Решение № 927 от 08.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20265300501510 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 28136/01.04.2026 г. /на ЧСИ/, от длъжника А. В. А., с ЕГН *********** против действията на ЧСИ П. И., с рег.

№ ***, с район на действие - ПОС по изпълнително дело № 20258210401089 по описа на същия ЧСИ – изготвено постановление за разноските, обективирано в ПДИ изх.№ 6157/18.03.2026 г., връчена му 18.03.2026 г., досежно размера на адвокатското възнаграждение, изплатено от взискателя в размер на 204,52 евро /400лв. /. Жалбоподателят поддържа, че същото е значително завишено, с оглед на материалния интерес по изпълнителния лист /445.88 лв./227.97 евро/. На следващо място е заявил, че тази сума е погасена още преди връчване на Поканата за доброволно изпълнение, като е внесена по сметка в ДСК на 12.02.2025 г. Взискателят бил депозирал само една молба за образуване на изпълнително дело. Поради това счита, че заплатеното от взискателя адвокатско възваграждение следва да бъде значително намалено с оглед на обема на дейността - депозирана молба за образуване на дело. Ето защо моли разноските на взискателя по изпълнителното дело /адвокатско възнаграждение/ в размер на 204,52 евро /400лв. / да бъде намален на 51,13 евро /100лв./.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят Д. Л. П. чрез пълномощника му адв. Н. К. е взел становище за неоснователност на жалбата.

С писмените си мотиви ЧСИ П. И. застъпва становище за 1 допустимост на жалбата и за нейната неоснователност.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери обжалваното действие на ЧСИ по приложеното копие от изпълнителното дело, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжника по изпълнителното дело, в предвидения от закона срок за обжалване, насочена е против обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и е процесуално допустима. Според възприетото в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК становище, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размер на задължението на длъжника за разноски по изпълнението, в т. ч. разноските, посочени в ПДИ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20258210401089 по описа на ЧСИ П. И. е образувано на 15.10.2025 г. за събиране на парично вземане в размер на 445,88 лв. на взискателя Д. Л. П. срещу длъжника А. В. А. въз основа на изпълнителен лист от 14.10.2025 г., издаден по в.гр.д.№ 372/2024 г. на ПОС.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена чрез пълномощника на взискателя адв. Н. К.. В молбата е било направено искане за извършване на пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и за налагане на запор върху банковите му сметки, ако се установят такива. Към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от който взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., за образуване и водене на изпълнителното дело.

На длъжника е изпратена ПДИ с изх. №25327 от 22.10.2025 г., която не му е била връчена. Правени са опити за връчване на други ПДИ, като първата редовно връчена е тази с изх.№ 6157/18.03.2026 г. В същата към задълженията по изпълнителното дело са включени и разноските на взискателя в размер на 204,52 евро. След изпращане на първата ПДИ са предприети действия по проучване на имуществото на длъжника и са наложени запори върху негови вземания от трети лице.

На 01.04.2026 г. длъжникът е подал молба до ЧСИ П. И., с която го е уведомил, че на 12.02.2026 г. е внесъл сумата по изпълнителния лист по сметка на взискателя, като е представил и удостоверяваща този факт вносна бележка.

Предвид установените факти Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира, че жалбата на длъжника против разноските на взискателя е неоснователна.

Според чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за 2 адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е в рамките на минималното, изчислено според тези правила и съобразно материалния интерес по изпълнителния лист. Доколкото изпълнението от длъжника е станало след образуването на изпълнителното производство, същият следва да заплати разноските на взискателя, които той е направил както за образуването, така и за действията по принудителното удовлетворяване на притезанието, които са били поискани от процесуалния представител на взискателя и са били предприети от ЧСИ. Ето защо жалбата като неоснователна ще се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 28136/01.04.2026 г. /на ЧСИ/ на длъжника А. В. А., с ЕГН *************** против действията на ЧСИ П. И., с рег. № ***, с район на действие - ПОС по изпълнително дело № 20258210401089 по описа на същия ЧСИ – изготвено постановление за разноските, обективирано в ПДИ изх.№ 6157/18.03.2026 г., връчена му 18.03.2026 г., досежно размера на адвокатското възнаграждение, изплатено от взискателя в размер на 204,52 евро /400лв. /.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3