Решение № 42 от 12.02.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Варна, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Д.а Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000529 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 262482/21.04.2022г. на С. И. С. от гр. Варна и въззивна жалба вх.

№ 262485/01.04.2022г. на „УниКредит Булбанк“ АД - гр. София, подадена чрез адв. В. П. от АК – гр. София, срещу решение № 260028/30.03.2022г., постановено по т. д. № 1776/2014г. по описа на Варненски окръжен съд /възобновено т.д. № 1050/2013г. по описа на ВОС/.

Въззивна жалба вх. № 262482/21.04.2022г., подадена от ответника в първоинстанционното производство- С. И. С., е насочена срещу решението в частта, с която са уважени предявени срещу него от „УниКредит Булбанк“ АД- гр. София, установителни искове по чл. 422 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 160 266.74 евро- непогасена главница по договор за банков кредит № 6879/21.08.2007г., и сума 7 776.90 евро, представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2010г. до 15.07.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2013г. до изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 35880/2010 г. по описа на Районен съд- гр. София. Твърди се недопустимост на решението 1 поради разглеждането на спора по реда на търговските спорове, поради постановяването му от местно некомпетентен съд, поради неуважаване на молбата за отлагане на делото въз основа на болничен лист, поради недоказана представителна власт за обявяване на предсрочна изискуемост и предявяване на исковете по отношение на лицето, представлявало банката, и поради несъвпадение между основанията, посочени в заповедното производството в сравнение с тези по исковата молба.

Конкретните оплаквания срещу правилността на решението отново са за нарушения на процесуалния закон, необоснованост и несъобразяване със задължителна съдебна практика. Искането към въззивния съд е за обезсилване на решението и прекратяване на производството по исковете, или евентуално, за отмяна на решението в частта, с която исковете са уважени, и постановяване на друго за отхвърлянето им като неоснователни.

По същество жалбата се поддържа от процесуалния представител на въззивника С. И. С. - адв. Т. И. от ВАК, която е представила в срок писмена защита.

С жалба вх. № 262485/01.04.2022г. на „УниКредит Булбанк“ АД- гр.

София, подадена чрез адв. В. П. от АК – гр. София, се атакува решението на ВОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на парично задължения за законна лихва върху главницата за периода от 16.07.2010г. до 16.08.2013г. Твърди се необоснованост на извода на окръжния съд, че банката е уведомила за предсрочната изискуемост само кредитополучателя, но не и солидарния длъжник. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в посочената отхвърлителна част и уважаване на иска за присъждане на законна лихва върху главницата, за които установителният иск е уважен, за целия исков период. В тази жалба няма искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

В проведеното в тази инстанция открито съдебно заседание въззивникът „УниКредит Булбанк“ АД- гр. София не се представлява.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуален представител на ищеца, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими. Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВнАпС по жалбата на банката, а въззивникът- ответник е освободен от внасянето на държавни такси, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, с определение по в. т. д. № 19/2023г. Жалбите отговарят на останалите изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и са надлежно администрирани от първоинстанционния съд.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с разглеждането на 2 специални положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предявени от „УниКредит Булбанк“ АД- гр. София срещу С. И. С. от гр. В., за установяване в отношенията между страните, че ответникът, в качеството му на съдлъжник по договор за банков кредит № 6879/21.08.2007г., сключен между банката, С. Г.а С.а (кредитополучател) и С. И. С. (солидарен длъжник), има парични задължения към ищеца с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ, за сумата 163 499 евро, представляваща непогасена главница по договор за банков кредит № 6879/21.08.2007г., сумата 7 776.90 евро, представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2010 год. до 15.07.2010 год., както и за законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 16.07.2010г. до изплащане на задължението, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 35880/10 год. по описа на РС-София, въз основа на извлечение от сметка.

Обжалваното решение, с което оценяемите установителни исковете са уважени изцяло и е отхвърлен неоценяемият иск за установяване на акцесорно парично задължение за законна лихва за част от исковия период, е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.

Съставът на въззивния съд, като разгледа конкретните оплаквания, релевирани във въззивната жалба срещу допустимостта на атакувания съдебен акт, и извърши служебна проверка съобразно задълженията си по чл.

269, ал. 1, изр. първо, предл. второ ГПК, намира, че първоинстанционното решение е допустимо в обжалваната част, като съображенията за този извод са следните:

Оплакването за недопустимост на решението в резултат на разглеждането на спора по реда на търговските спорове, вместо по общия исков ред, е неоснователно. Съдебно решение, постановено в производство, развивало се по реда на гл. XXXII ГПК, при условие, че е бил приложим общият исков ред по ГПК, не страда от пороци на това основание. Отделно от това, към момента на осъществяване на двойната размяна на книжа между страните по спор, породен от абсолютна търговска сделка, от кръга на посочените в чл. 365 ГПК, второто изречение на чл. 133 ГПК, съгласно което образуваните дела на и срещу потребители се разглеждат като граждански, по реда на общия исков процес, е добавено шест години след образуване на производството, със ЗИД на ГПК, ДВ, бр. 100/2019г.

