Определение № 178 от 16.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. Пловдив, 16.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20265000500182 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 13978/17.12.2025 г. (по входящия регистър на Софийския окръжен съд) от „Био Агро Продъкшън“ ЕООД, ЕИК 203216432 против разпореждане № 1806/23.10.2025 г., постановено по г. д. № 772/2025 г. по описа на ОС - София, с което е върната искова молба вх. № 127738/20.11.2024 година от „Био Агро Продъкшън“ ЕООД, ЕИК 203216432, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к.

1632, р-н „Овча купел”, ж. к. „Овча купел” 2, бл. 17, вх. В, ет. 6, ап. 72, чрез адвокат Е. Д. К. от САК, с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ - за осъждане на ответниците ВКС, САС и СГС да заплатят на ищеца сумата от 166 467.00 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди от нарушения на правото на Европейския съюз и е прекратено производството по г. д. № 772/2025 г. по описа на ОС – София.

Частният жалбоподател моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Правораздавателната власт на АС – Пловдив произтича от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ.

С разпореждане № 1806/23.10.2025 г., постановено по г. д. № 772/2025 г. по описа на ОС - София, с което е върната искова молба вх. № 127738/20.11.2024 година от „Био Агро Продъкшън“ ЕООД, ЕИК 203216432, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к.

1632, р-н „Овча купел”, ж. к. „Овча купел” 2, бл. 17, вх. В, ет. 6, ап. 72, чрез адвокат Е. Д. К. от САК, с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ - за осъждане на ответниците ВКС, САС и СГС да заплатят на ищеца сумата от 166 467.00 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди от нарушения на правото на Европейския съюз и е прекратено производството по г. д. № 772/2025 г. по описа на ОС – София.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че не са отстранени в срок нередовности на исковата молба.

Пред СГС е депозирана искова молба вх. № 127738/20.11.2021 г. (по входящия 1 регистър на СГС) от „Био Агро Продъкшън“ ЕООД, ЕИК 203216432, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1632, р-н „Овча купел”, ж. к. „Овча купел” 2, бл. 17, вх. В, ет.

6, ап. 72 срещу Върховния касационен съд на Република България.

Съгласно чл. 129, ал. 2 от ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

С разпореждане № 10405/22.04.2025 г. първоинстанционният съд е констатирал, че исковата молба е нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и чл. 128, ал. 3 ГПК, като е приел следното:

Производство е образувано предявен от „БИО АГРО ПРОДЪКШЪН“ ЕООД – гр.

София, ЕИК 203216432 иск да бъде осъден ответника Върховния касационен съд на Република България да му заплати обезщетение, произтичащо от допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз – иск с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. В исковата молба ищецът посочва, че на 20.04.2016 г. е закупил недвижим имот-УПИ II, кв. 14 по регулационен план на село Г. Е П., о. Е П, с площ 2 350 кв. м., заедно с построената в имота търговска сграда на един етаж със застроена площ от 1 124.1 кв. м. с договор във формата на нотариален акт. Имотът бил присъединен към електрическата мрежа през 80-те години на ХХ век, но през 2012 г. електрозахранването му било преустановено на основание чл. 123 от ЗЕ, поради неизпълнени задължения за заплащане на потребена електрическа енергия от предходния собственик на имота. След закупуването на имота ищецът се обърнал към „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за повторно електрозахранване на сградата и подписал договор с „ЧЕЗ Електро България“ АД за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210037456298/15.11.2016 г, заедно със споразумение № 6009937667 към същия договор от 15.11.2016 г. и заплатил дължимата за това такса. Договорът за продажба на ел. енергия и споразумението към него не били поставени в зависимост от срок или условие и не предвиждали други предпоставки за започване на изпълнението на договора.

Електрозахранването било възможно да бъде възобновено в рамките на не повече от 16 дни, но въпреки това отнело 1 година и 7 месеца – било възстановено на 22.06.2018 г. Поради дългия период, в който сградата не била електроснабдена, бил прекратен сключения между ищеца и „ФРЕШ ЕКО МАРКЕТ“ ЕООД договор за наем на сградата за срок от 10 години и при месечна наемна цена от 9 000.00 лева без ДДС, тъй като третото лице не можело да я ползва. Така ищецът пропуснал да получи наемна цена в общ размер от 135 000.00 лева за периода 03.01.2017 г. - 03.04.2018 г. и за същата сума, ведно със законната лихва, предявил иск против „ЧЕЗ Електро България“ АД да бъде осъдено да му я заплати, вкл. и извършените съдебните разноски. Искът бил отхвърлен с постановени решения от СГС по т. д. № 1533/2019 г. и от САС по т. д. № 40/2021 г. и не бил допуснат до касационно обжалване с окончателно определение № 50651/30.11.2022 г. по т. д. № 1629/2021 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК, като при постановяване на окончателния си акт касационната инстанция допуснала отклонение от нормите на съюзното право и нарушила Директива 2009/72/ЕО, Директива 2005/89/ЕО и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. Поради това, ищецът твърди, че окончателното настъпване на вредата за него е обвързано с постановяване на окончателния съдебен акт, постановен в противоречие с правото на ЕС и с който акт ВКС е пропуснал да поправи нарушенията на предходните две инстанции. По този начин ВКС му причинил вреди, изразяващи се в неприсъждане на дължимо обезщетение за вреди от противоправна липса на електроснабдяване на неговия имот, както и вреди, изразяващи се в извършване на невъзстановими деловодни разноски, представляващи претърпяна загуба. Общият размер на вредите възлизал на 166 467.00 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, от които 135 000.00 лева обезщетение за неполучен наем за исковия период, 14 165.00 лева - деловодни разноски пред СГС, 7 826.00 лева – деловодни разноски пред САС и 5 076.00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС.

