Решение № 91 от 13.03.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Провадия, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130101076 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от „******” АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. ******, бул. ****** № 258, „****** ******“ против А. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ул. „******“ № 119 иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане в размер на сумите, както следва:

150,57евро /294,48лева/, представляваща главница за стойност на незаплатена електроенергия по шест фактури издадени в периода от 23.08.2024г. до 24.03.2025г. за обект на потребление с кл. № ****** и аб. № **********, находящ се в гр. ******, ул. „******“ № 119, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда02.05.2025г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3,02евро /5,91лева/, представляваща начислено обезщетение за забава за периода от падежа на всяка фактура до 01.05.2025г., за което вземане е издадена заповед № 414/08.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 641/2025г. на ПРС.

Ищецът основава исковата си претенция излагайки следните фактически твърдения в исковата си молба: С ответника са в договорни отношения по продажба на ел. енергия. Същият има качество на потребител от 15.12.2006г., бидейки собственик на имот находящ се в гр. ******, ул. „******“ № 119, потреблението, в който се отчита по кл. № ****** и аб. № **********. Отношенията между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „******” АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от регулаторния орган КЕВР.

Твърди, че ответната страна не е изпълнила договорните си задължения по чл. 17, т. 2 от ОУ за заплащане на потребената ел. енергия в периода 09.07.2024г.-08.03.2025г., за остойностяване, на която са издадени шест фактури в периода от 23.08.2024г. до 24.03.2025г. на обща стойност 294,48лв. Сроковете за изпълнение на това задължение се сочи да са разписани в чл. 26 ОУДПЕЕ, а конкретно в ал. 6 е предвидено, че потребителят се счита уведомен, че дължи плащане на ползваната ел. енергия в разписаните срокове, независимо от това дали е уведомен писмено за размера на задълженията. Съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ при неизпълнение на задължението в срок, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие.

1

За събиране на вземането си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 641/2025г. по описа на ПРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. С това обосновава и правния си интерес от търсената защита. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез особен представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Оспорва иска като неоснователен.

Оспорва това количество ел. енергия да е доставено и реално потребено от него. Оспорва да има качество на потребител, като твърди, че праводателите му са си запазили правото на ползване върху имота. Искането е за отхвърляне на претенциите.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.

Ответникът чрез процесуален представител поддържа депозирания отговор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва за забава, дължими за потребена и неплатена ел. енергия. Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д. № 641/2025г. по описа на ПРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно и главно следните факти: че с ответника се намират в договорни отношения за доставка на ел. енергия в посочения период и обект на потребление; че в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото във фактурата количество ел. енергия за периода 09.07.2024г.-08.03.2025г, което е отчетено при изправност на средството за търговско измерване и че съобразно одобрените и приети общи условия фактурираното количество ел. енергия, съответства на доставеното и потребено количество електроенергия съобразно редовните отчети, както и неговия размер. По претенцията за заплащане на обезщетение за забава: наличие на главен дълг, падеж на задължението и размер на вземането. Ответната страна следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца да получи спорното вземане.

Като писмени доказателства по делото са приети Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД, приети и одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, издадените от ищеца фактури за сумата от 294,48лв за обект находящ се в гр. ******, ул. „******“ № 119, справка за потреблението и извлечение от сметка към 01.07.2025г.

Първо, между страните се спори за процесния период ответникът да има качество на потребител.

В чл. 4, ал.1 ОУ на дружеството понятието „потребител на енергия” се определя като физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва ел. енергия за домакинството си. С ТР 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС се прие, че ЗЕ свърза качеството на длъжник за цената на доставена топлинна енергия с качеството на собственик на имота, респ. носител на ограничено вещно право на ползване. В настоящия казус също е приложим ЗЕ, доколкото той урежда договора за продажба на ел. енергия и то по сходен с този за топлинната енергия, начин. Законът свързва качеството на задължено да плаща цената на потребяваната ел. енергия на първо място с качеството на собственик на имота /така решение № 205/28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. на ВКС, III ГО/.

Между страните не е било спорно, че ответникът е собственик на имота- обект на 2 потребление. Този факт е пряко установим и от представената справка от СВп- Провадия, видно от която е, че през 2006г. ответникът е придобил с договор за покупко- продажба имота и се е разпоредил с правото на собственост върху него на 02.04.2025г. С договора за покупко- продажба от 2006г., продавачите /родители на ответника/ са запазили пожизнено правота си на ползване на имота. С това реално се обяснява обстоятелството, че процесните фактури са издадени на името на единия от ползвателите Т. К.а. Данните по делото сочат, че двамата ползватели са починали предхождащо процесния период /2015г. и 2021г./, с което е погасено и правото им на ползване.

