Протокол № 610 от 26.03.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 3896/2025
- Вид
- Протокол № 610
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- Ангел Ташев
Цитирани разпоредби
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 610 гр. П., 26.03.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: А. Ташев при участието на секретаря Наталия Д.
Сложи за разглеждане докладваното от А. Ташев Гражданско дело № 20255220103896 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Молителката Я. В. Л. – уведомена от предходното с. з., се явява лично и с адв. П. К. от АК-П. – надлежно упълномощена отпреди.
Ответникът А. Б. Щ. – уведомен от предходното с. з. чрез пълномощника си, се явява лично и с адв. Димитър А. от АК-Пловдив – надлежно упълномощен отпреди.
АДВ. К.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. А.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. К.: Водим преговори относно родителските права, но в това производство нямаме нагласа за оттегляне на молбата.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към разпит на свидетелите.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:
1
И. Б. К. – родена на 23.04.1982 г., живуща в гр. П., българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство и служебни правоотношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. КОЗАРСКА: Познавам страните по делото. Я. я познавам от 12 години, малките ни деца бяха заедно в яслите и след това по съседство на работните места. Г-н Щ. го познавам от Я. от 4-5 години някъде. В началото в техните отношения всичко си беше ок. После като се събраха да живеят заедно и да имат дете започнаха да ескалират малко нещата. Виждахме, че Я. не се чувства добре, питахме я няколко пъти какво се случва. След като се роди детето, след няколко месеца започнахме да виждаме синини и тя ни каза, че А. я е удрял. Това беше може би 1-2-3 месеца след като се роди детето. Я. е споделяла преди това, че е имало обиди, че била негодна и не можела да се грижи сама за себе си, защото тя като забреманя и като ходеше на доктор, все пак сме жени на по 40 години, докторът и беше дал витамини, минерали и А. й беше казал да не пие нищо, че ще увреди плода. А. постоянно е отправял критики към нея – трябва да ядеш това, трябва да пиеш онова. Това е, което знам аз. Аз лично не съм виждала А. да е удрял Я., само съм чувала от нея и като се е случвало нещо тя ни казваше. Аз един ден я попитах какво се е случило, защото я виждах, че не изглежда добре, че има синки по ръцете, по краката и тогова тя сподели, че А. я е удрял. Със сигурност мога да кажа за март месец 2025 г., първият път когато забелязах, че й се случва нещо и я попитах и тя тогава ми каза, че за 8 март я е ударил. За първи път я е натиснал в ателието. След това знам още един случай на Великден 2025 г. на „Канала“ я е ударил един шамар. Спомням си, че през август месец, защото ходех на доктор тогава и ми слагаха инжекции в колената, аз ходих да й взема на Я. медицинското от доктора, защото тя не можеше да отиде, че я беше страх от А. да не разбере, че е ходила. Това медицинско беше, защото 2-3 дни преди това я е удрил - бъбреците, синини имаше по ръката, краката и в ребрата. Тя тогава каза, че много я боли бъбрека и затова ходи на доктор и затова ходих да й взема медицинското. През септември месец, малко след като децата бяха започнали училище, дата не мога да кажа точно, тогава й предложих да я закарам на доктор да си изкара медицинско, но Я. ми каза, че е много обидена 2 и че не иска да ходи. Аз исках да я закарам, защото нямаше кой да гледа малката. Искаше да изкара медицинско, защото пак са имали ситуация вкъщи.
Не мога да кажа за какво са се карали. Те започват от някакви малки неща, започват с косми в канала и нещата ескалират. Последният път беше на 14.10.2025 г., беше Петковден. Аз работех в ателието и видях А. да минава няколко пъти с малката на разходка. Чух, че се случва нещо отвън и излязох.
Колегата отсреща от магазина излезе и Я. тогава я чух, че викаше. Излязох отвън и видях А., че държи детето с една ръка, в другата държеше количката и Я. ми каза да се обадя на телефон 112. Полицията дойдоха и почнаха да ни разпитват и оттам А. го закараха в полицията и ми оставиха малката да я гледам. Я. сподели тогава, че са започнали да спорят нещо и той я бутнал в лицето и тя е започнала да вика. Я. знам, че посещава психолог от няколко месеца, бяха заедно още с А.. Причината да посещава психолог е, че не се чувства добре и с всички тези неща, които се случваха искаше да отиде и да си помогне на връзката й като цяло. Питали сме я защо стои още и не се махне. Тя казваше, че може да е моментно нещо и да се оправят, все пак имат общо дете. Я. споделяше с другата ни приятелка Ваня Накова и знам от Я., че е споделяла и с на А. приятели, които в това време са знаели и те и са се опитали да им помогнат, да го озаптяват него. Присъствах на един разговор на Я.. Тя говореше с Р. и чух как тя я убеждаваше да се обади на полиция и да си тръгне с 200.
Аз лично не съм присъствала на агресия от страна на А. към Я.. Всичко това, което разказах го знам от Я.. Когато се обадих на телефон 112 Я. ми каза да го направя, защото беше видимо много притеснена. Като се събрахме всички отвън, всички се чудехме какво да направим и Я. каза „Той ме удари и иска да ми вземе детето“. Казал е, че повече няма да го види и че ще я изкара морално пропаднала и щял да си плати където трябва.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:
И. А. Н.– родена на 08.05.1986 г, живуща в гр. П., българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, без родство и служебни правоотношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
3
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. НАКОВА: Познавам страните по делото. Я. я познавам около 10 години, г-н Щ. го познавам покрай Я. от около 4-5 години откакто имат някакви взаимоотношения. Допреди година някъде взаимоотношенията им бяха не мога да кажа като на семейни начала, защото времето, в което са съжителствали заедно не е дълго, то беше с прекъсвания, раздели, събирания.
Към днешна дата взаимоотношенията са им влошени поради ред причини.
Знам защо са им влошени, да. Техните взаимоотношения започаха да се влошават след като Я. Л. забременя. С напредване на бременността им започнаха проблемите, защото г-н Щ. започна с критики затова, че Я. Л. не се грижи добре за себе си и по този начин застрашава бъдещето им дете. Я. е на 40 години, с две предишни раждания и е нормално когато гинекологът и приеме, че има липса на витамини и други неща да й изписва лекарства. Друг случай, който знам е за един конфликт. Гинеколожката беше изписала на Я. витамини, за да подобри състоянието й и той не й позволяваше тя да ги пие.
Било химия, застрашавала детето. Я. беше в началото на 9-я месец и беше приета в болница за няколко дни и тогава имаше пак проблем от страна на А. затова, че едва ли не тя е провокирала с нейни постъпки и действия, не знам кои, мое лично мнение е, че Я. се грижеше доста добре за себе си и с начина на живот, който водеше не вредеше на себе си и на бъдещото им дете. С раждането на детето нещата станаха по-зле и се задължбочаваха. Първо, имаше вербални нападки, обиди, защото според А. Я. не е добра майка и не се грижи добре за общото им дете. Вечни критики за това как се справя, как се грижи за детето, за всяко едно нещо, което трябваше да направи с детето трябваше той да й разреши и да го пита. За всяко нещо се посещаваше педиатър. Не съм чувала аз лично обиди, било ми е само и единствено споделяно от Я. – „негодна майка, нещастница, боклук, ти си неспособна да се грижиш за това дете адекватно“. Не съм виждала лично физическа агресия между тях, Я. ми е споделяла, но съм виждала синините по нея. Пред мен лично той не я е удрял. Пред мен А. не е обиждал Я. и не е отправял нападки.