Допълнително ищецът бил осъден за заплати съдебни разноски на насрещната страна – 300.00 лева в производството пред ВКС, 2 050.00 лева в производството пред САС и 2

2 050.00 лева в производството пред СГС. Едновременно с твърдението, че окончателната вреда за ищеца в общ размер от 166 467.00 лева е настъпила следствие на окончателното определение на ВКС, той неколкократно твърди в исковата молба за извършени нарушения на правото на ЕС и от СГС и от САС – стр. 5, 8, 9, 11 и 12 от същата, като конкретно посочва пред всяка една от трите инстанции какви съдебни разноски е извършил, без да са му присъдени и за какви съдебни разноски, извършени от насрещната страна е осъден да и заплати.

Съдът е приел за основателно възражението на ответника, че ищецът не е въвел твърдения по какъв начин именно посоченият ответник е нарушил съществено норми на правото на ЕС и чрез какви извършени от него действия, доколкото ВКС не е разгледал делото по същество, а се е произнесъл по липсата на предпоставки за допускане на спора до касационно обжалване.

За изясняване на тези обстоятелства следва да се дадат указания на ищеца и производството по делото следва да се остави без движение, а в зависимост от предприетите от ищеца действия в изпълнение дадените му указания, съдът ще се произнесе по направеното от ответника искане за конституиране на трети лица помагачи на негова страна.

С разпореждане № 10405/22.04.2025 г. първоинстанционният съд, пред който делото е било висящо към момента на постановяването (СГС), е оставил без движение производството по делото до излагане от ищеца на обстоятелствата, поради които за твърдените, произтеклите за него вреди от действията на СГС и САС насочва иска си за обезвреда единствено против ответника ВКС, както и да посочи конкретните действия на ВКС, изразяващи се в съществено нарушение на правото на ЕС, от които за ищеца са настъпили вреди в общ размер на 166 467.00 лева, от които 135 000.00 лева - обезщетение за неполучен наем за претендирани период, 14 165.00 лева – извършени и неприсъдени му деловодни разноски пред СГС, 7 826.00 лева – извършени и неприсъдени му деловодни разноски пред САС, 5 076.00 лева – извършени и неприсъдени му разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС, 300.00 лева – съдебни разноски, които ищецът е осъден да заплати в производството пред ВКС, 2 050.00 лева - съдебни разноски, които ищецът е осъден да заплати в производството пред САС и 2 050.00 лева - съдебни разноски, които ищецът е осъден да заплати в производството пред СГС.

На ищеца е даден двуседмичен срок от съобщаването, с писмена молба с препис за ответника да отстрани констатираните нередовности.

Този акт на съда е съобщен на ищеца на 28.05.2025 г.

Постъпила е молба вх. № 69921/09.06.2025 г. от „Био Агро Продъкшън“ ЕООД, ЕИК 203216432.

С разпореждане № 1806/23.10.2025 г., постановено по г. д. № 772/2025 г. по описа на ОС – София, пред който делото е било висящо към момента на постановяването и което е предмет на настоящата инстанционна проверка, е прието, че с уточнителна молба вх. № 69921/09.06.2025 г. ищецът освен срещу ВКС е насочил исковите си претенции и срещу САС и СГС, като не е изпълнил указанията на съда касателно отговорността на тримата ответници – солидарна или разделна, нито е уточнил спрямо всеки ответник какви по вид, характер и размер вреди е причинил на ищеца, като не е обосновал причинно - следствената връзка между съответния акт, изразяващ се в действието или бездействието и съответната вреда, като не е посочил размера на обезщетението, което претендира от всеки един от тримата ответници, не е съотнесъл всяко твърдяно нарушение от отделен съд конкретно коя европейска правна норма или директива нарушава. Първоинстанционният съд е счел, че констатираните нередовности не са били отстранени и е върнал исковата молба.

Според настоящата инстанция, съгласно чл. 2 от ГПК, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. За да бъде възможна и адекватна тази защита, съдът трябва да е наясно какви права се твърдят и от кои конкретни факти от обективната действителност произтичат 3 тези права. А уточняването по недвусмислен начин на горното е единствено и само в правомощията на ищеца.

Липсата на конкретизация води до невъзможност съдът да дефинира спора, страните по него, подлежащите на доказване факти, да разпредели доказателствената тежест и в крайна сметка да постанови съдебен акт по същество.

На първо място, едва с молба вх. № 69921/09.06.2025 г. от „Био Агро Продъкшън“ ЕООД, ЕИК 203216432 за първи път се уточнява, че исковете са и срещу ответници СГС и САС, независимо, че в исковата молба са посочени обстоятелства и относно тези правни субекти.

При това положение е следвало да бъде даден нов срок на ищеца да уточни спрямо всеки ответник какви по вид, характер и размер вреди е причинил на ищеца, да обоснове причинно - следствената връзка между съответния акт, изразяващ се в действието или бездействието и съответната вреда, да съотнесе всеки акт на отделен съд конкретно коя европейска правна норма нарушава.

Следва да бъде отбелязано, че в молба вх. № 69921/09.06.2025 г., абзац четвърти, изречение последно изрично е посочено, че се иска обезщетението да бъде присъдено солидарно.

Ето защо не е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК, поради което исковата молба не следвало да бъде връщана.