Решение № 3693 от 15.11.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 4824/2023
- Вид
- Решение № 3693
- Подписан
- 15.11.2023
- В сила
- 08.06.2024
- Състав
- Евгения Мечева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1, т. 7 · Закон за общинската собственост
- чл. 5, ал. 3 · Закон за общинската собственост
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 25, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 151, ал. 2 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 3693 гр. Варна, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110104824 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Я. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ******, чрез процесуалния му представител – адв. Б. Д.-П., срещу Община Варна, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № *******, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, СО „Боровец-Юг“, с площ 481 кв. м., номер по предходен план: ****, при граници и съседи на имота: **********, ведно с изградената в имота жилищна сграда с идентификатор № *******.1, със застроена площ 4 кв. м., брой етажи: 1, предназначение – вилна сграда – еднофамилна, на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност, чрез осъществяване на непрекъсната фактическа власт, с намеР.е за своене /владение, упражнявано еднолично от ищеца/, в периода от 2000 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 18.04.2023 г.
В исковата си молба ищецът Д. Я. Я. твърди, че е собственик на процесния недвижим имот, ведно с изградената в него сграда, като същият е придобит по давност чрез непрекъснато, явно и необезпокоявано владение, осъществявано от него в периода от 2000 г. досега. Поддържа, че към неговото владение присъединява и това на родителите си, осъществявано в периода 1984 г. – 2000 г. Посочва, че имотът е разчистен и облагороден, засадени са лози и овошки, построена е сезонна дървена сграда на бетонна основа, използвана за нощувка и подслон. Излага, че имотът е ограден.
Твърди, че на 21.06.2021 г. до неговата майка М.Д. Я.а, вписана в регистрите на Община Варна като собственик на имота, е изпратено уведомително 1 писмо, с което е била уведомена, че от непознато за нея лице И.З.Г. е подадено заявление от 07.06.2021 г. за издаване на удостовеР.е за обстоятелствена проверка относно този имот. Майка му като адресат на уведомлението е подала възражение. Поддържа, че процесуалният му представител – адв. Б. Д.-П., въз основа на предоставено от него пълномощно, се е снабдила с извадка от кадастралната карта и кадастралния регистър за този имот, в които било посочено, че е на неидентифициран собственик.
Излага, че имотът е деклариран по надлежния ред пред Дирекция МДТ с фактическата му площ от 481 кв. м. и наличната в имота сграда като негова собственост по давностно владение. Заплатен е и съответният данък.
Издадено му е удостовеР.е от 25.10.2021 г., в което като забележка било вписано, че същият този имот е деклариран от И.З.Г. с декларация от 30.03.2021 г. Посочва, че по отношение на имота е съставен Акт за общинска собственост от 22.07.2022 г. Твърди обаче, че липсва каквото и да е правно основание за съставянето му, тъй като имотът никога не е бил нито държавна, нито общинска собственост, поради което го оспорва. Поддържа, че имотът никога не е бил безстопанствен, нито пък някога е бил с неизвестен собственик. Твърди, че е придобил по давност процесния имот, като владението му е продължило повече от 10 години. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът Община Варна, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – юрк. Д.К.. Оспорва наведените от ищцовата страна твърдения, като счита същите за неоснователни и некореспондиращи по никакъв начин с реалната фактическа обстановка. Излага, че имот № ******* е бил с номер ****, съгласно плана на стари имотни граници на „Боровец-север“ и е новообразуван имот с номер *****.**** по ПНИ на с.о. „Боровец - юг“.
Поддържа, че този имот е бил предоставен за ползване по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на М.Д. Я.а по ПМС № 11, протокол № 13, решение № 223-5-3, уд.
160, без данни за извършено плащане на стойността на земята. Съгласно разписния лист по КП към ПКП имотът е записан на М.Д. Я.а, без посочен документ за собственост. Твърди, че имотът е подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ и с оглед липсата на доказателства същият да е придобит по реда и при условията на пар. 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на него е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. По отношение на имота няма проведена процедура по изменение на ПНИ, няма издадена заповед за възстановяване или придобиване право на собственост или започната процедура по пар. 4к ЗСПЗЗ за придобиване или възстановяване правото на собственост, няма данни за закупуване на части от имота от ползвател. Съгласно регистъра на имоти към ПНИ на с. о. „Боровец-юг“, този имот е записан на неидентифициран собственик. Поддържа, че доколкото с ПНИ се установяват имотите, собственост на три категории лица: реституирани собственици, трансформирани ползватели и лица, които не са загубили собствеността върху имотите си, а ищецът не е в нито една от тези категории, имотът е преминал в собственост на общината. Излага, че е без правно значение кога е издаден АОС, тъй като общината е придобила правото на собственост върху имота eх lege. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон, е именно – чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Твърди, че в приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени за 2 реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на пар. 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, какъвто именно е и конкретният случай. Поддържа, че по отношение на този имот е приложима забраната за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост, поради което към настоящия момент не е изтекъл изискуемия десетгодишен давностен срок и ищецът не е могъл да придобие имота въз основа на давностно владение. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв. Б. Д.-П., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен. В предоставения срок представя писмена защита.