Синините първия път когато ги видях беше, детето е родено септември месец, може би два, три месеца след като малката беше родена. Това е по мои спомени. Я. ми показа, първо ми сподели, че са имали предишния ден скандал в ателието на Я., той я е блъснал, ударил я е. Тя си вдигна блузата и тогава видях, че ребрата са й сини. Съответно реакцията ми беше да я питам защо го 4 позволява това нещо. След това, инцидентите все повече зачестиха с физическата агресия, защото пак казвам, че вербалната беше постоянна. За мен психическият тормоз беше ежедневен и това е пак казвам от споделеното от Я.. Видно състоянието й не беше никак добро. Постоянно беше притеснена, напрегната и имаше моменти, в които ние нейните близки не смеехме да вземем детето да не му направим нещо – да го одраскаме с обеца, пръстен, защото след това всичко щеше да рефлектира върху нея от А. - защо детето е одраскано, защо има червено. Неща, които според мен не са нормални. Знам за инцидент между тях преди лятото. Беше Великден 2025 г. В понеделник след Великден се чухме с Я. и тя ми сподели за скандал, който са имали в неделя на самия Великден. Били при родителите на А., там са имали скандал пак.
Тръгнали са си оттам да не се задълбочат нещата. По пътя са се скарали и на бул. „Мария Луиза“ там той й е ударил шамар. Колкото повече детето растеше, толкова повече нещата се задълбочаваха. Знам и за други инциденти. Нямахме случай да се чуем по телефона и тя да не ми сподели, че има не само проблеми, а и физически нападки от негова страна. Един от случаите, които си спомням е, че детето се събужда през нощта и майката отива, за да вдигне детето, за да я успокои, да я преспи. А. започва отново да крещи да не пипа детето, да я остави, че малката не трябва да свиква толкова с нея и да я остави сама да се успокои. След като Я. не го прави той я удря, хвърля се върху нея и започва да я рита като преди това взима малката и я оставя в легълцето. Друг случай, който аз знам пак е през нощта в неговия апартамент, в който пак заради детето той й разкъсва блузата, хвърля я на леглото и започва да я рита.
Друго, което ми беше направило силно впечатление е негов израз, който Я. ми сподели е как един ден са стояли в неговия апартамент и той й казал, че като я гледал му се искало вървейки по улицата да я блъсне кола. Знам за инцидент и в нейния апартамент. Знам за издълбаване с остър предмет на мъжко име по хладилника на Я.. Също така знам, че единият от телефоните, който е счупен от А. е счупен точно тогава в нейния апартамент. Тогава той я е блъснал, заплашил я е с ножа - с предмета, с който е издълбал името и това сме го виждали лично. Виждала съм името, което е издълбано. В нейният апартамент агресията е по-скоро вербална, а физическата е в неговия на бул. „Мария Луиза“. Я. не е ревнив човек, знаем се от доста дълги години и мога да заявя, че тя е доста уравновесена, не избухва, докато за А. не мога да кажа същото.
За мен той е болезнено ревнив. Знам, че А. е отправял закани към Я., знам ги 5 от нея. Заплашвал я е с убийство. Знам, споделяла ми е по-скоро, че ако нещо тя позволи да се случи с детето той ще я убие и ще я излежи и това не е било един или два пъти. Това са системни изказвания от негова страна. Я. споделяше нейните проблеми и с неговите най-близки приятели, даже лично аз съм казвала на Я., ще цитирам себе си: “Какво очакваш от тях като те са негови приятели? Защо им споделяш неща и как очакваш те да ти помогнат в тази ситуация?“. Я. тогава ми каза „Те го познават най-добре и искам това да приключи по най-добрия начин за нас и детето, и затова споделяйки с тях се надявам той да се промени и това да спре“. За мен те бяха наясно с всичко. Не им знам фамилиите на тези хора, знам им личните имена. Това са Р. и А.. Я. посещава психолог от септември, октомври месец, може би. Когато А. разбра, че Я. ходи на психолог пак имаше скандал, че с ходенето й на психолог тя е започнала да става не по-силна, кака да се изразя. Тъй като тя започна да му казва нещата такива каквито са, че не може да търпи, че даже е по-добре да се разделят и да си гледат детето съвместно, но разделени и той й каза, че това й мислене е защото ходи на психолог. Я. беше стигнала до едно такова състояние, че не можеше да излезе сама и започна да ходи на психолог. Я. ми е споделяла, че на 99% всички инциденти са се случвали пред общото им дете.