Следователно, за процесния период- 23.08.2024г. до 24.03.2025г., ответникът като собственик на имота има качество на потребител. След като това е така, регламентацията на договорните отношения между страните за периода следва от ОУ на ДПЕЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение на ДКЕВР. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ, публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

Нямало е оспорвания относно изправността на СТИ за периода, поради което следва да се приеме, че отчетеното количество ел. енергия е съответно на потребеното и ел. енергията, за която са били издадени процесните шест фактури касае реална доставка.

Съгласно чл. 17, т.2 и чл. 26 от ОУ, потребителят заплаща стойността на консумираната ел. енергия и дължимата сума за извършения пренос. В чл.18а от ОУ е разписано, че дължимите от потребителя суми се съобщават на потребителя чрез фактурата, която следва да съдържа изрично посочените в ал. 2 реквизити, в това число и срок на плащане. В случая установява се от фактурите и че потреблението за процесния период е отчетено съобразно показания на СТИ.

Вземането на ответника става ликвидно и изискуемо, считано от изтичане на определения във фактурата срок за нейното плащане. В случая за процесния период са издадени фактури № 0354605458/23.08.2024г. за сумата от 9,36лева с краен срок на плащане 16.09.2024г., № 0355565339/25.09.2024г. за сумата от 13,80лева с краен срок на плащане 15.10.2024г., № 0356925519/22.10.2024г. за сумата от 22,14лева с краен срок на плащане 15.11.2024г., № 03557941624/25.11.2024г. за сумата от 16,56лева с краен срок на плащане 16.12.2024г., № 0361512190/24.02.2025г. за сумата от 59,41лева с краен срок на плащане 17.03.2025г. и № 0362612975/24.03.2025г. за сумата от 173,21лева с краен срок на плащане 15.04.2025г. Или общо на стойност 294,48лева- 150,57евро.

Липсват твърдения, респ. ангажирани доказателства за плащане. Затова и искът за главница се явява доказан по основание и размер. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 02.05.2025г., както е поискано.

Ищецът претендира обезщетение за забава за периода считано от падежа на всяка фактура до 01.05.2025г. в размер на 5,91лева- 3,02евро.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 38 ОУ предвижда, че потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Както се посочи, съгласно чл.

18а ОУ в издаваната от ищеца фактура, реквизит е и посочването на срок на нейното плащане. Или, страните са договорили, че след изтичане на определения срок за плащане, длъжникът изпада в забава /и без покана/, т.е от деня следващ този като определен за плащане, при което дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Върху главницата, чиято дължимост съдът прие за доказана, се дължи мораторна лихва. Същата се начислява върху всяка една от главниците за периода от датата следваща падежа на задължението до 01.05.2025г. в размер на законната лихва. За изчислението на лихвата на забава за процесния период, която е в размер на законната такава, не са нужни специални знания. Използвайки програма Апис Финанси, съдът изчисли дължимата лихва за 3 забава, както следва: 1. за главница 4,79евро /9,36лева/ лихва за забава за периода 17.09.202401.05.2025г. в размер на 0,40евро; 2. за главница 7,06евро /13,80лева/ лихва за забава за периода 16.10.2024- 01.05.2025г. в размер на 0,52евро; 3. за главница 11,32евро /22,14лева/ лихва за забава за периода 16.11.2024- 01.05.2025г. в размер на 0,69евро; 4. за главница 8,47евро /16,56лева/ лихва за забава за периода 17.12.2024- 01.05.2025г. в размер на 0,42евро;

5. за главница 30,38евро /59,41лева/ лихва за забава за периода 18.03.2025- 01.05.2025г. в размер на 0,49евро и 6. за главница 88,56евро /173,21лева/ лихва за забава за периода 16.04.2025- 01.05.2025г. в размер на 0,51евро. Общо установеният размер на обезщетението за забава е 3,03евро, което обосновава основателност и на този иск.

По разноските

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.

Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са за юк. възнаграждение, 38,35евро /75лева/ допълнителна ДТ, 2,56евро за платена държавна такса за издаване на съд. удостоверение, 153,39евро /300лева/ депозит за особен представител. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 102,26 евро /200лева/. Така, общо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 296,56евро.

Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на 38,35евро /75лева/, от който 25лева платена държавна такса и 50лева юк. възнаграждение.