Ответната страна депозира нарочна молба по хода на делото, подадена чрез процесуалния представител – юрк. Д.К., в която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса, ищецът с л е д в а да установи в условията на пълно и главно доказване правнорелевантните факти, от които се ползва, а именно, че е собственик на процесния недвижим имот, ведно с изградената в него сграда, на въведеното от него основание – изтекла в негова полза придобивна давност, тоест че същият непрекъснато и необезпокоявано е упражнявал фактическа власт върху този имот в заявения период от 2000 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 18.04.2023 г. , с намеР.е за своене, съответно, че е присъединил и владението на родителите си, осъществено в периода 1984 г. – 2000 г.
В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, за да бъде отхвърлен искът, е да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно да установи свое противопоставимо право на собственост върху процесния имот – че е придобил имота по силата на закона – чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, съответно, че този имот е бил предоставен за ползване на майката на ищеца – М.Д. Я.а, по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ползвателят не е изкупил същия по реда и при условията на пар. 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Видно от представения акт № 10819/22.07.2022 г. за частна общинска собственост, процесният поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, с. о. „Боровец - юг“, с площ 481 кв. м., е актуван като собствен на Община Варна, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.
С отговора на исковата молба е представена цялата административна преписка относно издаването на този акт.
Съгласно наличния в преписката Списък на граждани, на които е предоставена земя по 11 ПМС в района на селищна система Варна, под № 160 в списъка /л. 91 от делото/ е посочено, че на М.Д. М., впоследствие с фамилно име Я.а /майка на ищеца в настоящото производство/, е предоставено за ползване място с площ 0.600 дка, в местност Боровец, при граници: ******* 3
След направена справка /съгласно писмо – л. 48 от делото/ в Дирекция „Устройство на територията“ към район „Аспарухово“ при Община Варна е установено, че няма проведена процедура по изменение на ПНИ по реда на пар. 4к, ал. 12 и 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ПИ ****, находящ се в местност Боровец – юг, кадастрален район *****; няма данни за извършено плащане от ползвателя М.Д. Я.а /М.Д. М./, на основание пар. 4а, ал. 1 и пар. 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ относно ПИ **** по ПНИ на местност „Боровец-юг“; в районната администрация на район „Аспарухово“, Община Варна, няма издадена Заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ; не са налични строителни книжа и удостовеР.е за търпимост за ПИ **** по ПНИ на местност „Боровецюг“.
По делото е прието без възражения от страните заключението на вещото лице инж. Р. П. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът цени изцяло като обективно и компетентно дадено. Съгласно заключението, за терена, в който попада претендираният имот, описан в исковата молба, а именно: имот № *******, са налични следните планове и карти: 1.
Кадастрален план на „Терена – южно от Галата“, изготвен през 1983 г., съгласно който имотът е нанесен с № 1615, с площ по аналитични данни 539 кв. м., при граници: дере, имот № 1614 и дере; 2. Кадастрален план на м.
„Боровец - юг“ 1991 г., с попълване 1996 г., одобрен със Заповед № Р359/22.10.1996 г. на Кмета на Община Варна. Съгласно представената скица № 1 на имот № *****.**** от КП на м. „Боровец - юг“ 1991 г., имотът е с площ 481 кв. м., записан на М.Д. Я.а, при граници: имоти №№ *****.9615 – улица, *****.9617 – улица и имот *****.565; 3. Плана на новообразуваните имоти на СО „Боровец - юг“, одобрен със Заповеди №№ РД-17706/467/04.12.2002 г. и РД-1-7706/68/11.03.2003 г. Съгласно помощния план към ПНИ процесният имот *******, целият с площ 481 кв. м., попада с пълната си площ в стар имот № ****, записан в плана на старите имотни граници като „извън пар. 4“. За новообразувания имот № *****.**** липсва информация за собственост. Съседите на имота са: *****.656 – овощна градина, *****.9617 – улица и *****.9615 – улица; 4. Кадастрална карта на гр.
Варна, одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК.
Съгласно действащата КК на гр. Варна, процесният имот представлява: поземлен имот *******, находящ се в гр. Варна, кв. „Галата“, местност „Боровец-юг“, с площ 481 кв. м., стар номер ****, при граници: **********.
Като собственик на имота е посочена Община Варна, съгласно Акт за общинска собственост № 47, том 65, рег. 24540, дело 14687 от 29.07.2022 г., издаден от СВп – гр. Варна.
Съгласно изготвената от вещото лице комбинирана скица № 2 към експертизата се установява, че имот № 1615 от КП „Терена – южно от Галата“ от 1983 г. попада в по-голямата си част в имот с идентификатор ******* от КККР/2008 г., който е идентичен на имот *****.**** от КП/1996 г. и е идентичен на имот *****.**** от ПНИ 2003 г.
Вещото лице в заключението си при отговора на поставените въпроси в т. 3 от задачата посочва, че процесният имот преди колективизацията е бил земеделски – ниви и лозя на частни стопани. Теренът, в който попада имотът, е включен в баланса на ТКЗС и ДЗС. Не са открити данни за конкретния имот да е съставян акт за държавна собственост. Процесният имот попада в територия на селищно образувание „Боровец - юг“, а до 2000 г. – в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно протокол № 13/23.10.1984 г. и списък, 4 приложен към него на стр. 91 от делото, на М.Д. Я.а се предоставя за ползване 0.6 дка, м. „Боровец“, при граници: ******* Няма проведена процедура по пар. 4к от ЗСПЗЗ. Плана на новообразуваните имоти на СО „Боровец - юг“ е одобрен с посочените вече заповеди от 04.12.2002 г. и 11.03.2003 г. Не е проведена процедура за изменение на ПНИ. Процесният имот не представлява земя по чл. 19 ЗСПЗЗ.