Определение № 2671 от 20.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2671 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20251110140756 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 247975 от 17.07.2025 г., подадена от „МД“ АД срещу Т. М. Т., с която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.07.2024 г. по ч.гр.д. № 37761/2024 г. по описа на СРС, 128-ми състав.

Препис от исковата молба е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. С определение от 01.12.2025 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателство за внесен депозит за особен представител на ответника. Съдът е указал на ищеца последиците от неизпълнение на дадените указания.

Препис от определението е връчено на ищеца на 10.12.2025 г., като в срока за изпълнение на указанията, както и към датата на настоящото определение, указанията не са изпълнени.

Указанията за внасяне на възнаграждението за особен представител са дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. Разпоредбата е приложима, независимо че внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответника не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и 128 ГПК. Това е така, защото участието на особен представител в производството е задължително, съответно неучастието му представлява процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия. Невнасянето на определеното от съда възнаграждение за назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника е основание за прилагане на чл. 129, ал. 3 ГПК /така Определение № 61 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 148/2018 г., I г. о., ГК, Определение № 105 от 6.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 534/2015 г., IV г. о., ГК/.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, исковата молба следва да бъде върната. С оглед връщането на исковата и на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена.

Така мотивиран, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 247975 от 17.07.2025 г., подадена от „МД“ АД срещу Т. М. Т..

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.07.2024 г. по ч.гр.д. № 37761/2024 г. по описа на СРС, 128-ми състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2