Решение № 3335 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3335 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100501445 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 18416/09.11.2023 г. по гр.д. № 2198/2023 г. по описа на СРС, 69 с-в е осъден "ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на „З. Д.Е.“АД ,ЕИК *******, на основание чл. 411 от КЗ, сумата от 532 лева, представляваща незаплатен остатък от З. обезщетение с включени ликвидационни разноски по застрахователна щета № 0500874531 от 04.04.22г., за реализирано на 31.03.2022 г. ПТП, и разходи за наем на заместващ автомобил, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на исковата молба- 16.01.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 630,82лева.

В срок е подадена въззивна жалба от ответника "ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД срещу решението в частта на присъждане на сумата 415.60 лв. с излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост, неправилни фактически констатации във връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния закон. Излага доводи за недължимост на претендираното обезщетение, след като присъждането му е в противоречие с чл. 411 КЗ. Счита, че искането за обезщетение на вреди, представляващи разход за заместващ автомобил, представляват пропуснати ползи, които не подлежат на обезщетение по реда на чл. 411 КЗ. Моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част като 1 неправилно и отхвърляне на предявения иск за сумата 415.60 лв. представляваща заплатена стойност за заместващ автомобил по време на извършения ремонт на застрахования автомобил. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „З. Д.Е.“АД не е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба. В подадено становище на 15.05.2024 г. сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно в обжалваната част. При постановяването му съдът е съобразил правилно установените по делото факти, съобразно които е приложил правилно материалния закон.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и неправилно в обжалваната част.

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Производството е образувано по предявен иск с правна квалификация чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ за заплащане на сума в размер 630.82 лв., невъзстановена от ответника част от изплатено от ищеца З. обезщетение, представляваща разходи за ремонт и разходи за заместващ автомобил с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че по делото е безспорно установено сключването на договор за имуществена застраховка, плащане на обезщетение по нея, сключването на договор за задължителна „Гражданска отговорност“ между ответника и виновния водач, и механизма на процесното ПТП. Въз основа на заключението на САТЕ е приел, че стойността на вреди с включени ликвидационни разходи е в размер на 1551.46 лв., като е взел предвид направеното извънсъдебно плащане в размер на 1435.06 лв. и е присъдил на ищеца сума в размер на 532 лв., представлява разлика между определено и заплатено З. обезщетение, в която сума е включена и сумата 415.60 лв. заплатена като сума за ползвания заместващ 2 автомобил по време на извършване на ремонт на увредения и застрахован автомобил.

Решението на СРС е допустимо и неправилно в частта на присъждане на сумата 415.60 лв., представляваща разходи за заплатена сума за ползвания заместващ автомобил по време на извършване на ремонт на увредения и застрахован автомобил на основание чл.411 КЗ.

Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Чрез приложените пред първата инстанция приложения към застрахователна полица по застраховка "Каско на МПС" № 00500100409741 Добавък No1/19.04.2021 г.

КЛАУЗА "Е+"- "Заместващ автомобил", се установява, че в случай на настъпване на З. събитие и при изпълнение на изрично посочени условия, застрахователят предоставя на застрахования услугата "Заместващ автомобил" /чл. 2, ал. 1 от Добавък № 1/, като конкретния автомобил се предоставя след изрично искане на застрахования, от изрично определено от застрахователя дружество-наемодател, предлагащо услугите "рент - а - кар" и заплащане в негова полза на депозит за наетия автомобил в размер на 200 лева от страна на застрахования /чл. 3 и чл. 4 от Добавък No 1/. Предвидено е, че застрахователят изплаща само стойността на наемната цена за заместващия автомобил, като всички останали разходи по ползването на наетия автомобил са за сметка на застрахования. Предвидено е, че услугата "Заместващ автомобил" може да се ползва от застрахования само веднъж, в рамките на действието на застрахователния договор /чл.9 от Добавък No 1/.

Чрез приетите пред първата инстанция доказателства Възлагателно писмо за заместващ автомобил от 28.04.2022 г., подписано от застрахователя и застрахования, адресирано до "Авто Юнион Сервиз"; издадената от последното Фактура № 0100033336/17.05.2022 г.; Договор за наем на заместващ автомобил № 25571 за предоставяне под наем на лек автомобил "Опел Корса", с рег. № *******, се установява, че на собственика на увредения при процесното ПТП автомобил е бил предоставен от автосервиза, на който е възложен ремонта му, заместващ автомобил срещу заплащане на наем в размер общо 415,60 лева, с вкл. ДДС, който наем е бил заплатен на наемодателя на автомобила от застрахователя по застраховка "Каско на МПС", по силата на допълнителната клауза към застрахователната полица "Е+".

От заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебно автотехническа експертиза, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, ПТП е настъпило в резултат на действията на водача на л.а.

“Мерцедес“ с рег. № *******, който застигайки движещия се пред него и спрял на пътен знак „Б2“ автомобил „Фолксваген Бийтъл“ с рег. № ******* , реализира ПТП с материални щети. Според заключението на вещото лице щетите по автомобил „Фолксваген Бийтъл“ се намират в причинно-следствена връзка с конкретното ПТП.

3

Към датата на ПТП вещото лице изчислява размера на вредите по процесния а-л „Фолксваген Битъл“ на 1551,46 лв. с вкл. ДДС. В заключението си вещото лице посочва, че на основание добавък, клауза „Е+-заместващ автомобил“ и предвид представения по делото договор за наем, такъв е предоставен на собственика на застрахования при ищеца автомобил за период от 10 ч. на 28.04.22 г. до 09 ч. на 13.05.22 г., като услугата е на стойност 255 евро с вкл. ДДС, равностойни на 498,74 лв. с ДДС. Според заключението на вещото лице сумата претендирана от ищеца за услугата „заместващ автомобил“ от 415,60лв. е коректна и в рамките на среднопазарните цени за страната.

Разпоредбата на чл. 410 във вр. с чл. 411, ал. 1, изр. 2 от КЗ урежда право на застрахователя, изплатил З. обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на З.то обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно З. правоотношение между деликвента и ответника по застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на З.то обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Съгласно чл. 493 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.

4

Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ при настъпване на З. събитие застрахователят е длъжен да заплати З. обезщетение в уговорен между страните по договора срок и което не може да надхвърля застрахователната сума, освен ако това е предвидено в този закон. Също така с оглед на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на З. събитие застрахователят е длъжен да плати З. обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. По отношение на З.то обезщетение, което се дължи с оглед чл. 386, ал. 2 КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Меродавна за З.то обезщетение е действителната стойност на застрахованата вещ и на вредите, причинени на нея, в деня на З.то събитие и стойността, с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената. Съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, последователно приема, че обезщетението се изчислява по средни пазарни цени на нови части, но срещу която може да се купи друго със същото качество и вид. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно – стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, която се възприема от настоящия състав - например Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, както и Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о.

Следователно между страните не е уговорено, че при настъпване на З.то събитие – ПТП, застрахователят по имуществената застраховка следва да обезщетени друго освен щети по основните външни корпусни детайли, като застрахователят определя обезщетението по цени, части труд и материали, прилагани от застрахователя към деня на настъпване на ПТП. Поради това, настоящата инстанция намира, че стойността на наемната цена, заплатена от застрахователя за ползване на заместващ автомобил от увреденото лице в процесния случай, няма характер на З. обезщетение, а представлява допълнителна услуга, която застрахователят предоставя на определена категория застраховани, чиято стойност не се включва и в реалната възстановителна стойност на застрахованото имущество по смисъла на чл. 400, ал. 2 КТ, както бе посочено по-горе.