Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260044 от 16.01.2021, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 8211/2019
Вид
Решение № 260044
Подписан
16.01.2021
В сила
09.02.2021
Състав
ДИЯНА АТАНАСОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.150 и сл. · Закон за енергетиката
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. Плевен, 16.01.2021год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 25.11.2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА

НИКОЛОВА при секретаря

Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 8211 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искове с правно основание чл.79 от

ЗЗД вр. чл.150 и сл. от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Т.П.“ ЕАД против наследниците на К.И.И., ЕГН ********** - Н.Б.И. и И.К. ***, в която се твърди следното: Предявен е осъдителен иск срещу ответника за вземане на ищеца, касаещо доставяна и незаплатена тополенергия в имот, находящ се в ***. Вземането си ищецът обосновава със следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150. (1) (Изм.

- ДВ, бр.54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди наследниците на К.И. да заплатят на ищеца сумите, както следва :

1100,78лв. - главница за периода от 01.01.2018год. до 31.10.2019год. и 108,37лв. лихва за забава от 02.03.2018год. до 04.12.2019год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

Впоследствие, в хода на делото и след установяване на наследниците на починалия К.И.И., искът е насочен срещу неговите наследници и е предявена претенция срещу всеки от тях за сумите, както следва:

- срещу Н.Б.И.,

ЕГН **********, адрес: *** - 825,58лв. главница за периода от 01.01.2018год. до 31.10.2019год. и лихва в размер 81,28лв. за периода от 02.03.2018год. до 04.12.2019год.;

- срещу И.К.И.,

ЕГН **********, адрес *** – 275,19лв. главница за периода от 01.01.2018год. до 31.10.2019год. и лихва в размер 27,09лв. за периода от 02.03.2018год. до 04.12.2019год.;

Претендират се и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът

И.И. е депозирал писмен отговор чрез адв.Ф.П., с който искът се признава изцяло.

Депозиран е писмен отговор от особения представител, назначен на ответницата Н. И. – адв.К.Г., с който оспорва иска, без да навежда доводи.

В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Ответницата Н. И. се представлява от назначения особен представител адв.К.Г., който не прави възражения и оспорвания, няма доказателствени искания. По същество заявява, че искът е неоснователен.

Ответникът И.И. се представлява от адв.Ф.П., която признава иска, като заявява, че същият ползва имота.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Не е спорно, че ответниците дължат на ищцовото дружество процесните суми за доставяне тополенергия в процесния имот, находящ се на адрес ***, в качеството им на наследници на починалия на 07.04.2015год. К.И.И.. Не е спорно, а това се установява и от приетото като писмено доказателство по делото удостоверение, че именно ответниците са наследници на починалото лице. Не е спорно, а това се установява и от изявлението на адв.Ф.П. в о.с.з., че ползвател на този имот е И.И.. В о.с.з. по предвидения в закона ред не се оспорва размера на вземането, нито факта, че жилището се намира в топлоснабдена сграда, поради което не са искани и не са назначавани съответни експертизи. Доводи за неоснователност на претенцията спрямо Н.И. не са изложени.

Исковете срещу ответниците се явяват изцяло основателни и доказани. Не се твърди и не са представени доказателства да е извършено плащане на задължението /изцяло или частично/ в хода на делото.

С оглед изхода на делото на ищеца се дължат от ответниците разноски в пълен размер /за държавна такса, съдебни удостоверения, юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер, и хонорар на особен представител/, разпределени между тях съобразно квотите им в съсобствеността, а именно : Н.И. дължи разноски в размер 318,75лв., а И.И. - 106,25лв.

По изложените съображения съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.150 и сл. от ЗЕ Н.Б.И., ЕГН **********, адрес: ***, като наследник на К.И.И., ЕГН **********, починал на 07.04.2015год., ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата 825,58лв. - главница за периода от 01.01.2018год. до 31.10.2019год. за доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.12.2019год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.150 и сл. от ЗЕ И.К.И., ЕГН **********, адрес ***, като наследник на К.И.И., ЕГН **********, починал на 07.04.2015год., ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата 275,19лв. - главница за периода от 01.01.2018год. до 31.10.2019год. за доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.12.2019год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД Н.Б.И., ЕГН **********, адрес: ***, като наследник на К.И.И., ЕГН **********, починал на 07.04.2015год., ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата 81,28лв. – лихва за забава върху главницата 825,58 за периода от 02.03.2018год. до 04.12.2019год.

ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД И.К.И., ЕГН **********, адрес ***, като наследник на К.И.И., ЕГН **********, починал на 07.04.2015год., ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата 27,09лв. – лихва за забава върху главницата 275,19 за периода от 02.03.2018год. до 04.12.2019год.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н.Б.И., ЕГН **********, адрес: ***, като наследник на К.И.И., ЕГН **********, починал на 07.04.2015год., ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер 318,75лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК И.К.И., ЕГН **********, адрес ***, като наследник на К.И.И., ЕГН **********, починал на 07.04.2015год., ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер 106,25лв.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: