казано, че съдът е длъжен при необходимост да поиска от кредитора допълнителена инфорамация за да прецени дали е налице евентуална неравноправна клауза.

От съдържанието на чл.5 от договора за кредит е видно, че кредитодателят е поставил неизпълними условия за получаване на кредит с цел да генерира допълнителна печалба под формата на неустойка, поради което сумата на неустойката е следвало да бъде включена в ГПР. В тази връзка в решение от 21.04.2024 г. СЕС по дело С-714/2022 г. е дадено задължително тълкуване, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички разходи, при обявяването му за нищожен потребителят следва да върне само предоставената в заем главница.

Съгласно §1,т.2 от ЗПК, "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. При това положение както отразената обща стойност на плащанията, така и годишният процент на разходите в договора за потребителски кредит се явяват некоректни, при което реално изискванията за задължително съдържание по чл.11, т.10 от ЗПК не са спазени. Горното води до извода, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11,т.10 от ЗПК, при което заемателят връща само чистата стойност на кредита, но не сължи лихви и други разходи по кредита.

Поради това, съгл.чл.23 от ЗПК, РС е присъдил претендираната неплатена главница по кредита в размер на 500 лв. ведно със законната лихва върху сумата от падаване на заявлението по чл.410 ГПК и разноски по съразмерност.

Горното налага извода, че като е отхвърлил заявлението в останалата обажалвана част, РС е постановил правилно и законосъобразно разпореждане, което следва да се 2 потвърди – жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София за отмяна на разпореждане №8710/16.10.2024 г. по ч.гр.д.№17464/2024 г. на Пловдивския РС, 13 гр.с., в ЧАСТТА, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника А. Н. К. с ЕГН:********** за неплатени суми по договор за кредит №*** от 28.01.2022 г., сключен със „Ай Ти Еф Груп“АД за сумата 16,66 лв.- договорна лихва за периода от 27.02.2022г. до 27.02.2022г. и сумата 131 лв.-обезщетение за забава за периода 28.02.2022 г.- 10.10.2024 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3