Неоснователно е и оплакването за недопустимост на решението поради постановяването му от местно некомпетентен съд. Местната подсъдност на спора на сезирания с исковата молба Варненски окръжен съд е стабилизирана с влязло в сила определение № 52 от 20.01.2014г. по ч. в. т. д. № 15/2014г. по описа на ВнАпС.

3

За основателността на твърденията на въззивника, че е допуснато нарушение на процесуални правила по смисъла на закона, като не е уважено негово искане за отлагане на делото, въпреки представен болничен лист, няма данни по делото. Освен това, дори и да се допусне от съда подобно нарушение на процесуални правила по смисъла на закона, това не е относимо към допустимостта на първоинстанционното решение и не е самостоятелно основание за отмяната му от въззивния съд.

Твърденията на въззивника за недоказана представителна власт за обявяване на предсрочна изискуемост и за предявяване на исковете по отношение на лицето, представлявало банката, не съставляват надлежно въведено в процеса защитно средство, с което страната разполага срещу предявените за установяване материални права, тъй като подобно възражение принадлежи само на представляваната страна. Освен че в случая банката черпи права от извършените от нейно име извънсъдебни и процесуални действия от надлежно упълномощени представители, т. е. не оспорва правата на представителите, по първоинстанционното дело, както и по образуваните в хода на процеса множество други производства във връзка с инстанционен контрол на определения и разпореждания на първоинстанционния съд, са представени пълномощни, с които по несъмнен начин се доказва представителната власт на лицата, действали и действащи като представители на банката.

Оплакването за недопустимост на решението, основано на твърдения за несъвпадение между основанията, посочени в заповедното производството в сравнение с тези по исковата молба, е адекватно на сочения порок, тъй като правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК има само кредитор, който ще установява съществуването на вече оспорено в заповедното производство вземане, целта е с решението по този иск да се признае или отрече същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, а предявеният иск е продължение на защитата на кредитора по повод направени в заповедното производство възражения на длъжника, поради което не може да се променя материалноправната характеристика на вземането и да се иска от съда да се произнася по нещо, различно от предявеното в заповедното производство. Т. е. недопустимо поради липса на правен интерес би било производство по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК при констатирана липса на идентичност на вземането по издадената заповед за изпълнение и предмета на предявения установителен иск.

В случая, исковата молба е насочена срещу единия от солидарно задължените физически лица, срещу които е издадена заповедта за изпълнение, а основанията на паричните вземания, посочени в исковата молба, са напълно идентични с посочените в заявлението по чл. 417 ГПК и в диспозитива на заповедта за изпълнение.

Тъй като съгласно чл. 122 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на 4 цялото задължение от когото и да е от длъжниците, а предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници, обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК е предявен само срещу ответника, което се сочи от него като основание за порок на съдебния акт по същество, е ирелевантно за допустимостта или правилността на решението. При солидарни задължения всеки съдлъжник се намира в самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, като всички тези отделни правоотношения са свързани помежду си посредством целта- да се удовлетвори интересът на кредитора. Няма категорични данни по делото за влизане в сила на процесната заповед за изпълнение по отношение на кредитополучателя, в който случай би било недопустимо предявяването срещу него на установителен иск по чл. 422 ГПК, но това е без значение за допустимостта на производството срещу другото солидарно задължено лице.

Исковото производство е инициирано в рамките на законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца за приемане на възражение на солидарния длъжник от въззивния съд, подадено по реда на чл.

423 ГПК, за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение.

Посоченото мотивира съда за извода, че всички общи и специални процесуални предпоставки за надлежното упражняване на право на иск по чл.

422 ГПК са налице.

За да се произнесе по същество по спора съставът на ВнАпС намира следното от фактическа страна:

Установява се по безспорен начин в резултат на съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК, че страните са обвързани от валидно правоотношение по Договор за банков кредит № 6879/21.08.2007г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД, от една страна, и кредитополучателя С. Г.а С.а и солидарния длъжник, от друга страна, по силата на който банката се е задължила да предостави кредит в размер на 170 000 евро, за следните цели: 1./ за покупка на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, община Варна, ул. “Ст. ХаджиИ.“ № 9, 2./ за рефинансиране на кредити на кредитополучателя към „Емпорики банк“ АД в размер на 67 040 евро, към „БПБ“ АД с остатъчен размер от 50 000 евро и по кредитна карта от „БПБ“ АД с разрешен лимит от 800 лв., и 3./ за рефинансиране на кредити на солидарния длъжник С. И. С. към „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД в размер на 17 104 лв., към „Банка ДСК“ АД с остатъчен размер от 3 230лв. и към „БПБ“ АД с остатъчен размер от 7 730лв.